От 1 декември до края на февруари в София отново действа нискоемисионна зона – мярка, въведена за трета поредна година с цел да намали замърсяването на въздуха през зимата. Този път зоната е разширена с втори, по-широк ринг, което прави достъпа до центъра по-ограничен за по-старите автомобили.
Мярката засяга основно коли, регистрирани преди 2002 г., които няма да могат да навлизат в централните части. Нарушителите подлежат на санкции. Решението идва на фона на тревожни данни за качеството на въздуха и на продължаващ растеж в броя на автомобилите в столицата и страната.
Стар автопарк и трудна промяна
Въпреки че в България се купуват все повече нови автомобили — експерти дори определят 2025 г. като рекордна по продажби от началото на прехода — делът им остава недостатъчен, за да подмлади автопарка. По данни на Асоциацията на европейските автомобилни производители ръстът е 27% – втори по увеличение в ЕС след Литва.
Но статистиката за възрастта на колите у нас остава тревожна. Средната възраст е около 20 години – почти двойно повече от средното за Европа. Всеки четвърти автомобил у нас е над 20-годишен. Повече от половината са на възраст между 10 и 20 години, а съвсем новите – под 5 години – са едва 5%.
Причината не е само в доходите, а и в трайния навик на българите да купуват коли втора употреба.
Масовият автомобил у нас е не само стар, но и дизелов – над половината коли са с дизелов двигател. Бензиновите са близо една трета, а алтернативните задвижвания остават малък дял, въпреки ръста в продажбите на хибриди и електромобили. Липсват и финансови стимули за електрически коли, каквито много европейски държави предлагат.
Колко автомобили имаме и къде са те
В България се движат над 3,2 милиона леки автомобила. Ако се включат всички регистрирани превозни средства, броят надхвърля 4 милиона, сочат последните данни на МВР.
Най-популярни остават германските марки, следвани от френските. В големите градове автомобилите са по-нови – много SUV и бизнес модели. В по-малките населени места преобладават по-старите, по-евтини и лесни за поддръжка коли.
Само в София през миналата година са регистрирани близо 91 хиляди автомобила – нови и употребявани, изчисляват от екосдружението „За земята“. Съотношението коли – жители е почти двойно спрямо това във Виена.
Европа затяга правилата – София върви след нея, но по-плавно
Ръстът на автомобилите е проблем в цяла Европа. Затова и много държави въведоха нискоемисионни зони, които ограничават достъпа на най-замърсяващите коли в централните райони. София се присъедини към тази практика преди три години, заедно с десетки градове в Испания и Франция.
Тази зима зоната е разширена – ход, който следват и мегаполиси като Лондон, Париж, Брюксел и Берлин. Така броят на нискоемисионните зони на континента вече надхвърля 400, а през следващата година към тях се очаква да се присъедини и Пловдив.
Но строгостта на режима у нас остава ограничена. Въпреки сериозното замърсяване на въздуха, рестрикциите важат само за най-старите автомобили и само за три зимни месеца. Това контрастира с градове като Амстердам, Осло и Оксфорд, които имат зони с нулеви емисии, достъпни единствено за превозни средства без вредни газове.
Какво струва паркирането: София и Европа
Друг инструмент за намаляване на автомобилния натиск е цената на паркиране.
В София тя е между 1 и 2 лева на час според зоната. Предложението за двойно увеличение от 5 януари беше спряно от съда и в момента се разглежда по обжалване.
В европейските столици тарифите са значително по-високи. В Лондон престой от час в работен ден струва между 5 и 7,50 паунда, като по-ниските цени важат за електрически и хибридни автомобили. В Париж цената е 4–6 евро, а в Рим – 1–1,20 евро, като и там има възможност за кратко 15-минутно таксуване.
Нискoемисионната зона в София е стъпка към по-чист въздух, но остава умерена мярка в сравнение с европейските стандарти. Предстои зимата да покаже дали разширението ѝ ще даде реален ефект върху качеството на въздуха и ежедневното движение в столицата.
Присъединете се към нашия Телеграм
