Създаването на изкуствени интелекти, които да бъдат наши дигитални близнаци, вече не е само идея от научната фантастика. Това е посока, в която технологиите бързо напредват – с цел да съхраним знанието, опита и мъдростта си в дигитална форма, дори след края на физическото ни съществуване. Такива клонинги – често наричани digital twins – обещават да запазят не само гласа и стила ни, но и уникалния начин, по който мислим и реагираме.
Един от най-интересните примери в тази област е платформата Sensay на предприемача Дан Томсън. Компанията позволява създаването на персонализирани AI-персони, които могат да говорят, учат и дори да участват в разговори от наше име.
Блокчейн и собственост върху дигиталното „аз“
Един от ключовите въпроси е: на кого принадлежи дигиталният близнак? Тук блокчейн технологията се явява решението – тя дава възможност ние самите да бъдем собственици на своите AI-клонинги. Чрез токенизация и криптографски регистри можем не само да докажем автентичността на дигиталната си реплика, но и да я монетизираме. Така човек би могъл да печели от собственото си знание, стил и личен бранд – дори когато самият той вече не е на разположение.
Между обещанието и етиката
Ползите от дигиталните клонинги са очевидни – безкрайна достъпност на нашата експертиза, помощ в бизнеса и възможност близките ни да общуват с нас и след смъртта. Но съществуват и трудни въпроси. Дали един такъв дигитален двойник може да улови всички нюанси на човешката ни същност – нашите слабости, тайни и недоизказани мисли? Какво става със съгласието и контрола върху данните ни след смъртта?
Към средата на 2025 г. технологиите вече предлагат впечатляващи резултати, но остава нуждата от ясна регулация и етична рамка. Дигиталното безсмъртие обещава ново измерение на човешкото присъствие – но за да бъде то ценност, трябва да бъде управлявано с внимание, прозрачност и отговорност.
Присъединете се към нашия Телеграм
Държавата отчита 51% инфлация, но вдига таксите си със 100% и повече
