След слабото представяне на ГЕРБ в Пазарджик страхът от избори вече не е скрит, а се превърна в открита партийна линия – това е усещането след срещата между Бойко Борисов, ръководството на партията, депутати и кметове от днес.
Обиколката на депутатите по места, която трябваше да покаже подкрепа от структурите, приключи подозрително бързо. Всички се върнаха почти едновременно и изведнъж започнаха да повтарят едно и също – „Не искаме избори“. Случайност? Едва ли. По-скоро звучи като ясно указание отгоре – да се запази спокойствието и статуквото, защото при нов вот някои столове може и да не оцелеят.
Дали ГЕРБ вече осъзнаха, че са „изядени“ по места, както сам Борисов призна? Май да. Защото точно онези, които обикаляха страната, се върнаха с усещането, че почвата под краката им се клати. И вместо да говорят за ново начало в партията, започнаха да заглеждат към друго „Ново начало“ – това на Делян Пеевски. Дали някои депутати вече работят в тази посока, не е ясно. Но е видимо, че все повече решения се взимат не заради обществения интерес, а заради страх от личен политически край. Партията, която дълги години се представяше като гарант за стабилност, днес изглежда най-нестабилна вътрешно – разделена между старите зависимости и новите си страхове.
Това е усещането и което оставят в обществото според редица политически анализатори през последните дни. Вместо увереност и готовност за вот, от думите и действията на ръководството лъсна неувереност, паника и желание за запазване на постове на всяка цена – дори и това да означава да седнат на една маса с Делян Пеевски и „ДПС Новото начало“. Това не е просто политически ход. Това е признание, че властта се превръща в самоцел, а страхът от изборна несигурност е по-силен от вярата в собствените сили.
И докато страната чака решения, никой вече не говори за гражданите, за реалните проблеми, за посоката на държавата. Всичко се свежда до едно – кой ще остане покрай държавната трапеза и кой ще бъде изместен от нея.
Вместо ново начало за България, се очертава стар сценарий – страх, сделки и тишина. И докато управляващите си пазят местата, гражданите отново остават без глас на масата.
