Кораб с тръби в Бургас. Символ на прогрес или повторение на стари модели?
На пръв поглед – добри новини: пристигна втората доставка от 2526 тръби за проекта „Вертикален газов коридор“, посрещната лично от министъра на енергетиката Жечо Станков. Енергийният проект с паневропейска значимост обещава да удвои капацитета за износ на газ между България и Румъния – от 5 на 10 милиарда кубични метра.
Но зад инфраструктурната гордост стои едно по-дълбоко послание – за това какво означава днес понятието независимост, когато става дума за енергийни доставки.
Амбиции с календар: дали сроковете няма да станат догонващи?
Министър Станков посочи конкретни етапи – до второто тримесечие на 2026 г. да завърши участъкът Кулата–Кресна, а до четвъртото – трасето Рупча–Ветрино. Тези срокове звучат амбициозно на фона на теренните предизвикателства: сондажи под автомагистрала „Хемус“, пресичане на реки с екологични изисквания, преминаване през Стара планина.
А дали подобни инфраструктурни препъни-камъни няма да забавят процеса – както вече сме виждали при други енергийни проекти?
От Русия към Европа: геополитическата смяна на потока
След прекратяването на руските доставки за Киев, Вертикалният коридор придобива още по-ясен стратегически контур. Целта: природен газ от юг на север – от Гърция, през България, към Румъния, Унгария, Словакия, Молдова, Украйна. Това на хартия изглежда като победа за енергийната диверсификация.
Но критиците могат да попитат: ако просто сменим посоката, но не и логиката на зависимостта – наистина ли сме свободни?
Приходи, дивиденти, бюджет. Но кой ще плати реалната цена?
Проектът ще носи печалби за „Булгартрансгаз“ – от транзитни такси, които ще се вливат обратно в бюджета като дивидент. Това звучи добре за хазната. Но кой ще плати разходите, когато трасето трябва да бъде поддържано, когато цените се колебаят, когато партньорски държави не постигнат съгласие по тарифите?
Не просто тръби, а изпитание за визията на България
Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктура. Това е изпитание – за политическа воля, за експертен капацитет, за екологична отговорност и за бъдещето на България като енергиен хъб. Ако подходът остане само „през тръбите минава газ“, ще изпуснем шанса за стратегическа трансформация.
Въпросът не е дали ще положим тръбите навреме. А дали ще построим нещо по-голямо – енергийна независимост с лице към хората, не само към статистиката.
Присъединете се към нашия Телеграм
