В публикация във Facebook природозащитникът Тома Белев обърна внимание на съществени разлики между законовата дисциплина от миналото и сегашната практика при изработването на общи устройствени планове /ОУП/. Той цитира чл. 6 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., който е изисквал всички градове с над 20 000 жители, както и исторически или курортни населени места, да имат общ градоустройствен план в 10-годишен срок.
Според тогавашната уредба, ако общините не успеят да изпълнят това задължение навреме, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството е било длъжно да изработи плановете служебно, в срок до две години, за сметка на съответната община.
„Ако общината не успее да приеме в срок градоустройствения си план, това се извършва служебно от министерството. А днес сроковете се удължават по няколко пъти“, коментира Белев.
Постът му предизвика интерес сред граждани и експерти по градоустройство, които отбелязаха, че много съвременни общини продължават с години без актуални устройствени планове, което спъва инвестициите и създава предпоставки за хаотично застрояване.
Белев поставя въпроса за липсата на административна отговорност и ефективен контрол върху процеса – контраст с предвоенния закон, който е изисквал конкретни срокове и автоматично действие от страна на държавата при бездействие на общините.
Присъединете се към нашия Телеграм
Разкритие: При застрояването на „Елените“ не е било искано изобщо становище от Басейнова дирекция
Белев вече и за историк се цани май 🙂
всезнайкото той
Многознаещият зелен държавен критик!