В понеделник стана ясно, че в Скопие е било извършено вербално и физическо нападение срещу журналиста и дългогодишен активист на българската общност в Република Северна Македония Владимир Перев. За инцидента съобщи самият той в публикация в сайта „Трибуна“. По думите на 80-годишния Перев, нападението е станало в магазин в македонската столица, където „млад и силен мъж“ на опашката му отправил обидни реплики на етническа основа и му нанесъл удар в лицето. В резултат на удара са счупени очилата му. Журналистът цитира заплахи и език на омразата, отправени към него, включително призиви „българите да си ходят в България“. Перев е подал сигнал до полицията, а случаят вече е регистриран от органите на реда.
Министерството на външните работи на България съобщи, че поддържа постоянен контакт с Владимир Перев. От дипломатическата ни мисия в Скопие заявяват, че му оказват необходимото съдействие от момента на нападението. Министър Георг Георгиев е разговарял лично с него по телефона, подчертавайки, че България ще продължи да бъде негов опора в този труден момент. В официална позиция МВнР категорично осъжда „поредния акт на насилие от омраза срещу българин в Република Северна Македония“, като отбелязва, че подобни прояви се подхранват от насложената обществено-политическа атмосфера и антибългарска реторика.
Същевременно в сряда премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отрече „каквото и да било нападение” над журналиста Владимир Перев.
Във вторник полицията в Гърция е разкрила „фабрика за бебета“, функционирала в клиника на остров Крит, съобщава „БНР“. Според разследващите бездетни семейства са плащали огромни суми, а приходите на клиниката надхвърлят 8 милиона евро. В нея са извършвани незаконни осиновявания, фиктивни инвитро процедури и донорство на яйцеклетки.
Организаторите са използвали жени в тежко материално положение от Румъния, Молдова и България. Установени са 298 случая на фиктивни инвитро процедури, за които семейства са плащали между 10 и 45 хиляди евро. За сурогатно майчинство гърци и чужденци са давали около 150 хиляди евро.
Мрежата е била ръководена от лекари в клиниката и адвокати, които имали посредници в съседни балкански държави. Те намирали жени от бедни семейства и ги изпращали на Крит, като възнаграждението за тях не надхвърляло 10 хиляди евро. Един от адвокатите по делото заявява, че това е първият път, когато гръцката съдебна система се сблъсква с толкова добре организирана нелегална структура за трафик на бебета и незаконни осиновявания.
Във вторник се появи новината, че Украйна е дала съгласие за предложеното от САЩ мирно споразумение, като остават за уточняване само „незначителни детайли“. Това съобщава „CBS News“, позовавайки се на американски служител, предаде „Dir.bg“. По неговите думи украинската страна е приела предложението, а спорните точки са минимални. Източникът не коментира дали Украйна губи войната, но отбелязва, че динамиката на бойните действия сочи към вероятно превземане на Донбас от Русия. Според него Владимир Путин е уверен, че ще овладее Донецка област чрез преговори или на бойното поле, а Вашингтон е уведомил за тази позиция украинската делегация.
Същият източник потвърждава, че през целия ден в Абу Даби текат разговори между американски и руски представители, а украинската делегация е на място и поддържа контакт с министъра на армията на САЩ Дан Дрискол. Последният се е срещнал с руски представители още предната вечер, като днес са планирани нови разговори за ускоряване на мирния процес. Дрискол работи с актуализиран вариант на 28-точковия план на Белия дом, подготвен след срещите в Женева.
Междувременно секретарят на Съвета за национална сигурност на Украйна Рустем Умеров съобщава, че Киев и Вашингтон са постигнали „общо разбиране“ по ключовите параметри на бъдещото споразумение. По думите му до края на ноември се планира визита на президента Володимир Зеленски в САЩ за финализиране на договореностите и среща с Доналд Тръмп. Според Умеров, Украйна очаква такава среща още тази седмица. От Белия дом обаче заявяват, че засега подобна визита не е планирана.
Преговорите в Женева на 23 ноември между САЩ, Украйна и европейски страни са определени като „много продуктивни“. Източници на „РБК-Украина“ съобщават, че страните са постигнали съгласие по повечето елементи от първоначалния документ, включително по спорни въпроси като бъдещето на Запорожката АЕЦ и числеността на украинските въоръжени сили.
От руска страна прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заявява, че Москва възприема плана на Доналд Тръмп като единствения „съществен“ документ, който може да бъде основа за преговори. В същото време руските представители считат съкратената 19-точкова версия за неприемлива. Москва все още не е получила актуализирания вариант – външният министър Сергей Лавров уточнява, че Русия разполага само с първоначалния 28-точков план. Той подчертава, че страната му е готова да обсъжда конкретни формулировки, но ако бъдат премахнати договореностите от Анкоридж, ситуацията ще се промени принципно.
Европейските държави също са решили да работят с предложения от САЩ мирен план, вместо да изготвят алтернативна версия, съобщава британският премиер Киър Стармър. Част от европейските предложения вече са били отхвърлени от Русия, докато Путин е заявил, че американският план „може да бъде положен в основата“ на окончателното уреждане.
Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф ще проведе разговори в Кремъл следващата седмица, докато САЩ продължават да настояват за споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Визитата, която беше потвърдена в сряда от близкия помощник на Владимир Путин по външната политика Юрий Ушаков, идва, след като Украйна заяви, че е постигнала „общо разбирателство“ с Белия дом относно очертанията на потенциално мирно споразумение, написа в сряда „BBC“.
„Разчитам на по-нататъшно активно сътрудничество с американската страна и с президента (Доналд) Тръмп. Много зависи от Америка, защото Русия обръща най-голямо внимание на американската сила“, каза той.
Ден по-рано Зеленски заяви, че планът от 28 точки е бил съкратен, като някои разпоредби са премахнати. Тръмп написа в социалните мрежи, че очаква с нетърпение среща с президентите Зеленски и Путин „скоро, но САМО когато сделката за прекратяване на тази война е ОКОНЧАТЕЛНА или е в последните си етапи“.
Въпреки относителния оптимизъм на Белия дом, европейските лидери изглеждаха изпълнение със съмнение, че след почти четири години война мирът може да бъде постижим. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че не вижда „руска воля за прекратяване на огъня“, докато от „Даунинг стрийт“ предупредиха, че има „дълъг път – труден път напред“.
Във вторник Макрон и британският премиер сър Киър Стармър председателстваха среща на така наречената коалиция на желаещите – свободна група от съюзници на Украйна в Европа и извън нея, които обещаха продължаваща отбранителна подкрепа в случай на прекратяване на огъня, включително предварителни разговори за потенциално разполагане на мироопазващи сили. По време на разговора, към който се присъедини и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, лидерите се споразумяха да създадат работна група със САЩ, която да „ускори“ работата по гаранциите за сигурност, които биха могли да бъдат предложени на Украйна.
Въпросът за гаранциите за сигурност е само една от областите, по които Москва и Киев са в противоречие. В понеделник Зеленски заяви, че „основният проблем“, блокиращ мира, е искането на Путин за правно признаване на територията, анексирана от Русия. Москва последователно настоява за пълно изтегляне на украинските войски от целия източен Донбас, състоящ се от Донецка и Луганска области. Руските сили контролират също Кримския полуостров, който Русия анексира през 2014 г., и големи части от две други области, Херсонска и Запорожка.
След седмици, през които дипломацията сякаш беше в застой, откакто подкрепеният от САЩ план беше разкрит, се наблюдава бурна активност. Първоначалният проект включваше съгласието на Украйна да отстъпи територии, които продължава да контролира, обещание да не се присъединява към НАТО и значително намаляване на числеността на въоръжените си сили – елементи, които сякаш отразяваха ключови искания на Кремъл.
Докато Путин заяви, че първоначалният проект може да формира „основата“ за сделка, Зеленски отговори, че Украйна е изправена пред избор между запазването на САЩ като партньор и тяхното „достойнство“. Европейските лидери отхвърлиха няколко елемента. В навечерието на разговорите по плана в Женева в неделя между американски, европейски и украински представители, Рубио беше принуден публично да настоява, че той е „създаден от САЩ“, след като група сенатори заявиха, че им е казал, че това е всъщност руски проект, а не позиция на Белия дом.
Оттогава както САЩ, така и Украйна приветстваха напредъка по проекта, като Зеленски заяви, че той представлява „правилния подход“, след като осигури промени. Въпреки че първоначално Тръмп настояваше Украйна да приеме плана бързо, президентът заяви пред репортери във вторник, че първоначалната версия „е била просто карта“, добавяйки: „Това не беше план, а концепция“.
Също във вторник Bloomberg публикува препис на разговор, проведен според него на 14 октомври между дипломатическия пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и Юрий Ушаков, помощник на Путин по външната политика. На въпрос за преписа, в който Уиткоф е обсъждал как Кремъл трябва да се обърне към Тръмп и е казал, че Украйна ще трябва да се откаже от земя, за да осигури мирно споразумение, Тръмп е заявил пред репортери, че това представлява „много стандартна форма на преговори“. BBC News не е потвърдила независимо съобщения изтекъл разговор.
Междувременно боевете продължават. Както Русия, така и Украйна заявиха, че във вторник вечерта в Запорожие са били извършени удари. Регионалният ръководител на Украйна там, Иван Федоров, заяви, че най-малко седем души са ранени, докато Евгений Балицки, назначеният от Кремъл губернатор, съобщи, че Киев е ударил енергийните мрежи в контролираните от него райони, оставяйки до 40 000 души без електричество.
Десетки хиляди войници и хиляди цивилни са били убити или ранени, а милиони хора са напуснали домовете си, откакто започна пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.
Най-малко 13 души са загинали, а неизвестен брой хора бяха в капан след голям пожар, обхванал няколко високи сгради в жилищния комплекс „Ван Фук Корт“ в северния квартал Тай По в Хонконг в сряда, съобщава „Reuters“.
Местните власти уточняват, че девет души са починали, а четирима – по-късно в болница. Пожарникарите се бориха с огъня в продължение на часове. Комплексът се състои от осем блока с общо 2000 апартамента. Един от пожарникарите е загинал в опита си да овладее пламъците, а над 10 негови колеги са ранени. Около 700 жители са били евакуирани и настанени във временни центрове.
Пожарът се е разпространил изключително бързо по бамбуковото скеле и защитната мрежа, поставени по фасадата на блока. Хонконг е едно от последните места в света, където бамбукът се използва масово за скелета при строителството. Противопожарната служба получава сигнал за инцидента в 14:51 ч. местно време. В 15:34 ч. е обявена предпоследна степен на пожарна тревога.
В сряда членовете на ЕП приеха доклад с 483 гласа „за“, 92 „против“ и 86 „въздържал се“, в който се изразява дълбока загриженост относно рисковете за физическото и психичното здраве, пред които са изправени малолетните и непълнолетните лица онлайн. В доклада се призовава и за по-силна защита срещу манипулативните стратегии, които водят до пристрастяване и които пречат на децата да се концентрират и да използват онлайн съдържанието за смислени цели.
С цел да се помогне на родителите да управляват присъствието на децата си в цифровия свят, включително и по отношение на подходящо за възрастта съдържание, Парламентът предлага хармонизирана минимална възраст в ЕС от 16 години за достъпа до социални медии, платформи за споделяне на видеоклипове, както и за ползването на ИИ „компаньони“. Децата на възраст между 13 и 16 години може да получават такъв достъп с изричното съгласие на родителите.
Въпреки че подкрепят работата на Комисията за разработване на европейско мобилно приложение за проверка на възрастта и европейски портфейл за цифрова самоличност /eID, евродепутатите настояват системите за проверка на възрастта да бъдат прецизни и да запазват неприкосновеността на личния живот на малолетните и непълнолетните. Членовете на ЕП също така подчертават, че тези системи не освобождават платформите от отговорността да гарантират безопасността на своите продукти и тяхната съобразеност с възрастта.
За по-доброто спазване на Законодателния акт за цифро/вите услуги на ЕС и други закони, евродепутатите предлагат висшето ръководство да носи лична отговорност в случаи на сериозно и трайно неспазване на правилата, особено що се отнася до защитата на малолетните и непълнолетните лица и проверката на възрастта.
Парламентът също така призовава за:
- забрана на най-вредните пристрастяващи практики и изключване по подразбиране на други пристрастяващи характеристики за малолетни и непълнолетни лица (включително безкрайно превъртане/infinite scrolling, автоматично възпроизвеждане/ auto play, плъзни за обновяване/pull to refresh, стимулиране чрез награди, прибавяне на игрови характеристики към приложения);
- забрана на уебсайтове, които не отговарят на правилата на ЕС;
- мерки за справяне с убедителните технологии, като например целенасочени реклами, маркетинг на инфлуенсъри, пристрастяващ дизайн и модели за манипулиране на потребители – съгласно бъдещият Акт за справедливост в областта на цифровите технологии;
- забрана на основаните на взаимодействието алгоритми за препоръчване за малолетни и непълнолетни лица;
- прилагане на правилата на Законодателния акт за цифровите услуги по отношение на онлайн видео платформите и забрана на игрални елементи като „кутии за съкровища“ (loot boxes) и други рандомизирани игрални функции (виртуални валути, колела на късмета, изискване за заплащане, за да се продължи играта);
- защита на малолетните и непълнолетните лица от търговска експлоатация, включително чрез забрана платформите да предлагат финансови стимули за дейности от типа „деца инфлуенсъри“;
- спешни действия за справяне с етичните и правните предизвикателства, породени от инструментите на генеративния изкуствен интелект, включително дълбинните фалшификати (deep fakes), компаньоните чатботове и приложения за симулиране на голота чрез ИИ (nudity apps).
Докладчикът Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания) заяви по време на дебата: „Гордея се с този парламент, че успяхме да се обединим в защитата на децата онлайн. Заедно със строгото и последователно прилагане на Закона за цифровите услуги, тези мерки ще повишат значително нивото на защита на децата. Най-накрая теглим чертата. Казваме ясно на платформите: вашите услуги не са предназначени за деца. И експериментът приключва тук“.
Докладът се позовава на проучване, според което 97% от младите хора използват интернет всеки ден, а 78% от децата на възраст между 13 и 17 години проверяват устройствата си поне веднъж на час. Същевременно едно от всеки четири деца и младежи показва признаци на „проблемно“ или „дисфункционално“ използване на смартфони, т.е. поведенчески модели, наподобяващи пристрастяване.
Според проучване на Евробарометър от 2025 г. над 90% от европейците смятат, че действията за защита на децата онлайн са неотложен въпрос. Сред основните причини анкетираните посочват отрицателното въздействие на социалните медии върху психичното здраве (93%), кибертормоза (92%) и необходимостта от ефективни начини за ограничаване на достъпа до неподходящо за възрастта съдържание (92%).
Държавите членки започват да предприемат действия и да реагират с мерки като възрастови ограничения и системи за проверка.
През седмицата избухна и скандал в Украйна като вторият човек в държавата след президента Володимир Зеленски Андрий Ермак подаде оставка в петък. Ден след това той обяви в писмо, че е честен човек и затова заминава на фронта, където е готов да бъде подложен на всякакви репресии.
Междувременно САЩ спря окончателно разглеждането на молбите за убежище. Причината е стрелбата по военнослужещи от Националната гвардия във Вашингтон преди два дни, отнела живота на единия от тях
Присъединете се към нашия Телеграм
