На 1 януари, когато календарът отбелязва началото на новата година, българската традиция ни връща векове назад с празника Васильовден. Денят е посветен на Св. Василий Велики – един от най-значимите християнски светци, но в народната култура той е много повече от църковен празник. Васильовден е символ на новото начало, на вярата в здравето, късмета и плодородието през идващата година.
В народните представи това е денят, в който „се нарежда“ годината. Затова всяко действие – от първия гост в дома до ястията на трапезата – носи дълбока символика. Празникът е известен още като Сурва или Василица, а обичаите му се пазят и днес в различни краища на страната.
Сурвакането – благословия за цялата година
Най-разпознаваемият обичай на Васильовден е сурвакането. Още в ранните часове на 1 януари деца и млади момчета обикалят домовете със сурвачки – дрянови пръчки, украсени с пуканки, сушени плодове, вълнени конци и цветни ленти. Дрянът не е избран случайно – той е символ на здравина и дълголетие.
С леки потупвания по гърба сурвакарите изричат благословии за здраве, берекет и радост. Вярва се, че колкото по-рано сурвакар влезе в дома, толкова по-щастлива ще бъде годината. В замяна стопаните даряват децата с лакомства, плодове или дребни пари – жест на благодарност и приемане на благословията.
Празничната трапеза и късметите
Васильовден не минава без богата трапеза. Традиционно на нея присъстват баница или питка с късмети, често с дрянови пъпки или символи, които предсказват каква ще бъде годината – здраве, път, успех, любов. Питата се разчупва от най-възрастния член на семейството, а първото парче обикновено се оставя „за къщата“ или за иконата – за закрила и благополучие.
Месните ястия, най-често със свинско, са знак за изобилие и сила. Трапезата се подрежда с мисълта, че колкото по-пълна е тя, толкова по-плодородна ще бъде годината.
Вярвания и символи
С Васильовден са свързани и редица народни вярвания. Голямо значение се отдава на първия гост, който прекрачи прага – ако е добър и заможен човек, такава се очаква да бъде и годината. В някои райони се гадае по това как горят дряновите клонки в огнището или какви късмети се падат на членовете на семейството.
Празник на именниците и общността
Васильовден е и важен имен ден. Празнуват Васил, Василка, Веселин, Величка и още много други, а обичаят повелява къщите да бъдат отворени за гости. Така празникът се превръща не само в семеен, но и в обществен – ден на споделяне, гостоприемство и надежда.
Днес, дори в забързаното съвремие, Васильовден остава жив в българския дом. Той напомня, че началото на годината не е просто смяна на дата, а възможност да си пожелаем добрина, здраве и светлина – така, както са го правили поколения преди нас.
Присъединете се към нашия Телеграм
Хороскоп за 1 януари 2026 г.: Новата година започва с Луна в Близнаци
