Учителят като „момче за всичко“: Пет фронта, по които образованието се срутва
Българският учител гори в класната стая, задушаван от бумащина, недоверие и безразличие. Системата се разпада по пет оси, посочени от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ – и нито една не търпи отлагане.
Кадрова бомба със закъснител: Кой ще остане да учи децата ни?
България има най-възрастното учителско тяло в ЕС – с близо 50% над 50 години. Това не е просто статистика, а директна заплаха. Висшите училища бълват педагози, но класните стаи остават празни – едва 20% влизат в системата. Над 70% от младите напускат до 3-тата година. Причината не е само в парите, а в токсичната среда – с бумащина, изолация и липса на подкрепа. Системата ги гаси още преди да са запалили искрата.
Академичен претоварен елитизъм: Кой разбра учебниците?
Децата днес учат много, но разбират малко. Съдържанието е „високо“, елитарно, написано сякаш за специалисти, не за ученици. Мотивираният ученик става изключение, а не норма. Запаметяването на факти е над всичко – мисленето, тълкуването, съмнението са нежелани гости в класната стая. Националното външно оценяване (НВО) е в центъра на този абсурд. То диктува какво, кога и как се преподава – и това убива реформата още в зародиш.
Епидемия от агресия: Училището като бойно поле
4057 регистрирани инцидента за една учебна година. 207 случая на насилие срещу учители. Училището вече не е защитено пространство. То е сцена на ежедневна агресия – физическа, вербална, дигитална. Липсва превенция, липсват санкции, липсва респект. Учителят е „обезоръжен“ – с нормативни пречки, без възможност за адекватна реакция. Възпитанието отсъства, а агресията е логичен заместител.
Две Българии в класната стая
Системата не само не преодолява социалното неравенство – тя го възпроизвежда. Претовареното съдържание и липсата на подкрепа от семейството оставят учениците от бедни райони зад борда. Училищата с най-големи нужди получават най-малко. Резултатът – функционално неграмотни младежи, които не знаят, че не знаят.
Бюрокрацията – тихият убиец на ентусиазма
Средно 15 часа седмично за административни дейности – това работи учителят извън класната стая. Хартиени и електронни дублирани документи, безсмислени справки, „доказване“ на дейност. Това е не просто разхищение на време, а израз на институционално недоверие. Докато системата измерва часовете, тя губи смисъла. Креативността се дави в отчетност.
Призив, а не диагноза
Синдикат „Образование“ не просто очертава проблемите – той посочва нуждата от промяна. Не козметична, а философска. Учителят не е изпълнител на инструкции, а носител на бъдещето. Ако не променим системата така, че да го подкрепи, ще останем без учители, без мотивация, без възпитание и без шанс.
Присъединете се към нашия Телеграм
