Тревога, скръб, гняв, страх, вина, безпомощност – емоционалният товар на климатичните промени засяга все повече млади хора по света, пише „Асошиейтед прес“. За някои тревожността е толкова осезаема, че води до безсъние, невъзможност за концентрация и съмнения дали да имат деца в свят, чиято съдба изглежда предрешена.
Климатичната психоложка Лаура Робинсън съветва младите да се включат в местни общности, за да изградят връзка с природата и с други хора. От създаване на зелени пространства до борба срещу светлинното замърсяване – ангажираността може да се окаже балсам срещу усещането за безсилие.
Фийби Ю, майка и предприемач, признава, че понякога се пита дали е било правилно да роди дете в ерата на климатична криза. Но именно тази тревога я подтиква да бъде пример – кара електромобил, не консумира месо и учи сина си да уважава природата.
В училищата също се търси начин да се работи с еко-емоциите. Учителката Бритни Рийд използва „времеви линии на природния свят“, за да помогне на учениците да изразят чувствата си. Тя изтъква:
„Те се страхуват, но и искат да променят света.“
Психотерапевтката Патриша Хасбах подчертава, че мнозина не знаят как да говорят за това, което усещат.
„84% от младите в САЩ се тревожат за климата, но само 59% вярват, че другите споделят тези чувства“, казва тя. Това води до изолация, мълчание и още по-дълбока тревожност.
Физикът и писател Кейт Марвел напомня:
„Никой от нас не е безсилен. Атмосферата реагира на това, което правим заедно.“
Тя изрази мнение, че в свят, където личният избор е важен, колективното действие е още по-силно.
За младите климатичната криза не е абстракция – тя е лично преживяване. Но в страха, болката и несигурността има и място за съпричастност, устойчивост и нов вид надежда.
Присъединете се към нашия Телеграм
