От Асоциацията на организациите на българските работодатели /АОБР/ изпратиха отворено писмо до президента Румен Радев и омбудсмана Велислава Делчева във връзка с удължителния закон за държавния бюджет за 2026 г. В писмото се настоява за сезиране на Конституционния съд, тъй като според АОБР Законът за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 (ЗСПИР) противоречи на Закона за публичните финанси (ЗПФ), нарушава Конституцията на Република България и правата на гражданите.
Ето и целият текст на писмото:
„Асоциацията на организациите на българските работодатели се обръща към Вас с молба да сезирате Конституционния съд и/или, с оглед правомощията Ви, мотивирано да върнете част от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 (ЗСПИР), тъй като той противоречи на Закона за публичните финанси (ЗПФ), нарушава Конституцията на Република България и правата на гражданите.
ЗСПИР се приема в момент на нарушено доверие и отговорност на институциите, които поради подадената оставка на правителството, са неспособни да приемат Закон за държавен бюджет (ЗДБ) с ясно мнозинство. В такъв момент, ЗПФ урежда т.н. удължителен бюджет, който да не поема допълнителни разходи и съответно дългове за сметка на собствеността и доходите на гражданите на Република България до възстановяването на доверието, отговорността и приемането на ЗДБ. Вероятно от предизборен популизъм и със ситуационно мнозинство, Народното събрание добави еднократна индексация на работещите в бюджетния сектор (чиито заплати вече бяха индексирани за тази година с най-висок темп в ЕС) с натрупаната годишна инфлация, която в зависимост от тълкуването и потенциално повторното удължаване може да натрупа между 0.5 и 1 млрд. лв. нов държавен дълг, за какъвто няма основание и служебното правителство няма да е оправомощено.
Подобни решения не трябва да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно мнозинство, а от ясно мнозинство, което е излъчило стабилно правителство. Отговорността за такива решения в предизборна ситуация остава неясна и размита, а всяко политическо лице иска да получи подкрепа от повече избиратели въз основа на допълнителни привилегии за тях в бюджета, без това да отчита финансова дисциплина и отговорност, а единствено политически популизъм.
ЗПФ неслучайно установява временен механизъм за управление на публичните финанси в случай, че Законът за държавния бюджет не е приет до началото на новата бюджетна година. Преди Народното събрание отново да може да взема решения по бюджетни въпроси, които ще имат дългосрочен ефект върху публичните финанси, то първо трябва да отчете волята на суверена, изразена на парламентарните избори. Едва тогава, когато има политическо представителство, получило кредит на доверие от избирателите, то може да взема такива значими решения. До този момент трябва стриктно да се следват разпоредбите на ЗПФ и Народното събрание да не допуска решения в условията на неговата ограничена политическа легитимност.
Процесната разпоредба (на чл. 3, ал.2) е в противоречие с редица норми на ЗПФ. Това се явява и пряко нарушение на разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), който определя, че „законът е нормативен акт, който урежда … въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите на един или няколко института на правото или техни подразделения“ (чл. 3, ал. 1 от ЗНА). ЗПФ представлява устройствен закон, който урежда стриктно принципите, правилата и структурата на държавния бюджет и бюджетните отношения. В този смисъл годишните държавни бюджети, включително тези на ДОО и НЗОК, се съставят и изпълняват в съответствие с неговите разпоредби.
Приемайки законодателство в нарушение на чл. 87 от ЗПФ, което е безспорно, законодателят е действал не само в противоречие с основните правила на закона, но и в нарушение на конституционния принцип на върховенството на закона, правовата държава и дори принципа на народния суверенитет. Излизайки от обхвата на определената от чл. 87 рамка, въпросната норма излиза и от временния и извънреден режим на тази разпоредба. А това превръща изключението в правило, което е в състояние да суспендира останалото законодателство, свързано с тези обществени отношения.
Конституционният съд с Решение № 6 от 2001 г. по конституционно дело № 17/2000 г. приема, че изпълнението на държавния бюджет е управленска функция, възложена на Министерския съвет с основния закон, което означава, че правителството действа в съответствие със ЗДБ. Изпълнението на бюджета се изразява във финансирането на предвидените разходи, трансфери и субсидии. Ежегодните бюджетни закони „в разходната си част съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършват необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер (Решение № 17 от 3 октомври 1995 г. по к. д. № 13/1995 г.)
Тази практика на КС, съдържаща се и в други негови актове, подчертава временният, извънреден и строго рестриктивен характер на т. нар. „удължителни“ бюджетни закони, който в случая е грубо нарушен чрез приемането на процесната разпоредба.
Приетата с внушителното мнозинство от 183 народни представители норма на чл. 3, ал. 2 от ЗСПИР създава опасен правен прецедент на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна тревога за правовия ред и върховенството на правото в държавата, както и за стабилността на публичните финанси и управлението на дефицита и държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план.
Обръщаме внимание, че ако при този ЗСПИР се поеме неконституционносъобразно дълг от 0.5 милиарда евро, то при следващите подобни казуси размерът на поетия дълг може да е в милиарди евро и то с особено висока доходност (лихви), взимайки предвид световните тенденции, и да се стигне до дългова криза, аналогична с тази в някои страни от ЕС предишни години.
Ето защо, с настоящето писмо настояваме Президентът мотивирано да върне частта от ЗСПИР, в която се индексират заплатите в бюджетния сектор с инфлацията и/или Президентът и Омбудсманът на Република България да сезират Конституционния съд за неконституционносъобразност, включително нарушаване на правата на българските граждани. Разчитаме на експертите в двете институции да задълбочат анализа на неконституционносъобразността, тъй като приемаме за възможно да се открият и допълнителни аргументи в тази посока. Институциите и социалните партньори не трябва да допускат популизма в предизборна обстановка да застрашат финансовата стабилност и конституционните устои на финансовото управление на държавата, тъй като веднъж създадени, тези опасни прецеденти доказано се преповтарят, но във все по-големи и по-опасни мащаби.“
Присъединете се към нашия Телеграм
