България преминава към еврото на 1 януари 2026 г., при фиксиран курс 1 € = 1.95583 лв. Това следва дългогодишния валутен борд, при който левът е закован към еврото и централната банка не „печатa“ пари свободно. В този контекст лозунгът „левът = суверенитет“ често измества разговора от реалните икономически и социални предизвикателства.
1) Какво всъщност е „монетарен суверенитет“
В най-прагматичен вид той изисква две неща: държавата да може да емитира собствената си валута и дългът ѝ да е основно в тази валута. България работи по различен режим, валутен борд, който фиксира лева към еврото и ограничава дискрецията за парична емисия. Това е умишлена политика за ценова стабилност от 1997 г. насам.
2) Къде извън ЕС се плаща с евро (и с какъв статут)
• Черна гора и Косово – едностранно използват еврото от 2002 г. и не участват в паричната политика на еврозоната.
• Монако, Сан Марино, Ватикана, Андора – използват еврото по силата на официални споразумения с ЕС, те имат право да секат ограничени количества евромонети със собствен дизайн.
Тези примери показват, че еврото се използва и извън ЕС, но със съвсем различни правни режими спрямо членовете на еврозоната.
3) Какво реално предстои у нас
• Фиксиран конверсионен курс: 1 € = 1.95583 лв. (идентичен на сегашния бордов курс).
• Двойно показване на цени в преходния период—практика, приложена в Хърватия и други страни, за да се намалят когнитивните грешки при възприемане на цените.
• Календар: политическите и правните стъпки за 1 януари 2026 г. са приети на ниво ЕК/ЕЦБ/Съвет.
4) Как спорът изтласква важните теми
Фокусирането върху символика („левът е суверенитет“) измества конкретиката:
• Производителност и заплати: без ръст на производителността изпреварващо поскъпване се усеща по-болезнено, независимо от валутата.
• Конкуренция и местни монополи: пазарните бариери и регулаторните ренти държат цените високи.
• Правосъдие и предвидимост: слабата правна среда вдига цената на капитала повече от всеки валутен режим.
• Енергийни и логистични разходи: ценовият натиск в тези вериги оформя сметката в магазина далеч преди смяната на символа на банкнотата.
С други думи: валутата е рамка, а качеството на институциите и пазарите е съдържанието.
5) Как да говорим честно за цените
При промяна на етикета мозъкът надценява поскъпването. Ето защо двойното показване на цени и контролни механизми са стандарт. Целта е да се минимизира „ефекта на етикета“, наблюдаван и в Хърватия.
6) Заключение
Дебатът „лев срещу евро“ е легитимен, но не бива да подменя разговора за производителност, конкуренция, правосъдие и разходи на бизнеса. Еврото намалява валутния риск и транзакционните разходи и не отменя нуждата от реформи. А за България, работила десетилетия с фиксиран курс, преходът е техническа промяна на номинала, не на икономическата философия.
Присъединете се към нашия Телеграм
