България официално стана 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. Страната замени българския лев с еврото почти 20 години след присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Това събитие последва пълноправното влизане в Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г. Частичното присъединяване за въздушните и морските граници се осъществи през 2024 г. Тези промени бележат важна стъпка в европейската интеграция на България, пише „Tourism Review“.
Българският туризъм е ключова част от икономиката на страната. Приемането на единната валута може да подпомогне по-нататъшния растеж. Транзакциите ще станат по-лесни за над 350 милиона европейци, които използват една и съща валута.
Очакван ръст на туристическите посещения
Българските хотелиери, ресторантьори и туристически агенции се надяват на повече посетители. Хърватия се присъедини към еврозоната през януари 2023 г., а нейният опит е показателен пример. Страната отчете реален ръст в туризма. По-ниските разходи за транзакции и ясните цени спомогнаха за увеличаване на туристите от страните в еврозоната.
България очаква постепенно въздействие. Но специалисти прогнозират значително увеличение на европейските туристи. Премахването на проблемите с обмяната на валута ще насърчи трансграничните пътувания. Северните гърци могат по-често да посещават българските ски курорти, а българите ще получат по-лесен достъп до гръцките плажове.
Граничните проверки с Румъния приключиха в северни градове като Русе след влизането в Шенген. Тази промяна увеличи туризма от Румъния и Западните Балкани. Нараснаха и религиозните посещения. Очаква се тази тенденция да се разшири и към големите пазари в Западна Европа, включително Германия, Франция, Белгия и Испания.
Икономически възможности отвъд броя на туристите
Членството в еврозоната създава възможности за инвестиции в туристическата инфраструктура. Българските банки вече използват кредитните инструменти на Европейската централна банка. Това позволява по-нисколихвени заеми за малките и средни предприятия (МСП), които преди това срещаха трудности при намирането на финансиране.
Туризмът в България играе важна роля в икономиката. През 2025 г. той е допринесъл с приблизително 8,4% от БВП. Атракциите варират от плажовете на Черно море до планинските ски курорти като Банско. Страната има амбицията да се превърне в целогодишна туристическа дестинация.
Притеснения и предстоящи предизвикателства
Преходът носи и тревоги. Словения (2007 г.) и Хърватия (2023 г.) отчетоха закръгляне на цените, което доведе до малки поскъпвания на услуги като ресторантите. Много българи се опасяват, че нарастващите разходи ще намалят покупателната им способност. Най-силно обезпокоени са възрастните хора и жителите на селските райони. Процесът на преминаване включва двойно обозначаване на цените, започнало през август 2025 г. Последва едномесечен период на двойно обращение през януари 2026 г.
Политическата нестабилност допълнително засилва тези притеснения. Правителството подаде оставка в средата на декември 2025 г. след антикорупционни протести. Това е поредният етап от криза, включваща седем избори за кратък период. България е най-бедната държава членка на ЕС и се сблъсква с ниско доверие от страна на инвеститорите. Този проблем може да ограничи положителния ефект от въвеждането на еврото.
Обещаваща, но предпазлива перспектива
Еврото предоставя ясна възможност за ускоряване на развитието на туризма в България. То подкрепя по-голяма икономическа стабилност и повишава привлекателността за международните посетители. Но валутната промяна сама по себе си не може да гарантира дългосрочен растеж. Страната трябва да реши проблеми като политическата стабилност и инфлацията. България навлиза в нова ера, а секторът трябва да бъде устойчив, за да използва пълноценно по-добрите си европейски връзки.
Присъединете се към нашия Телеграм
Тревожни данни: 1874 деца са на полицейски отчет не заради риск, а заради престъпление
