В понеделник беше съобщено, че легендарният холивудски режисьор и актьор Роб Райнер и съпругата му Мишел са били открити мъртви в дома им в Лос Анджелис, съобщава CBS. Полицията съобщи, че 78-годишен мъж и 68-годишна жена са обявени за мъртви. Впоследствие беше арестуван единият син на двойката.
Райнер започва кариерата си през 60-те години на миналия век и постига успех с ролята на Мийтхед в новаторския телевизионен ситком „Всичко в семейството“ през 70-те години, който му носи две награди „Еми“. Той постига допълнителен успех с култовия псевдодокументален филм „This Is Spinal Tap“ през 1984 г., който режисира, както и играе ролята на режисьора Марти ДиБерджи на екрана. Това поставя началото на поредица от класически холивудски филми, режисирани от Райнер, включително „Остани до мен“ (1986), „Принцесата булка“ (1987), „Когато Хари срещна Сали“ (1989), „Мизъри“ (1990) и „Няколко добри мъже“ (1992), последният от които му носи номинация за „Оскар“ за най-добър филм.
Той е и съосновател на успешната продуцентска компания Castle Rock Entertainment. Той е бил женен за актрисата Пени Маршал от 1971 до 1981 г. и е осиновител на дъщерята на Маршал, актрисата Трейси Райнер. Той се жени за Мишел Райнер, актриса и фотографка, през 1989 г. Двойката има три деца заедно.
Внезапни наводнения отнеха живота на най-малко 37 души в крайбрежния регион Сафи в Мароко, съобщи държавната телевизия, цитирана от „BBC“. След проливните дъждове, започнали миналата неделя, автомобили и купчини отпадъци бяха отнесени от водната стихия през главния пристанищен град Сафи. По данни на местните власти десетки хора бяха настанени за лечение в болници с различни наранявания, а най-малко 70 жилища бяха наводнени в стария градски център.
Жители описаха неделния ден като мрачен, като един от тях заяви пред агенция AFP: „Загубих всичките си дрехи. Само съседът ми ми даде нещо, с което да се покрия. Нямам нищо. Загубих всичко.“
Според експерти климатичната криза е отчасти причина за екстремните климатични колебания, наблюдавани в северноафриканската държава. Страната е преживяла 7 поредни години на суша, което е изчерпало водните ѝ резервоари. Миналата година официално е била най-горещата, откакто се води статистика. Според предупреждение на метеорологичната служба на Мароко последният внезапен порой се очаква да продължи и във вторник, заедно със снеговалежи в планините Атлас.
Европа имаше много шансове да участва в уреждането на украинския конфликт, но тя игнорира всички тях. Това заяви във вторник руският външен министър Сергей Лавров в интервю за иранската държавна компания за радио и телевизия, предаде ТАСС. По думите му Русия няма защо да общува с настоящото европейско ръководство.
„Американците се опитват да разберат ситуацията. Последните контакти с тях дават надежда, че те започват да разбират по-добре нашата позиция“, посочи руският външен министър и коментира и новата стратегия за национална сигурност на САЩ. По думите му целта на тази стратегия е „да постави Европа на мястото ѝ и да не ѝ позволява да налага своите либерални правила“.
„В новата си стратегия за национална сигурност САЩ казват на Европа: „Занимавайте се с вашите дела и не разчитайте, че САЩ ще подкрепят постоянно вашите авантюри, ние имаме по-важни дела – преди всичко Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанския регион“, добави руският дипломат, цитиран от „NOVA“.
В интервюто си Лавров се спря и на методите на конкуренция, които според него правителството на Доналд Тръмп прилага. По негови думи санкциите на САЩ срещу руските компании „Лукойл“ и „Роснефт“ се обясняват единствено с желанието „да се потиснат конкурентите с нечестни методи“.
„Потискането на конкурентите с митнически тарифи от 100% или 500% противоречи на глобализацията, към която САЩ призоваваха Русия след Втората световна война. Когато се налагат санкции, като се обявява директно, че причината са политическите позиции на дадена страна или даден човек, това дори не е неравенство, а незачитане на човешките права. Това е диктат“, каза руският дипломат.
Лавров коментира и ситуацията около Иран: „Москва е убедена, че Техеран трябва да остане член на Договора за неразпространение на ядрено оръжие.“
Дипломатът отбеляза, че Русия иска да развива сътрудничество с Иран в областта на сигурността, включително в рамките на Организацията на Договора за колективна сигурност (регионална международна организация за колективна сигурност, в която участват няколко бивши съветски страни държави – бел. ред.). Според руския външен министър нормализирането на отношенията между Иран и Съвета за сътрудничество в Залива ще бъде „важен принос за укрепването на мира“ в региона.
Президентът Доналд Тръмп подписа указ, с който обяви фентанила за оръжие за масово унищожение. Това е ход, който рязко разширява правомощията на правителството на САЩ да се бори със синтетичния опиоид, обвиняван за десетки хиляди смъртни случаи от свръхдоза в Америка всяка година. Определението – безпрецедентно за наркотик, показва намерението на Тръмп да третира фентанила не просто като криза за общественото здраве, а като заплаха за националната сигурност, сравнима с войната с химическо оръжие. Това дава възможност на Пентагона да подпомага правоприлагащите органи и позволява на разузнавателните агенции да използват срещу наркотрафикантите инструменти, които обикновено са запазени за противодействие на разпространението на оръжия.
„Официално класифицираме фентанила като оръжие за масово унищожение, каквото той е“, каза Тръмп на събитие в Белия дом в чест на военнослужещи, натоварени да помагат в охраната на южната граница на САЩ с Мексико. „Те се опитват да надрусат страната ни“, допълни той.
„Нелегалният фентанил е по-близо до химическо оръжие, отколкото до наркотик“, се казва в указа на Тръмп.
Обявяването от Тръмп по-рано тази година на наркокартелите за чуждестранни терористични организации отвори вратата за военни действия срещу тях. От началото на септември САЩ са нанесли повече от 20 удара по плавателни съдове, заподозрени в наркотрафик, в Карибско море и Тихия океан, като са били убити над 80 души. В петък Тръмп подписа изпълнителна заповед за прекласифициране на марихуаната като по-малко опасно вещество.
Войната на Русия срещу Украйна отново привлече вниманието към военната мобилност и спешната необходимост от улесняване на бързото трансгранично придвижване на войски, оборудване и активи в цяла Европа, заявяват членовете на ЕП. Те подчертават, че военната мобилност е основен фактор за общата европейска сигурност и отбрана, но също така е от решаващо значение за сигурността на източния фланг, по-специално на балтийските държави и Полша.
В резолюцията на Парламента се приветства предложението на Комисията да увеличи бюджета за военна мобилност в следващия дългосрочен бюджет до над 17 млрд. евро. Членовете на ЕП призовават държавите от ЕС да се въздържат от съкращения на това предложение, както направиха в бюджета за 2021-2027 г., когато намалиха предложените средства със 75%. Модернизирането на 500 „критични точки“ на инфраструктурата, като мостове или тунели, би изисквало най-малко 100 млрд. евро, добавят те, като призовават Комисията да опрости процедурите за получаване на финансиране за проекти с двойна употреба.
Парламентът признава, че въпреки значителния напредък, постигнат в подобряването на военната мобилност, все още съществуват значителни административни и финансови бариери, както и пречки, свързани с инфраструктурата, което означава, че понякога преместването на военно оборудване в рамките на ЕС може да отнеме повече от месец.
Членовете на ЕП призовават държавите от ЕС и Европейската комисия да инвестират повече в транспортната инфраструктура, особено по четирите коридора за военна мобилност на ЕС. Те също така искат да се прилагат повече цифрови решения и да се ускори издаването на разрешения за трансгранично придвижване чрез “едно гише” (one-stop-shop). Те препоръчват да се работи за създаването на „военна Шенгенска зона“, подкрепена от работна група за военна мобилност и европейски координатор, който да рационализира изпълнението на различните инициативи, като Комисията предоставя пътна карта.
Парламентът подчертава, че военната мобилност е приоритет за сътрудничеството между ЕС и НАТО и е от съществено значение за осигуряване на движението на съюзническите сили в мирни, кризисни или военни времена. В резолюцията се призовава за редовни съвместни учения и стрес тестове за идентифициране и премахване на пречките. Членовете на ЕП искат също така ЕС да последва примера на НАТО и да гарантира, че силите за бързо реагиране могат да преминават вътрешните граници на ЕС в рамките на три дни в „мирно време“ и в рамките на 24 часа в кризисна ситуация. Съдокладчикът от Европейския парламент Петрас Аущревичюс (Renew, Литва) заяви:
„За да се запази силата на Европа и способността ѝ да възпира агресорите, е от решаващо значение да демонстрираме готовността си да действаме. Това включва способността да разполагаме бързо войски и оборудване на цялата територия на ЕС. Преодоляването на административните пречки и развитието на капацитет и инфраструктура с двойна употреба не е лукс, а необходимост. Парламентът подчертава работата, която остава да бъде направена за постигането на истинска „военна Шенгенска зона“, и това трябва да бъде осъществено в най-кратки срокове.“
Съдокладчикът от Европейския парламент Робертс Зиле (ЕКР, Латвия) подчерта:
„В момента има прекалено много пречки пред военната мобилност, които биха могли да бъдат преодолени бързо, без да се изисква много финансиране. Военната мобилност стана още по-належаща в светлината на агресивната война на Русия срещу Украйна. Няма време за губене – трябва да поддържаме темпото и да се стремим към лесно постижимите цели.“
Руският втечнен природен газ /ВПГ/, закупуван на спот пазара, ще бъде забранен от ЕС, след като Регламентът за постепенно прекратяване на вноса на руски природен газ влезе в сила в началото на 2026 г. Вносът на газ по тръбопроводи ще бъде постепенно преустановен до 30 септември 2027 г. Новият закон също така утвърждава санкции, които ще бъдат прилагани от държавите членки спрямо икономическите оператори при нарушения от тяхна страна.
По време на преговорите с Датското председателство на Съвета евродепутатите настояваха за забрана на целия внос на руски нефт. Те осигуриха ангажимент от страна на Европейската комисия да представи съответното законодателство в началото на 2026 г., така че ефективната забрана да може да влезе в сила възможно най-скоро и не по-късно от края на 2027 г.
Евродепутатите настояват условията, при които се позволява временно спиране на забраната за внос в извънредни ситуации, да бъдат по-строги. Възможността за изключения от наложената забрана е предвидена с цел поддържане на енергийната сигурност в ЕС.
Въвеждат се по-високи изисквания към операторите, включително за предоставяне на по-подробни доказателства на митническите органи във връзка с държавата на произход на газа преди вноса или със съхранението му. Целта е да се отстранят пропуските и да се намали рискът от заобикаляне на правилата.
„Днешното гласуване изпраща ясно и силно послание: Европа никога повече няма да зависи от руския газ. Това е голямо постижение за Европейския съюз и исторически поврат в европейската енергийна политика. Укрепихме първоначалното предложение на Европейската комисия, като въведохме път към забрана на петрола и петролните продукти, прекратявайки дългосрочните договори по-рано от първоначално предложеното, и осигурихме санкции за неизпълнение”, заяви Инесе Вайдере (ЕНП, Латвия), водещ член на ЕП от комисията по международна търговия.
Законодателството, по което вече е постигнато съгласие със Съвета, беше прието с 500 гласа „за“, 120 гласа „против“ и 32 гласа „въздържал се“. Сега то трябва да бъде официално одобрено от Съвета на ЕС, след което ще бъде публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.
Законодателното предложение идва в отговор на системното използване на енергийните доставки като оръжие от страна на Русия – модел, за който има доказателства от почти две десетилетия и който се проявява особено остро след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Нахлуването през 2022 г. доведе до допълнително умишлено манипулиране на пазара, включително до безпрецедентен недостиг в съоръженията за съхранение на Газпром в ЕС и до рязко спиране на доставките по тръбопроводите. Всичко това доведе до скок на енергийните цени с до осем пъти над равнищата отпреди кризата.
Френските власти извършиха обиски в Министерството на културата, частни имоти и кметството на 7-и район на Париж като част от разследване за корупция срещу министъра на културата и кмета на 7-и район на Париж Рашида Дати. Проверките са във връзка с годините, през които е била член на Европейския парламент, предаде „Ройтерс“ в четвъртък, позовавайки се на финансовата прокуратура.
Претърсванията са част от разследване, започнало през октомври от двама френски съдии, за възможна „активна и пасивна корупция, търговия с влияние, присвояване на публични средства, укриване и пране на пари във връзка с мандата на г-жа Рашида Дати като член на Европейския парламент“, се посочва в изявление на прокуратурата.
Нито Дати, смятана за водещ кандидат за кмет на Париж на изборите през 2026 г., нито адвокатите ѝ дадоха коментар. Според френските медии претърсванията имат за цел да установят дали Дати е получавала пари от тогавашната френска енергийна компания „Же Де Еф Сюез“ (GDF Suez) през 2010 г. и 2011 г. Тя отрича обвиненията.
На срещата на върха на ЕС лидерите на страните членки постигнаха съгласие да осигурят на Украйна финансиране в размер на 90 милиарда евро за периода 2026–2027 г., съобщи председателят на Европейския съвет Антониу Коща. Той подчерта, че поетите ангажименти са изпълнени, съобщи „Факти.бг“. Средствата ще бъдат осигурени от общия бюджет на ЕС, като предложението да се използват замразени руски активи е било отхвърлено, посочва Financial Times, позовавайки се на свои източници.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че заемът ще бъде безлихвен. По думите му руските активи ще останат блокирани, докато Москва не изплати компенсации на Украйна. След над 16 часа преговори страните са стигнали до компромис. Според Financial Times Франция и Италия най-силно са настоявали финансирането да се осигури чрез общия бюджет на съюза.
В крайна сметка обаче лидерите са възложили на Европейската комисия да продължи работа по „репарационен заем“ за Киев, базиран на руски активи, съобщи още Коща.Мерц потвърди, че ЕС ще отпусне на Украйна безлихвен заем от 90 милиарда евро, като съюзът запазва възможността в бъдеще да използва замразени руски активи. Той подчерта, че средствата ще покриват военните и бюджетните нужди на Украйна за следващите две години. Според него Украйна ще започне да връща заема, едва след като Русия изплати репарациите. Ако това не се случи, ЕС ще използва обездвижените руски активи за покриване на сумата, в съответствие с международното право.
Китайският собственик на TikTok, ByteDance, е подписал обвързващи споразумения с американски и глобални инвеститори за управление на бизнеса си в Америка, съобщи шефът на TikTok пред служителите в четвъртък. Половината от съвместното предприятие ще бъде собственост на група инвеститори, включително Oracle, Silver Lake и инвестиционната фирма MGX от Емирствата, според меморандум, изпратен от главния изпълнителен директор Шу Зи Чу. Сделката, която трябва да бъде финализирана на 22 януари, ще сложи край на дългогодишните усилия на Вашингтон да принуди ByteDance да продаде американските си операции поради опасения за националната сигурност.
Това е в съответствие със споразумение, разкрито през септември, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп забави прилагането на закон, който би забранил приложението, освен ако не бъде продадено. В меморандума TikTok заяви, че сделката ще даде възможност на „над 170 милиона американци да продължат да откриват свят на безкрайни възможности като част от жизненоважна глобална общност“.
Съгласно споразумението, ByteDance ще запази 19,9% от бизнеса, докато Oracle, Silver Lake и базираната в Абу Даби MGX ще държат по 15%. Според бележката, други 30,1% ще бъдат държани от филиали на съществуващи инвеститори на ByteDance.
Белият дом преди това заяви, че Oracle, съоснована от поддръжника на Тръмп Лари Елисън, ще лицензира алгоритъма за препоръки на TikTok като част от сделката.
Сделката идва след серия от забавяния. През април 2024 г., по време на администрацията на президента Джо Байдън, Конгресът на САЩ прие закон за забрана на приложението поради опасения за националната сигурност, освен ако не бъде продадено. Законът трябваше да влезе в сила на 20 януари 2025 г., но беше отлаган многократно от Тръмп, докато администрацията му изработи сделка за прехвърляне на собствеността.
През септември Тръмп заяви, че е разговарял по телефона с китайския президент Си Дзинпин, който според него е дал зелена светлина за сделката. Бъдещето на платформата остана неясно след срещата на лидерите лице в лице през октомври. Съдбата на приложението беше помрачена от продължаващото напрежение между двете държави по отношение на търговията и други въпроси.
„TikTok се превърна в разменна монета в по-широките отношения между САЩ и Китай“, каза Алвин Грейлин, преподавател в Масачузетския технологичен институт.
„С неотдавнашното смекчаване на напрежението, одобрението на Пекин за структурата и лицензирането на алгоритми сега изглежда по-малко като капитулация и по-скоро като калибрирана деескалация, позволявайки на двете столици да претендират за победа у дома.“
Белият дом насочи „BBC“ към TikTok, когато беше потърсен за коментар. Oracle и Silver Lake отказаха коментар. BBC се свърза с MGX за коментар.
Сделката предизвика критики от демократа в Сената Рон Уайдън от Орегон, който заяви, че тя няма да направи „нищо, за да защити поверителността на американските потребители“. Съгласно условията, алгоритъмът за препоръки на TikTok ще бъде преобучен върху данни от американски потребители, за да се гарантира, че емисиите са свободни от външна манипулация.
„Не е ясно дали това дори ще постави алгоритъма на TikTok в по-безопасни ръце“, каза сенатор Уайдън. Той се противопостави на закона от 2024 г. и беше сред американските законодатели, които лобираха за удължаване на крайния срок за TikTok през януари в опит да дадат на Конгреса повече време за смекчаване на заплахите от Китай.
Някои потребители също изразиха предпазливост относно перспективата за нови инвеститори. Собственичката на малък бизнес Тифани Чианчи, която има над 300 000 последователи и близо 4 милиона харесвания на платформата, каза, че се надява, че входящите инвеститори ще запазят същото потребителско изживяване за предприемачи като нея.
„Надявам се, че собствениците на малък бизнес са защитени“, каза г-жа Чианчи.
TikTok заяви, че повече от седем милиона малки предприятия предлагат своите продукти и услуги в TikTok в САЩ.
„Запазвам си преценката дали сме запазили приложението за тези малки предприятия“, добави тя.
Чианчи каза, че е избрала TikTok за промоция, защото платформата предлага споделяне на печалбата при условия, които са по-благоприятни от тези, които предлагат конкуренти като Meta. През последната година тя е била активна в организирането на протести във Вашингтон и в TikTok, насочени към спасяването на приложението.
Присъединете се към нашия Телеграм
