Сцената на едно оттегляне
Кирил Петков напусна парламента. Без фанфари, но с ясно послание. Подаде оставка – не само като депутат, а и като съпредседател на „Продължаваме Промяната“/ПП/. Това се случи на фона на разтърсващи корупционни скандали около партийни кадри в София – скандали, които погълнаха доверието, градено с години.
„Подавам я със спокойствие…“
С тези думи Петков избира да говори не като обвиняем, а като реформатор. Той поставя акцента върху мотивацията, младостта, вярата. Описва залата, пълна с млади бойци, не като сцена на разпад, а като извор на надежда. И в тази картина – неговото оттегляне изглежда не като бягство, а като доброволна крачка назад в името на по-голяма цел.
Политическата отговорност: новата реторика
Най-силният ход на Петков в това изявление е формулата:
„Политическите лидери трябва да са отговорни за действията на своите кадри.“
В контекста на българската политическа култура това е почти революционно послание. Не прехвърляне на вина. Не мълчание. А персонална, публична отговорност – нещо, което избирателите рядко получават.
Бъдещето на „Промяната“ и фигурата на Асен Василев
С подчертана последователност Петков посочва приемника си: Асен Василев. Представя го не просто като съратник, а като визионер. „Уникално умен и честен“, казва той. „С визия.“ Според него това не е просто политическо прехвърляне на власт, а ритуално утвърждаване на приемственост в морала.
От лидер към пратеник
Кирил Петков казва ясно – няма да се кандидатира отново. Няма да остане в ръководството. Но ще остане в страната – обикаляйки я „като един от тях“.
Това е друга трансформация: от лидер към пратеник. Ролята на човек, който не ръководи, но вдъхновява. Не командва, а убеждава.
Между етика и PR
Оставката на Петков е едновременно смел ход и стратегическа маневра. Емоционалната сила на думите му е автентична. Но е и прецизно изградена. Той не напуска в сянка. Той напуска със слово. И със символика.
Присъединете се към нашия Телеграм
Нинова: Борисов се превърна в заложник на Пеевски, а мълчи пред младите
