Голяма част от българите подкрепят членството на страната в Европейския съюз, но тази подкрепа не е безусловна. Тя е съпроводена с критичност, колебание и натрупани разочарования. Това показват резултатите от национално представително социологическо изследване за обществените нагласи към ЕС, проведено по инициатива на българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента Кристиан Вигенин и реализирано от агенция „Мяра“.
Проучването е осъществено в периода 14–24 ноември 2025 г. сред 1004 пълнолетни граждани и има за цел да даде реална картина на обществените нагласи към Европейския съюз в навечерието на влизането на България в еврозоната.
„В публичното пространство се говори много за Европа, но твърде рядко се говори с хората за това как те реално я възприемат. А без тази честна картина не могат да се правят нито рационални политики, нито сериозни изводи“, заяви Кристиан Вигенин при представянето на изследването.
Данните показват, че над 55% от българските граждани имат положително или по-скоро положително отношение към ЕС, а също толкова смятат, че членството на България в Съюза по принцип е добро. В същото време близо 40% имат отрицателно отношение, а един от всеки трима българи смята, че членството е променило страната в отрицателна посока.
„Това е ясен социален сигнал, който политиците трябва да чуят“, подчерта Вигенин.
Подкрепа за ЕС – с условия
Изследването показва, че подкрепата за ЕС не е отречена, но не е и безусловна. Българските граждани не отхвърлят Европа като идея, но все по-често поставят въпроса „Каква Европа? За кого? И на каква цена?“.
Подкрепата за напускане на ЕС остава малцинство, но недоволството е реално и има ясно изразени социални корени.
Поколенческо разделение
Данните очертават ясно поколенческо различие. Сред младите хора на възраст 18–29 години подкрепата за членството в ЕС надхвърля 70%, а отхвърлянето на идеята за напускане е категорично. При по-възрастните възрастови групи скептицизмът е по-силен, а недоверието към европейските институции – по-изразено.
„Бъдещето на България в ЕС е младо, но настоящето ѝ е белязано от натрупани разочарования“, коментира Вигенин.
Социалното измерение на евроскептицизма
Един от ключовите изводи от изследването е, че евроскептицизмът в България не е идеологически, а социален. Най-критични към ЕС са хората с ниски доходи, тези, които едва свързват двата края, и социално уязвимите групи.
„Когато Европа не се усеща в ежедневието, тя се отхвърля. Това не е проблем на хората, а на политиките – както национални, така и европейски“, заяви евродепутатът.
Дефицит на информация
Проучването отчита сериозен дефицит на информираност за политиките на ЕС. Над 50% от българите посочват, че не получават достатъчно информация, а едва една трета смятат, че са добре информирани. Това води до ниска разпознаваемост на европейските институции и на българските представители в Европейския парламент – над половината респонденти не могат да назоват нито един български евродепутат.
Политически изводи
Според Кристиан Вигенин данните водят до няколко ясни политически извода:
- европейската политика не може да бъде елитарен разговор, воден далеч от хората;
социалното измерение на ЕС трябва да бъде поставено в центъра – доходи, защита, сигурност и справедливост; - необходима е активна, честна и разбираема комуникация с гражданите за това как европейските решения подобряват реалния им живот;
- проевропейската позиция не означава безкритична подкрепа, а борба за по-справедлива Европа.
„Това изследване не отговаря на въпроса „За или против ЕС“. То отговаря на много по-важния въпрос – как да върнем доверието на българските граждани в европейския проект. За мен отговорът е ясен – с повече социална справедливост, с повече откритост, която работи за хората – тук, в България“, заключи Вигенин.
Присъединете се към нашия Телеграм
