На 1 септември българските власти потвърдиха, че по време на кацането на самолета на председателката на Европейската комисия над Пловдив е изчезнал GPS навигационният сигнал. Пилотът е преминал към алтернативен наземен навигаторен подход (ILS), реализиран от „Ръководство въздушно движение“ (РВД), и самолетът е кацнал безопасно, без опасност за полета.
От „Летище Пловдив“ подчертаха, че не е имало притеснение и не е бил извършван кръгов полет, както е било съобщено по-рано. Европейската комисия също получи информация от българските власти за предполагаема руска намеса, а самата комисия потвърди инцидента, но препрати за детайли към българските органи.
На 4 септември вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов заяви, че нищо не показва, че GPS сигналът е бил умишлено заглушен — нито гражданските авиационни системи (РВД, ГВА), нито Военновъздушните сили, нито КРС са регистрирали прекъсване или смущение в честотите. Подчерта, че липсват данни и за комуникация между България и Брюксел с цел подвеждане на ЕК.
На 1 септември бе съобщено, че в русенското село Тръстеник е станало жестоко престъпление: 43-годишен мъж е удушен от своя 44-годишен съсед. Конфликтът е възникнал вечерта на 26 август, а тялото на жертвата е било открито на следващия ден след подаден сигнал в полицията. При първоначалния оглед не е имало данни за умишлено убийство, но назначената аутопсия разкри убийството чрез задушаване с ръце, съпроводено от счупвания на гръдния кош.
Според брифинг на Окръжна прокуратура – Русе, двамата мъже са имали приятелски отношения и са употребили значително количество алкохол — при жертвата са установени над 4 промила в кръвта. Към заподозрения е повдигнато обвинение за умишлено убийство с очаквано наказание от 10 до 20 години лишаване от свобода.
Разследването продължава с множество експертизи, а прокуратурата иска постоянен арест за обвиняемия, известен на органите на реда с агресивната си личност и редовната употреба на алкохол.
Рано сутринта на 2 септември, около 04:49 ч., трамвай по линия 22 в София, оставен без надзор от ватмана, тръгва самостоятелно, дерайлира и се удря в подлез и седем паркирани автомобила близо до Румънското посолство. Извършило се е чрез външна намеса — човек прониква през страничен прозорец и задвижва превозното средство. В резултат на удара са сринати стени на подлеза и са потрошени няколко автомобила, но за щастие няма пострадали хора.
На следващия ден прокуратурата обяви, че 22-годишен млад мъж, с предишна криминална проява (кражба), е обвиняем за инцидента. Записите от охранителни камери показват, че двама души са участвали, но само единият е задвижил трамвая чрез ръчка, разположена през отворения прозорец. Прокуратурата ще поиска постоянен арест, като потенциалното наказание при доказване на вината е от 5 до 15 години лишаване от свобода.
На 2 септември премиерът Росен Желязков съобщи, че правителството е изпратило до президента Румен Радев съгласувателно писмо, с което предлага Деньо Денев — към момента изпълняващ длъжността, да бъде назначен за титулярен председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Денев заема временно поста от началото на юни, след като предшественикът му Пламен Тончев бе освободен.
Премиерът изтъкна, че се намираме в етап на официална консултация, като по закон президентът има срок от един месец, за да даде писмен отговор дали одобрява кандидатурата. По думите му диалогът не трябва да протича през медиите, а чрез официални институционални канали, което гарантира доверие към процеса.
Президентът Румен Радев категорично отказа да подпише указ за назначаването, като публично обвини управляващите в извършване на „брутална чистка“ в ДАНС, превръщайки службата в „бухалка“, обслужваща политически цели. Премиерът обаче отрече твърденията за „сталинистки методи“, определяйки ги като пресилена и образна метафора, и подчерта, че няма данни за такива практики.
На 2 септември стана ясно, че официална делегация на БСП–Обединена левица е започнала визита в Китай, по покана на Китайската комунистическа партия (ККП). Делегацията е водена от вицепремиера и председател на БСП Атанас Зафиров и включва зам.-председателите Калоян Паргов и министър Иван Иванов, както и още партийни функционери като Дора Янкова, Стефан Бурджев и Йордан Младенов. В първия ден те посетиха провинция Шандун — срещнаха се с местни партийни ръководители и разгледаха инфраструктурни обекти.
Според Калоян Паргов, делегацията е обсъждала възможности за инвестиции, особено в сектори като туризъм, розово масло и кисело мляко. Подчертано е, че България е потенциален партньор на китайския пазар, който заслужава да бъде по-видим. Част от посещението бе и визита в завод за електромобили на Xiaomi — с акцент върху технологичен трансфер, устойчиво развитие и потенциал за съвместни производства.
Обратният отзвук бе бурен: „Продължаваме промяната — Демократична България“ (ПП-ДБ) настояха за оставката на Зафиров, поставяйки под съмнение ролята му — дали е бил там като вицепремиер или като партиен лидер. Премиерът Росен Желязков от своя страна се дистанцира от посещението: заяви, че делегацията е по партийна линия, в отпуск, и без финансово участие на държавата.
На 3 септември депутатите се завърнаха в Народното събрание след продължителна ваканция от 33 дни, с което бе открита есенната сесия на 51-ото Народно събрание. По традиция всяка парламентарна група представи приоритетите си, като управляващите обещаха да продължат поевропейския курс на страната. В програмата на първия работен ден към дневния ред бяха включени мерки за справяне с водната криза. Стартът на сезона обаче бе белязан и от напрежение: например „Възраждане“ напусна залата, а отвън се провеждаха протести под различни лозунги.
В същия ден опозицията подготви и заяви намеренията си да внесе пети вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков. Вносители са „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), заедно с коалициите МЕЧ и АПС, а основният мотив на предложението е „завладяната държава“. Обсъжда се темата на вота — дали това да бъде „завладяването на институциите“ или „вътрешният ред и сигурността“, като различните опозиционни групи се координират и уточняват детайли.
На 3 септември беше потвърдена смъртта на 35-годишната Христина, която на 14 август бе блъсната от АТВ в курорта Слънчев бряг. Тя беше в мозъчна смърт близо три седмици, а сърцето ѝ днес спря, съобщиха от УМБАЛ – Бургас.
При инцидента пострадаха общо петима души — Христина, 4-годишният ѝ син Мартин (който все още е в кома в „Пирогов“), две деца и служител на хотел, настанени в болница. За медицинската помощ и рехабилитацията са мобилизирани близо 300 специалисти, а извършените изследвания са над 100.
18-годишният водач на АТВ-то — Никола Бургазлиев — първоначално беше под домашен арест, но след силен обществен натиск съдът в Бургас го остави под постоянна мярка за задържане. Тези дни се очаква обвинението да бъде преквалифицирано в умишлено деяние, тъй като в неговите проби са открити следи от марихуана. Делото вече е изведено от районната прокуратура под наблюдението на Окръжната прокуратура в Бургас.
Вечерта на 3 септември стотици граждани се събраха пред Съдебната палата в София на организиран от Инициатива „Правосъдие за всеки“ протест под мотото „Демокрацията е в опасност, правосъдието е в кома!“ и „Отпор срещу диктатурата!“. Основните искания бяха освобождаване на съдебната власт от политически зависимости — включително от властта на Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор, и желанието за прекратяване на влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов върху институциите.
Протестиращите предприеха шествие, което блокира Центъра на София — включително Орлов мост и булевард „Жълтите павета“. Крайната цел беше централата на „ДПС – Ново начало“, където се скандираха „Шиши вън“ и „Мафия“.
На 4 септември сутринта множество потребители в Източна и Югоизточна Европа, включително България, съобщиха за временен срив на Google услуги като Search, Gmail, YouTube, Drive и Maps, както и други свързани платформи. Проблемът започна около 10:10 ч. българско време (около 07:10 GMT) и според официални данни от мониторинг системи, услугите започнаха постепенно да се възстановяват до средата на деня.
Проблемът засегна регион с около 47 държави, сред които България, Румъния, Гърция и Турция, като сривът продължи близо два часа. Специалисти предполагат, че причината най-вероятно е сървърен или инфраструктурен отказ (например грешки в BGP маршрутизиране или DNS конфигурация), а не злонамерена атака.
Турските власти официално поискаха технически доклад от Google относно причината за прекъсването, подчертавайки сериозността на събитието в дигиталната сигурност и нуждата от локална автономия.
По време на сриването потребителите съобщаваха за грешки от тип “5xx server error”, недостъпни видеа в YouTube, забавени имейли, затруднения с документи в Google Drive и проблеми с навигацията в Maps. За около час до два услугите останаха недостъпни, след което бе отбелязано пълно или близко до пълно възстановяване.
В нощта срещу 4 септември старши комисар Николай Кожухаров — директор на Областната дирекция на МВР в Русе — е жестоко пребит пред дома си, пред очите на съпругата си и 6-годишния им син. Конфликтът е настъпил, след като той и съсед му направили забележка на група младежи, които дрифтирали с колата си в центъра на града. По-късно комисарят бил приет в болница, където му била извършена животоспасяваща операция — единият му бъбрек бил спасен, а загубата на кръв надвишила 1,5 литра. Състоянието му остава тежко, но животът му е вън от опасност.
До момента са задържани четирима младежи — на възраст 19, 18, 18 и 15 години. Всички са обвинени за хулиганство, като двама от тях (18-годишният Жулиен Кязъмов и 15-годишният С. А.) са привлечени и за тежка телесна повреда на полицейски служител. Тежката телесна повреда е квалифицирана като общо разстройство на здравето с опасност за живота, което може да бъде наказано с лишаване от свобода от 5 до 15 години.
От 5 септември започва официалното прилагане на системата за засичане на средна скорост по определени пътни отсечки. Докато камерите на тол системата са работили в тестов режим, от днес данните се валидират и изпращат на МВР, което позволява издаването на електронни фишове при нарушение.
Първоначално контролът обхваща 8 сертифицирани отсечки, а до края на септември се очаква броят им да нарасне до 22, като целта за края на годината е системата да покрива около 126 отсечки и над 1200 км от републиканската пътна мрежа. Част от първоначалните отсечки включват както автомагистрали, така и ключови участъци с висока концентрация на катастрофи.
Наложените наказания при установено нарушение на средната скорост са същите като при превишаване на моментната скорост — включват глоби и наказания според степента на превишението. Шофьорите могат да се информират за локациите на контролираните участъци чрез сайтa на „Национално тол управление“ — там вече е публикувана карта и поетапно ще се добавят нови участъци.
Присъединете се към нашия Телеграм
