„Културата не е разход. Тя е идентичност, развитие, привлекателност, тя е душата на един град.“
С тези думи общинският съветник Деян Герасимов отваря болезнена тема: защо Русе отново е в периферията на националните културни политики.
Проблемът: най-малкият проект в страната
Община Русе е получила финансиране от 176 хил. лв. по програмата на Национален фонд „Култура“. Това е едва над минималния праг за кандидатстване – 170 хил. лв. и е най-малкият проект от всички. Сравнението е красноречиво:
-
Перник – 421 хил. лв.
-
Видин – 980 хил. лв.
-
Габрово – 1,3 млн. лв.
-
Враца и Пазарджик – проекти, десет пъти по-големи от този на Русе.
Докато другите общини инвестират и търсят средства, Русе обяснява защо „нямало как да стане“.
Анализ: оправдания вместо визия
Според Герасимов, проблемът не е само в размера на финансирането, а в липсата на стратегическо мислене. Той подчертава, че одобреният проект „няма да повлияе нито на съзиданието, нито на потреблението на културни продукти в града“. Това влиза в разрез с целите на процедурата – ново поколение местни културни политики.
Примерите с кандидатурата за Европейска столица на културата 2032 г. и други инициативи показват системен подход: отказ от амбиции, прикрит зад аргументи за „невъзможност“.
Призив: културата като стратегически приоритет
„Защо другите общини могат, а ние не?“, пита Герасимов. Отговорът, който той вижда, е в „тесногръдието и липсата на визионерство“ на местната власт.
Културата, подчертава той, е визия и бъдеще. Докато Русе продължава да гледа на нея като на разход, градът ще остава с „най-малкия проект“ – и в цифри, и в амбиции.
Присъединете се към нашия Телеграм
