През изминалата седмица президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп публикува в собствената си социална мрежа Truth Social изображение, на което се представя като „изпълняващ длъжността президент на Венецуела“ от януари 2026 г.
Публикацията използва дигитално редактирано изображение, наподобяващо страница от Уикипедия, в което Тръмп е посочен едновременно като 45-и и 47-и президент на САЩ, както и като и.д. президент на Венецуела. Постът бързо предизвика реакции и коментари в социалните мрежи и сред международните анализатори.
Контекстът на публикацията е продължаващата политическа и институционална криза във Венецуела. По-рано този месец американски военни сили проведоха мащабна операция в страната и задържаха венецуелския президент Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес, които бяха прехвърлени в САЩ, за да се изправят пред съдебно преследване по обвинения за наркотероризъм.
Самият пост на Тръмп обаче няма правна или институционална стойност за държавното устройство на Венецуела. На 5 януари делегираният от Мадуро вицепрезидент Делси Родригес положи клетва като временен президент на страната в рамките на започнал политически преход.
Рисково обжалване от страна на крайнодясната френска политичка Марин Льо Пен започва във вторник срещу съдебно решение, което ѝ забранява да заема публични длъжности за срок от пет години, предава BBC.
57-годишната Льо Пен беше призната за виновна миналата година за присвояване на средства от ЕС и ако забраната бъде потвърдена, тя няма да може да участва в президентските избори през 2027 г. Тя отрича да е извършила нарушение и малко преди началото на обжалването заяви пред журналисти, че е „оптимистично настроена“ за изхода.
В понеделник председателят на нейната партия „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви, че недопускането ѝ до изборите би било „дълбоко тревожно за демокрацията“. Бардела посочи, че няма да се кандидатира за президент, а вместо това ще се стреми към по-ниската по ранг позиция на министър-председател.
Делото в Парижкия апелативен съд ще продължи до 12 февруари, но решение не се очаква преди лятото – доста преди президентския вот догодина.
Най-малко 32 души са загинали, а други 66 са ранени, след като строителен кран падна върху движещ се влак в североизточната част на Тайланд. Заради инцидента влакът е дерайлирал и е смачкал част от вагоните, като един от тях се е запалил. Сред ранените са едногодишно дете и 85-годишен човек, а седем души са в критично състояние, съобщават властите.
По данни на официалните лица във влака е имало около 171 пътници, когато инцидентът е станал около 09:00 ч. местно време в сряда (02:00 ч. по Гринуич).
Държавните железници на Тайланд са започнали разследване на инцидента и са обявили, че предприемат съдебни действия срещу строителната компания, отговорна за крана. Italian-Thai Development Public Company Limited заяви, че изразява съжаление и ще предостави обезщетения и помощ на семействата на загиналите и ранените.
Влакът е пътувал от Банкок към североизточната провинция Убон Рачатани, като е превозвал предимно ученици и работници, които са пътували за училище и работа в други райони.
Местното издание The Nation съобщи, че инцидентът е станал, докато кранът е вдигал голям бетонен елемент, който е паднал върху влака и е причинил дерайлирането на няколко вагона.
Един от оцелелите – служителят на влака Тирасак Вонгсунгнерн – разказа пред местните медии, че той и останалите пътници са били изхвърлени във въздуха, след като кранът е паднал върху тях.
Очевидецът Малиуан Нактон разказа пред BBC Thai, че е станала свидетел на момента, в който кранът се е срутил.
„Имаше малки парчета, като фрагменти от бетон, които започнаха да падат“, каза тя. „След като те паднаха, кранът бавно се плъзна надолу и удари. Ударът беше силен, а след това кранът падна и смачка влака.“
„Целият инцидент продължи по-малко от една минута“, добави тя.
Тайландският премиер Анутин Чарнвиракул, който се очаква да посети мястото по-късно в сряда, призова „някой да бъде наказан и подведен под отговорност“ за инцидента.
Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще предприемат „много твърди действия“ срещу Иран, ако страната екзекутира протестиращи, след като правозащитни организации съобщиха, че повече от 2400 антиправителствени демонстранти са били убити при насилствените репресии на иранските власти.
Роднини на 26-годишния Ерфан Солтани, който е бил задържан миналата седмица, съобщиха пред BBC Persian, че той е трябвало да бъде екзекутиран в сряда. Не е ясно дали това вече се е случило. Представител на Организацията за правата на човека „Хенгав“ също каза пред BBC, че „никога не са ставали свидетели на случай, който да се развие толкова бързо“.
В интервю за американския партньор на BBC – CBS News, Тръмп заяви по повод евентуалните екзекуции: „Ако ги обесят, ще видите някои неща… Ще предприемем много твърди действия, ако направят подобно нещо.“
Роднина на Солтани каза пред BBC Persian, че ирански съд е издал смъртна присъда „в изключително ускорена процедура – само за два дни“. Близките са „дълбоко обезпокоени, че той може да бъде екзекутиран без предварително уведомление“, особено предвид факта, че контактите с Иран са силно затруднени заради спирането на интернет.
Задържането на Солтани показва, че иранското правителство се опитва „да контролира населението и да не допуска нови протести“, заяви представителят на „Хенгав“ Авияр Шехи в ефира на предаването Today на BBC Radio 4 в сряда.
Сестрата на Солтани – която е адвокат – е опитала да се намеси по случая му, но е била информирана от властите, че няма какво да се предприеме, допълни Шехи.
Осъдените на смърт в Иран обикновено получават възможност за последна среща с близките си. Въпреки че иранските власти са казали на семейството, че ще позволят среща с Ерфан преди екзекуцията му, Шехи посочи, че от ареста си той не е имал никакъв контакт с роднините си. Ирански официален представител заяви пред Reuters, че 2000 души са били убити, но обвини за това „терористи“.
По-рано Тръмп каза, че планира да присъства на среща в Белия дом във вторник вечерта, посветена на ситуацията в Иран, като обеща да получи „точни данни“ за броя на жертвите от протестите.
„Изглежда, че убийствата са значителни, но все още не знаем със сигурност“, каза Тръмп пред репортери на връщане към Белия дом. След като разполага с точните числа, той добави: „Ще действаме съобразно това.“
Базираната в САЩ Агенция за новини на активистите за правата на човека (HRANA) съобщи, че до момента е потвърдила смъртта на 2403 протестиращи, включително 12 деца, въпреки спирането на интернет. По данни на организацията, близо 150 души, свързани с правителството, също са били убити.
Свързаната с държавата иранска информационна агенция Fars съобщи, че в сряда в Техеран са били проведени погребения на повече от 100 членове на силите за сигурност и други, определени като „мъченици“.
Във вторник Тръмп написа в социалната си платформа Truth Social, че иранските власти ще „платят висока цена“ за убийствата и призова хората „да продължат да протестират“.
„Отмених всички срещи с ирански официални лица, докато безсмисленото убиване на протестиращи НЕ СПРЕ. ПОМОЩТА Е НА ПЪТ. MIGA!!!“, добави той, използвайки акроним на лозунг на иранската опозиция в САЩ – „Make Iran Great Again“ („Да направим Иран отново велик“).
Тръмп обмисля военни и други възможности в отговор на репресиите, след като вече обяви 25% мита за всяка държава, която търгува с Иран.
Иранското правителство отговори, като обвини САЩ, че се опитват да „създадат претекст за военна интервенция“, предупреждавайки, че „този сценарий вече се е провалял“.
Протестите, които по информация са обхванали 180 града и населени места във всичките 31 провинции, са избухнали заради недоволството от срива на иранската валута и рязкото поскъпване на живота. Те бързо прераснаха в искания за политическа промяна и се превърнаха в едно от най-сериозните предизвикателства пред духовния елит от Ислямската революция през 1979 г.
Демонстрациите рязко ескалираха миналия четвъртък и бяха посрещнати със смъртоносна сила от властите, прикрита от почти пълно спиране на интернет и комуникационните услуги. По данни на HRANA, по време на безредиците са били арестувани над 18 434 протестиращи.
„Град Минеаполис отново настоява ICE незабавно да напусне града и щата“, добавиха те.
В отговор на инцидента от сряда от DHS заявиха, че мъжът е излязъл от автомобила си и е възникнала физическа разправа между него и служител на ICE. По време на инцидента още двама души са излезли от близка жилищна сграда и по твърдения на властите са „нападнали“ служителя.
„Опасавайки се за живота и безопасността си, тъй като е бил атакуван от трима души, служителят е произвел защитни изстрели“, се казва в изявлението на DHS, като се допълва, че „двамата нападатели са задържани“.
BBC не успя незабавно да потвърди независимо подробностите от официалните изявления. О’Хара заяви, че ФБР разследва случая. В отговор на последната стрелба от страна на ICE кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей обвини федералните служители, че „създават хаос“ в целия щат.
През последните седмици в Минесота са били разположени около 3000 федерални служители.
Официалните власти дават противоречиви версии за фаталната стрелба по Рене Никол Гуд, като администрацията на Тръмп твърди, че агентът на ICE е действал при самозащита, докато местните власти заявяват, че жената не е представлявала опасност. Видеокадри от инцидента показват агенти на ICE, които се приближават към автомобил, спрял по средата на улицата. Когато колата се опитва да потегли, един от агентите, застанал отпред, насочва оръжие към водача и произвежда три изстрела. ФБР разследва инцидента.
Градските власти на Минеаполис заявиха, че Гуд е била на мястото като законен наблюдател на действията на ICE – доброволец, който следи работата на полицията и службите за сигурност по време на протести и операции. Майката на Гуд е заявила пред вестник „Minnesota Star Tribune“, че дъщеря ѝ „не е била част от нищо“, което да е включвало противопоставяне на агентите на ICE.
От Белия дом обаче, включително президентът Доналд Тръмп, заявиха, че Гуд не е била просто наблюдател, а е пречела на работата на служителите.
Дарителска кампания в подкрепа на вдовеца и семейството на Гуд е събрала над 1,4 милиона долара.
Четирима астронавти, евакуирани от Международната космическа станция (МКС), се приземиха обратно на Земята, след като престоят им в Космоса беше съкратен с един месец заради „сериозен“ медицински проблем. Капитанът на екипажа, астронавтът на НАСА Майк Финке, излезе първи от космическия апарат, усмихнат и леко нестабилен на краката си, преди да легне на носилка – в съответствие със стандартните процедури, предава BBC.
След него излязоха Зена Кардман от НАСА, японецът Кимия Юи и космонавтът Олег Платонов, които махаха и се усмихваха на камерите.
„Толкова е хубаво да си у дома!“, каза Кардман.
Това е първият случай, в който астронавти са евакуирани по здравословни причини, откакто станцията беше изведена в орбита около Земята през 1998 г. Екипът, известен като Crew-11, ще премине медицински прегледи, преди да бъде транспортиран по въздух до сушата след приводняването край бреговете на Калифорния.
На пресконференция след приводняването администраторът на НАСА Джаред Айзъкман заяви, че болният астронавт е „добре в момента“ и в „добро настроение“.
Съдейки по предишни съобщения на НАСА, свързани със здравето на астронавти, е малко вероятно самоличността на засегнатия член на екипажа или подробности за здравословния проблем да бъдат оповестени публично.
Контролът над МКС е предаден на руския космонавт Сергей Куд-Сверчков и още двама членове на екипажа.
Астронавтите пристигнаха на станцията на 1 август с очакването да изпълнят стандартна мисия от шест месеца и половина. Те трябваше да се завърнат на Земята в средата на февруари. Но миналата седмица планираната космическа разходка на Финке и Кардман беше отменена в последния момент. Часове по-късно НАСА съобщи, че член на екипажа се е разболял.
„Чувството е горчиво-сладко“, каза Финке, когато в понеделник предаде символичните „ключове“ на МКС на Куд-Сверчков.
В публикация в социалните мрежи той подчерта, че всички членове на екипажа на борда са „стабилни, в безопасност и добре обгрижвани“.
Орбитирайки Земята на височина от 250 мили, Международната космическа станция прави 16 обиколки на планетата дневно, движейки се със скорост от 17 500 мили в час. Тя се управлява от пет космически агенции и провежда мащабни научни изследвания за Космоса и влиянието на микрогравитацията върху хора, животни и растения. МКС разполага с част от медицинско оборудване, а астронавтите са обучени да се справят с леки здравословни проблеми, но на борда няма лекар.
Евакуацията беше сериозен тест за процедурите на НАСА за справяне с медицински ситуации. По всичко личи, че тестът е преминат успешно, макар че може да възникнат въпроси доколко агенцията би могла да реагира, ако астронавтът беше получил спешно медицинско състояние.
Ранното напускане оставя МКС с минимален екип от само трима астронавти – Крис Уилямс от НАСА и космонавтите Куд-Сверчков и Сергей Микаев – докато още четирима не пристигнат през февруари.
„Въпреки всички промени и трудности, ние ще продължим да вършим работата си на борда на МКС, изпълнявайки всички научни и технически задачи, каквото и да се случи“, заяви Куд-Сверчков в понеделник. След това той издаде първата си команда – групова прегръдка.
Инцидентът е безпрецедентен в историята на МКС, която е постоянно обитавана от екипажи вече 26 години. Космически мисии са били прекратявани преждевременно по здравословни причини само още два пъти.
През 1985 г. съветският космонавт Владимир Васютин и колегите му се завръщат четири месеца по-рано от планираното от станцията „Салют 7“ заради урологичен проблем. А през 1987 г. сърдечна аритмия принуждава съветския космонавт Александър Лавейкин да напусне преждевременно станцията „Мир“.
С нарастващия брой хора, които пътуват в Космоса – включително с туристическа цел и с перспектива за бъдещо заселване на Луната или дори Марс – космическите експерти смятат, че лекари ще трябва да участват в бъдещите мисии.
Съединените щати са осъществили първата си продажба на венецуелски петрол на стойност 500 млн. долара, съобщи представител на администрацията, цитиран от „Economic“. Очаква се през следващите дни и седмици да има и допълнителни продажби на петрол, добави той.
В дните след атаката на САЩ срещу Венецуела и залавянето на Николас Мадуро по-рано този месец, президентът Доналд Тръмп ясно даде да се разбере, че планира да се възползва от огромните петролни резерви на южноамериканската държава.
В петък Тръмп заяви, че петролната индустрия ще инвестира поне 100 млрд. долара за възстановяването на силно пострадалия енергиен сектор на Венецуела – макар да не е ясно откъде идва това число.
Плановете на администрацията да извлече ползи от венецуелския петрол бяха посрещнати със скептицизъм от ръководители на американски енергийни компании по време на среща в Белия дом в петък.
Присъединете се към нашия Телеграм
