Годината е 2022. Министър на регионалното развитие е Гроздан Караджов, а в медиите с гръмки заглавия го обявяват за герой и борец. В публичното пространство той се превръща в човека, който се е осмелил да удари по бетонния символ на задкулисието – кея в Росенец, свързан с Ахмед Доган.
3 години по-късно кеят си е още там. Караджов отново е министър, този път на транспорта. Героизмът му остава само в медийните публикации. Никой вече не се сеща за Росенец, дори и партиите които влязоха във властта яхвайки този протест. Две правителства на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/, двама премиери, министри – всички те удобно забравиха този казус.
Естествено по линията надолу на йерархичната стълбичка веднага се приема негласната заповед. Всичко, което може да се бави и протака във времето, се активира.
Чиновниците, които винаги „не виждат“
Има двама „вечни“ свидетели на случващото се – директорът на РДНСК-Бургас инж. Янчо Райков и директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов.
Има ли нещо общо между тези двама ръководители на институции в Бургас? Може би, че когато се строи не виждат и не чуват, а когато незаконни имоти трябва да бъдат съборени – изведнъж се появяват огромни законови пречки.
Така например Райков „не е разбрал“ кога, как и кой е удължил кея край Росенец, а Маринов дълго време не е „наблюдавал“ тази защитена територия. Но когато се стигне до събаряне, внезапно всички закони се разтварят и се превръщат в аргументи срещу разрушението. И се оказва, че целият този строеж, трупане на камъни и леене на бетон, е минал незабелязано и не е навредил на никой, но ако трябва да се събаря, тогава това е проблем за много птички и рибки.
Годината е 2025. Същите лица, нов обект за събаряне
Караджов вече е министър в друго ведомство, но сценарият е същият. Нов „обект за събаряне“ – този път във ваканционно селище „Елените“ – хотел „Негреско“, издигнат върху коритото на река. След бедствието, което отне човешки животи, ДНСК съставя актове, медиите снимат, а чиновниците пак са там.
Полицията влиза в РДНСК-Бургас и РИОСВ-Бургас, където още не е ясно какви документи е намерила, но открива отново същите ръководители – инж. Янчо Райков и Павел Маринов. Те отново са там, непокътнати като кея на Росенец.
Скандали в Бургас
Интересно е колко големи скандали, станали достояние на цялата държава, са необходими, за да се случи някаква промяна в тези две институции. Напомняме само най-пресните и фрапилащи от тях:
- Наводнението в Царево преди 2 години. Сигнали за засипани дерета, изземване на земя от речно корито, незаконна сеч – можете да си припомните – ТУК.
- Къщичката за птички на Алепу – можете да си припомните – ТУК.
- Изсечена вековна дъбова гора, споразумение със извършителя и разрешение за строеж на вилно селище – можете да си припомните – ТУК.
А колко други са останали извън обсега на журналистите?
В България не се събаря бетон – събарят се илюзии. Държавата обявява действия, проверки и заповеди. Бетонът остава, медийният шум отминава, а чиновниците – неизменно на постовете си.
Съборихме кея на думи. Бутаме хотела на „Елените“ на хартия. Но реално – не можем да бутнем двама държавни служители, които години наред „не виждат“ нито едно нарушение и продължават да гледат как страната тъне в собствената си безотговорност.
Присъединете се към нашия Телеграм
Не вярвах, че ще се случи точно на мен: 18-годишен младеж след наводнението в „Елените“
