Тази есен характерните за сезона пасажни риби – сафрид, чернокоп и паламуд – така и не се появиха в българската акватория на Черно море. Все по-топлият климат, военните действия и ученията в региона са сред причините мрежите на рибарите да остават празни. На този фон морето ни се изпълва с видове, екзотични за нашите ширини.
В мрежите – не паламуд, а ципура и „риба дявол“
„Вместо паламуд и сафрид, хващаме ципури и ги връщаме обратно. Един колега хвана риба дявол. Появиха се сини раци, сардина…“ – това разказва за „bTV“ капитан Николай Вангелов, четвърто поколение рибар и собственик на риболовни кораби в Несебър.
Той допълва, че големите риби се освобождават обратно в морето: „Моруна 150 кг и нагоре – връщаме ги.“
Христо Петляков, също рибар, показва сафрид, попаднал в мрежите му, но признава: „Тази година морето не дава.“
Преди дни той е върнал обратно и бяла есетра – 134 см и близо 130 кг.
„Медитерианизация“ на Черно море
От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ отчитат цялостна промяна на екосистемата.
„Появяват се нови видове планктон, медузи, раци, скариди, риби. Корейска скална риба, която прилича на нашия скорпид. Нови видове попчета, рибата врана… Наблюдава се т.нар. медитерианизация на Черно море“, обяснява д-р Николай Георгиев, изпълнителен директор на ИАРА.
Дефицитът вдига цените
Липсата на традиционните есенни риби се усеща и на пазара.
„Чернокопът тази година е дефицит, затова е по-скъп. И сафридът също. Има повече меджит – вкусна, морска риба на добра цена“, казва търговецът Кънчо Николов.
Клиентите също усещат промяната: „Виждам, че изборът на черноморска риба е много малък. А сме все пак на морето.“
Според експертите появата на средиземноморски видове ще става все по-честа. Рибарите шеговито наричат новите обитатели „южни гости“, но зад хумора стои усещането за необратима промяна в морската среда.
Присъединете се към нашия Телеграм
Кана без дъно – така бивш министър коментира парите за здраве за 2026 г.
