Не се случва често в Америка двойка да се яви в съда по настойничество, за да осинови мъж, който е десетилетия по-възрастен от тях – но пък не се случва често и да видиш връзка толкова силна, колкото тази между Уилям „Бил“ Стейнс и семейство Фискъс, пишат от Световните рекорди на Гинес.
През 2020 г. двойката официално осиновява своя любим бейзболен съдия, учител и приятел, когато Бил е на 74 години и 303 дни. Така отдаденият член на общността става носител на световен рекорд на Гинес за най-възрастно осиновяване (мъж) – както и техен нов син.
А сега, почти шест години след като приключват тази съдбовна процедура, семейството (включително Бил) може да размишлява върху решението, което променя живота им и им носи нова любов и нов осемдесетгодишен „потомък“.
„Невероятно е“, казва Бил, известен още като Треньора. добавяйки: „Когато ме осиновиха, нямах представа, че ще стигнем още по-далеч [с нов рекорд]. Смирен съм и съм благодарен на тези чудесни хора, и е чест да бъда най-възрастният осиновен мъж в света.“
Бил познава семейството Фискъс от години – още от младите години на Райън в бейзбола, когато „Треньора“ (тогава известен като г-н Стейнс) работел като съдия на повечето му мачове. По-късно семейството на Райън се премества, но това само ги доближава още повече до Бил, тъй като той работел като учител в близкото средно училище.
„Познавам Бил, откакто се помня“, казва Райън, с топли спомени за времето, когато е бил момче с бухалки, а Треньора е отсъждал. Той описва Бил като „лоялен към всичко и всички около него“ – факт, който ясно личи в тяхното приятелство, продължило десетилетия.
А когато Джесика става част от семейството на Райън, Бил е във възторг заради щастливата двойка, като казва, че запознанството с нея е един от най-хубавите дни в живота му. Когато го помолили да посочи трите най-добри черти на характера ѝ, любящият син казал: „Ще се опитам да ги сведа до три, но вероятно мога да говоря поне час. Състраданието ѝ. Тя е човек с голямо състрадание. Приветлива е – няма да срещнете по-приятелски настроен човек. И е истинска,“ продължи той: „Имам предвид, обичам я. Какво повече да кажа? И него обичам.“
Чувствата между Бил и двойката очевидно били взаимни, тъй като те неофициално го приели в семейния си живот, запознали го с приятели и роднини и прекарвали много качествено време с Треньора и съпругата му. Заедно двeте двойки прекарват време, играейки бинго, хапвайки приятно, карайки мотори и отпразнувайки успехите си един на друг.
И все пак чак през 2020 г. връзката им официално придоби законна форма, след като Райън и Джесика подадоха заявление в Съда по настойничество в Пенсилвания за формалното осиновяване на 74-годишния мъж.
Родителите на Бил, Уилям Старши и Катрин Стейнс, са починали през 2003 г., и въпреки че той казва, че очаква един ден отново да ги срещне на небето, бил отворен към идеята за тази нова връзка със семейство Фискъс.
Тримата прекарвали много време като доброволци в местна организация за ветерани, но Бил не можел да бъде пълноправен член, освен ако някой от неговите преките роднини не е служил. А заради щедростта и лоялността му към организацията, както и към общността като цяло, двойката знаела, че единственият вариант е да го направят официална част от живота си.
„Един ден в гаража, на шега казах, че единствената опция, която ни остава на този етап, е да го осиновим“, разказва Райън. „И веднага след това Бил каза: „Е, предполагам, че точно това ще трябва да направим!““
На 12 ноември всички документи били финализирани и Бил тържествено бил обявен за осиновено дете на Райън и Джесика, както и за най-възрастния осиновен мъж в света. Те отбелязват годишнината от осиновяването му всяка година, както и празнуват заедно рождени дни и празници, като на шега се наричат помежду си „мамо“, „татко“ и „сине“.
„Носи ми толкова голямо удоволствие да бъда с тях. Очаквам с нетърпение всеки път, когато се съберем“, казва Бил. „Мисля, че това ме направи по-добър човек. И ме накара да поставям другите пред себе си.“
И семейство Фискъс са на същото мнение.
„Мисля, че [осиновяването на Бил] ни сближи още повече,“ казва Джесика. „Напълно го приемаме като наш син и се отнасяме към него така, както към другите ни деца. Макар че не е дете, ние го обичаме като свое собствено.“
И когато чуеш всичките им истории, просто се чувстваш така, сякаш си направил нещо добро – не само за себе си и собственото си семейство, но и за някой друг.
Присъединете се към нашия Телеграм
21% риск от бедност: България начело в ЕС, бившият премиер зове за протест
