В края на 2022 година България официално откри най-дългия си пътен тунел – „Железница“, разположен на автомагистрала „Струма“. С дължина от 2,02 км и цена от близо 256 милиона лева, той бе представен от институциите като „най-интелигентният тунел у нас“. Но когато съпоставим този проект с SMART Tunnel в Куала Лумпур, Малайзия, неволно възниква въпросът:
„Не можехме ли и ние да направим нещо по-визионерско с тези средства?“
Сравнение в числа: какво получихме и колко струваше
| Показател | Тунел „Железница“ (България) | SMART Tunnel (Малайзия) |
|---|---|---|
| Дължина | 2.02 км | 9.7 км (от които 4 км шосе) |
| Време за строителство | 3 години | 4 години |
| Откриване | 2022 | 2007 |
| Инвестиция | 256 млн. лв. | 512 млн. USD ≈ 921.6 млн. лв. |
| Основна функция | Пътен тунел | Комбиниран пътен и дренажен тунел |
| Интелигентност | LED осветление, камери, сензори | Автоматично затваряне и трансформация при наводнения |
| Международно признание | Национално значение | Световни награди (ООН, CNN) |
Когато три пъти повече пари носят десет пъти повече иновации
SMART Tunnel не просто обслужва трафика – той спасява град. Създаден като решение на редовните наводнения в Куала Лумпур, тунелът е първият в света с тройна функция: нормален пътен трафик, частичен дренаж и пълна трансформация в отводнителен канал. При буря – шосето се затваря, водата минава, тунелът се изпразва, и всичко се връща в употреба. Това е не просто „интелигентна инфраструктура“ – това е стратегическа визия.
А какво имаме ние? За почти една трета от сумата – тунел с еднопосочна цел и стандартни системи за осветление и наблюдение, каквито вече се прилагат дори и в по-кратки съоръжения из Европа.
Въпросът, който стои: достатъчно ли е просто „най-доброто у нас“?
Не става дума да сравняваме мегаполис с планински проход. А за това, че с 256 милиона лева и с достъп до европейско финансиране, България имаше шанс да изгради нещо с добавена стойност, не просто удобен пътен участък. Можеше да има зелени технологии, автономни аварийни системи, интелигентен трафик мениджмънт в реално време. А защо не и резервна мултифункционалност за бъдещи нужди?
Но не. Получихме най-доброто, което сме правили досега – не най-доброто, което можем да направим.
Заключение: постижение или пропусната възможност?
Тунел „Железница“ е безспорно инженерно постижение за страната ни. Но когато го наричаме „най-интелигентен“, нека не забравяме: в света „интелигентно“ значи визионерско, смело, многопластово. България има капацитет за това. Въпросът е: ще си го позволи ли някога?
Присъединете се към нашия Телеграм
Швейцария строи жп тунел под Алпите, а България се затруднява до Вакарел
Защо пишете глупости, без да поднавате материята. Двата тунела нямат нищо общо. Тунел Железница има SCADA система за управление на данните в реално време, разработена от Сименс, специално за този тунел. Данните се събират от 17 системи за сигурност, включително споменатото от вас осветление, видео наблюдение и сензори. Освен тях има модерна противопожарна система, система за наблюдение на конструкцията на тунела, 6 аварийни изхода с автоматично и ръчно управление, два от които с размери за противопожарни автомобили. Има систем за амтоматично затваряне на унела при пожар или авария има внедрени интелигентни транспорти системи за регулиране на движението, за определяне на теглото и височината на автомобилите и много други екстри, които съответстват на последните европейски регулации в тунелното строителство. Тунелът е с две тръби с по две ленти за движение във всяко направление и е предназначен изцяло за провеждане на трафика по АМ Струма. Споменатият от вас тунел в Малайзия е по-скоро хидротехническо съоръжения и има съвсем друго предназначение. Сравнявате две неподлежащи на сравнение неща.