Бюджет 2026 г. остана централна тема през изминалата седмица. Между 3 и 7 ноември 2025 г. дебатите около проекта предизвикаха остри реакции между правителството и работодателските организации. Министерството на финансите представи проект с предвидени приходи от около 51,4 млрд. евро и разходи от 55 млрд. евро, което оформя дефицит близо 3% от БВП. Данните за изпълнението на бюджета за 2025 г. обаче показват вече натрупан дефицит от 6,06 млрд. лева за първите девет месеца – сигнал за нарастващо фискално напрежение.
Бизнесът реагира с критика, че заложените параметри са нереалистични, а част от предвидените мерки – като възможно увеличение на данъци и осигуровки – биха натоварили реалния сектор. Работодателите подчертаха, че проектът не стимулира растеж, а запазва статуквото. Според Асоциацията на организациите на българските работодатели, бюджетът „ощетява над три четвърти от работещите в частния сектор“.
От страна на управляващите реакцията бе по-умерена. Те изразиха увереност, че диалогът с бизнеса е възстановен, макар напрежението да остава видимо. Властта настоява, че фискалната дисциплина и социалните плащания са приоритет, докато работодателите настояват за по-гъвкави решения и преразглеждане на разходните пера.
След разменените обвинения бе насрочено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 13 ноември, на което ще се обсъдят възраженията на работодателите. Очакванията са, че тогава ще стане ясно дали е възможен компромис по ключовите параметри на бюджета и дали правителството ще направи корекции в опит да постигне по-широк обществен и икономически консенсус.
Във вторник омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 147, ал. 9а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Според оспорваната норма, технически преглед на моторно превозно средство се извършва само при липса на неплатени глоби на собственика, ползвателя или лицето, което представя автомобила за преглед.
Според Делчева тази разпоредба нарушава основни права, гарантирани от Конституцията – правото на труд, правото на собственост и правото на свободно придвижване (чл. 4, ал. 1, чл. 16, чл. 17, ал. 1 и 3, чл. 35, ал. 1 и чл. 48, ал. 1).
Омбудсманът подчертава, че новата мярка е непропорционална и несправедлива, защото блокира възможността гражданите да използват автомобилите си дори когато те са технически изправни. Така законът не защитава обществен интерес, а се превръща в инструмент за натиск, което противоречи на принципите на правовата държава.
Омбудсманът отбелязва, че нормата има и пряко отражение върху правото на труд, особено за хората, чиято професия или ежедневна работа изисква използването на автомобил.
В искането си Делчева напомня, че Конституционният съд вече е постановявал сходни решения – № 3/2021 г. и № 6/2023 г., в които е приел, че заобикалянето на законовия ред за събиране на публични вземания чрез ограничаване на правото на придвижване е противоконституционно.
Според омбудсмана, новата разпоредба наказва гражданите, не защото застрашават безопасността на движението, а защото държавата не може ефективно да си събере глобите. Вместо да използва законовите механизми за това, тя прехвърля тежестта върху хората, като ги лишава от възможността да ползват законно автомобилите си – несправедливо, непропорционално и в разрез с принципите на правовата държава.
С над 60% ще се вдигне таксата за издаване на лични карти от 1 януари на 2026 г. Промените влизат в сила съгласно Постановление на Министерския съвет /МС/ за изменение на Тарифа №4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи /МВР/. Документът е публикуван в „Държавен вестник“.
От догодина лична карта със срок на валидност 10 години за лица на възраст между 18 и 70 години ще струва 15,34 евро /30 лева/. В момента таксата е 18 лева. За младежи между 14 и 18 години, чиято лична карта е валидна четири години, таксата ще бъде 10,74 евро /21 лева/ – при сегашни 13 лева.
Така поскъпването при двата вида документи е съответно над 60%, като увеличението е част от по-широката мярка за преход от лев към евро и актуализиране на държавните такси, посочва Министерският съвет. Таксите за издаване на паспорт остават без промяна. За лица от 14 до 58 години сумата е 20,45 евро /40 лева/, а за хора между 58 и 70 години – 10,23 евро /20 лева/. Първият паспорт за деца до 14 години и за граждани над 70 години ще струва 5,11 евро /10 лева/.
Според Тарифа №4, при бързо издаване на лична карта или паспорт в срок до три работни дни, съответната такса се удвоява. При експресна услуга – в рамките на 8 работни часа, таксата се увеличава 5 пъти.
В сряда стана ясно, че Бюджетът на Здравната каса предвижда увеличение на цените на клиничните пътеки, за да бъдат осигурени по-високи заплати за младите лекари. След повторното обсъждане на финансовата рамка за сектора бяха отпуснати общо 260 милиона евро, като по-голямата част ще отиде за пътеки и възнаграждения.
От предвидените 260 милиона евро, 230 милиона ще бъдат насочени към клиничните пътеки, а останалите средства – към увеличаване на заплатите в психиатрични болници, спешни центрове и други здравни структури. След повторното разглеждане на бюджета сумата се увеличи с още 34 милиона евро. Според новите параметри, от 1 януари болниците ще трябва да осигурят минимум 1860 евро заплата за лекар без специалност и 1550 евро за специалистите по здравни грижи.
От надзора на НЗОК уточняват, че увеличението на възнагражденията няма да бъде част от бюджета, а ще се заложи в Закона за лечебните заведения. Предстои да се уточни как ще се разпределят средствата и кои клинични пътеки ще бъдат актуализирани. За болниците е предвиден гратисен период, но новите минимални възнаграждения трябва да влязат в сила със задна дата – от 1 януари 2026 г.
В сряда стана ясно, че българин е ранен при инцидент в Джакова, Република Косово. Министерството на външните работи на България съобщи, че оказва съдействие на пострадалия. По последна информация състоянието му е стабилно. Във вторник е бил тежко ранен служител на Офиса на Европейския съюз в Косово – български гражданин. По случая компетентните органи на приемащата държава са образували досъдебно производство по подозрение за опит за убийство.
Министерството на външните работи изрази дълбоко съжаление по повод на инцидента и потвърди, че българското посолство в Прищина поддържа постоянен контакт с властите в Косово. Според последна информация от посолството, пострадалият е настанен в лечебно заведение в Прищина, като състоянието му е стабилно.
На 5 ноември граждани се събраха пред Съдебната палата в София на пореден протест, организиран от инициативата „Правосъдие за всеки“. Недоволството беше насочено срещу бездействието по отношение на съдебната реформа и изтеклите мандати на ключови органи в системата. Според участниците, в съдебната система делата се третират неравномерно, а липсата на обновяване на Висшия съдебен съвет и инспектората подкопава доверието в правосъдието.
Протестиращите настояха парламентът да предприеме действия за формиране на нов състав на двата органа, чийто мандати са изтекли отдавна, но продължават да изпълняват функциите си. Организаторите от „Правосъдие за всеки“ подчертаха, че все още не е решен въпросът със статута на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. По думите им това е показателно за липсата на воля за реална реформа и прозрачност в прокуратурата. Инициативата напомня, че обществото очаква конкретни стъпки за възстановяване на доверието в съдебната система. Участниците определиха протеста като мирен акт на настояване за законност, отчетност и равенство пред закона.
С помощта на монтиран кран и вкопана в земята цистерна група от четирима мъже е точела гориво от тръбопровода на „Лукойл“ край Стара Загора. Това беше съобщено в четвъртък. По първоначални данни щетите за бюджета надхвърлят 1 милион лева.
Престъпната схема е действала основно нощем, когато горивото е било източвано през специално монтиран кран в подземна цистерна. След това то било претоварвано на автомобили, снабдени със съдове за гориво от по един тон.
От мястото горивото било откарвано до база на групата, където крадците го препродавали незаконно. По случая са задържани четирима мъже, срещу които се очаква да бъдат повдигнати обвинения.
„Днес заедно с всички колеги от Обществения съвет за изграждане на детска болница подадохме оставки. Мотивите си сме изложили в писмо, което току що внесохме в МЗ. Аз няма да се откажа да работя за каузата за Национална детска болница и за качествено детско здравеопазване, както не съм се отказала от други каузи, за които се боря. Както и останалите колеги от Съвета, с които станахме съмишленици.“
Това посочи в четвъртък в социалната мрежа Facebook Мария Шаркова. Тя изложи и мотивите за хвърлената оставка от членовете на Обществения съвет, а те са:
„Причината е липса на прозрачност, отказ от диалог и подмяна на смисъла на проекта.
През изминалите две години и половина от създаването си през юли 2023 г. Съветът непрекъснато се бори с нежеланието на Министерството на здравеопазването и Здравната инвестиционна компания за изграждане на детска болница да работят прозрачно, да се ангажират с прилагането на съвременни стандарти както в медицината, така и в архитектурата и проектирането на лечебни заведения, да обсъждат концепцията на бъдещото лечебно заведение с всички заинтересовани страни.
От създаването си през юли 2023 г. Съветът работи неуморно, за да гарантира, че бъдещата Национална детска болница ще бъде изградена по съвременни медицински и архитектурни стандарти, с участието на всички заинтересовани страни – лекари, родители, експерти и граждани.
Дадохме и давахме кредит на доверие на всеки нов министър и всеки нов директор. Преодолявахме абсурдни срокове, в името на успеха на процеса и поддържане на конструктивен диалог. Вършихме на добра воля експертна дейност, за която други хора получаваха сериозни възнаграждения.
За съжаление това не е достатъчно. Поводът за колективната оставка е отказът от достъп до процеса на изготвяне на техническото задание за проектиране на болницата – дори за членовете на Обществения съвет. ЗИКДБ се позова на Закона за обществените поръчки, за да скрие работата по заданието от обществения контрол. Допълнително, МЗ отказа да включи експерт по архитектура и проектиране в състава на Съвета, въпреки нашите предложения.
Така всякакви грешки или злоупотреби ще могат да се видят едва след публикуване на поръчката – когато вече ще е твърде късно да бъдат коригирани. Националната детска болница не е сграда. Тя трябва да бъде съвременна концепция за детското здравеопазване, базирана на:
– компетентно управление на сложен инфраструктурен проект;
– диалог с педиатричната общност и родителите;
– реформи, гарантиращи достъп на всяко българско дете до качествена медицинска грижа.
Днес обаче фокусът е изместен – всичко се свежда до построяването на сградата.
Отказът от вече поети ангажименти и влошаващият се диалог с институциите направиха нашата работа невъзможна. Остават без отговор ключови въпроси:
– Ще бъде ли болницата търговско дружество?
– Как ще се осигури устойчивото ѝ финансиране?
– Как ще бъдат привлечени и запазени педиатрите и сестрите, без това да разруши съществуващите детски клиники?
– Ще има ли изобщо реформа на детското здравеопазване, или ще съберем механично отделения от София в нова сграда?
Няма диалог с екипите на детските клиники. Няма реален процес на обсъждане.
Няма гаранция, че ще бъде създадена истинска детска болница. Като лекари, професионалисти и граждански активисти, посветили доброволно времето си на Обществения съвет през последните две години и половина, за нас компромис с тази цел е недопустим. Какво постигна Общественият съвет:
– Осигури публичен достъп до аналитичните доклади на международния консорциум IDOM.
– Допринесе за решение на Народното събрание от 14 февруари 2024 г., което задължи МЗ да отчита напредъка по проекта всеки месец.
– Стимулира експертни обсъждания с педиатри от цялата страна.
– Изведе като приоритет кадровата криза, инфраструктурата и транспортната свързаност на бъдещата болница.“
На 6 ноември транспортният министър Гроздан Караджов и македонският му колега Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на жп тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие. Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация. Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година. Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.
Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.
В петък след становището на Министерството на финансите на Съединените щати, че компанията „Gunvor” е „марионетка на Русия”, народните представители приеха на първо и второ четене да разширят правомощията на така наречения особен управител, който да поеме ръководството над рафинерията в Бургас. Вносители на предложението са депутати от „ДПС-Ново начало”, ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ” и „БСП-Обединена левица”.
Така целият контрол ще бъде в ръцете на държавата и всички решения ще се взимат след одобрението на Министерския съвет. Решенията не подлежат на спиране и съдебен контрол.
34 минути е продължила гонка между полицейски екипи и лекия автомобил „Шкода Фабия“, превозващ мигранти, преди колата да се преобърне и да падне в езерото Вая в Бургас на 6 ноември. При тежкия инцидент загинаха шестима души, а четирима са ранени, съобщи директорът на „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов пред „БНТ“. Колата, в която са пътували деветима нелегални мигранти и шофьор – румънски гражданин, е забелязана от пост на „Гранична полиция“ край Китен около 21:20 часа заради движение с изключително висока скорост.
„Шофьорът не се подчинява на сигнала за спиране. След смъртта на колегите ни през 2022 г. имаме ясна процедура за такива случаи – всички екипи преминават на една честота и действат съвместно. Инструкциите са спазени по най-добрия начин – без да се застрашава животът на граждани“, заяви главен комисар Златанов.
Шофьорът на „Шкода“-та няколко пъти сменял посоката на движение – връщал се към Созопол, после отново потеглял към Бургас.
„Колегите извършват заградителни действия, но на три пъти румънският шофьор не е спрял. На първия пункт не успяват да дръпнат шиповете, защото той се е долепил до кола с български граждани. На следващия пункт вече са успели да предотвратят по-голяма трагедия“, допълни Златанов.
При последния опит за спиране на бул. „Тодор Александров“, автомобилът удря лента с шипове, губи контрол и пада в езерото Вая. При катастрофата загинаха шестима мигранти, а четирима души – включително шофьорът – са ранени и настанени в болницата в Бургас. По предварителна информация оцелелите са граждани на Афганистан.
„Скоростта е била над 150 км/ч. При такова управление няма какво друго да се направи, освен да опиташ да го спреш“, каза още Златанов.
В петък на шофьора бяха повдигнати обвинения.
Присъединете се към нашия Телеграм
Ще мерят средната скорост по още осем отсечки – вижте пълен списък
