Докато в съседна Сърбия пътниците вече се возят с държавни влакове, които летят със 200 км/час, в България композициите на БДЖ продължават да се движат със средна скорост едва около 47 км/час. Разликата е повече от показателна – тя говори не само за технически възможности, а и за различен начин на мислене за бъдещето на железопътния транспорт на Балканите.
Нови вагони, стари релси
През последните две години Българските държавни железници се сдобиха с 76 модернизирани немски вагона, закупени от „Deutsche Bahn“. Част от тях вече обслужват линиите София–Бургас и София–Варна. Вътре е чисто, модерно и удобно – има климатизация, USB гнезда, информационни табла и достъп за хора с увреждания.
По документи вагоните могат да развиват до 200 км/ч, но реалността е съвсем друга – те рядко надхвърлят 60–70 км/ч. Причината не е в машините, а в остарялата железопътна инфраструктура. По голяма част от линиите релсите, траверсите и сигнализацията са проектирани преди десетилетия и просто не позволяват високи скорости. На места дори ограничението е едва 40 км/ч.
Така, макар отвътре да изглеждат като влакове от бъдещето, новите германски вагони у нас все още чакат да настигнат своя път – буквално.
Сърбия дава пример
Само на няколко часа път оттук Сърбия показва, че държавна железница не значи бавна. Там националният превозвач „Srbija voz“ вече оперира високоскоростна линия Белград–Суботица, изградена от китайските компании China Railway International и China Communications Construction Company (CCCC).
Новите влакове „InterCity Soko“ летят със средна скорост от 200 км/ч, а пътуването между двата града вече отнема само 79 минути – преди проекта то е продължавало над пет часа. Линията е част от китайската инициатива „Един пояс, един път“ и има за цел да засили икономическите и туристическите връзки в региона.
Различни приоритети, различен резултат
Докато Сърбия ускорява, България все още търси посоката, в която да върне железницата на релсите на модерността. Новите вагони са стъпка напред, но без инвестиции в релси, сигнализация и локомотиви, те остават като нов мотор върху старо шаси.
Страната ни вече има по-удобни влакове, но не и по-бързи. А докато нашите пътници продължават да гледат пейзажа с 47 км/ч, съседите вече го виждат в движение със 200 – и то пак с държавни влакове.
Присъединете се към нашия Телеграм
