Докато публичният дебат се занимава със сензационни заглавия, размествания на листи и партийни боричкания, в периферията на медиите се прокрадва информация, която би трябвало да разтърси устоите на правовата държава. Това е темата, повдигната от политическия пиар Ивет Добромирова в неин остър пост във Facebook. Зад нея стоят твърдения, които поставят под въпрос не просто почтеността на институциите, а самия смисъл от съществуването им.
„Очевидно става въпрос за нерегламентирано подслушване“
Повод за поста е информация, разпространена от „БНТ“, според която записът с Никола Барбутов, свързан с разследване за корупция в Столичната община, е бил направен от Антикорупционната комисия. И то не с какво да е, а след като са успели да „пробият“ мобилните телефони на представители на партията „Продължаваме промяната“.
„Така без да подозира Тодоров е бил поставен под контрол. Очаква се записът да бъде приобщен към материалите по разследването“, съобщава обществената телевизия.
Оттук започват тревожните въпроси. Добромирова не просто ги задава. Първо, дали институцията действително е използвала шпионски софтуер, подобен на широко известния Pegasus, и второ — дали го е направила без съдебна санкция.
„Подобно нещо е възможно почти единствено и само чрез специализирания продукт ‘Пегас’. […] Знам, че на българските власти е предоставен този продукт, който е бил закупен от частна българска компания с тази цел.“
Това твърдение е повече от сериозно. Ако е вярно, то говорим за съзнателно използване на инструмент, който е обект на международни санкции от САЩ, срещу български граждани — без съдебна санкция, без надзор, без публичен отчет.
Изборът между две злини
Ако допуснем, че не е използвано хакване, Добромирова посочва друга възможност, също толкова притеснителна:
„Ако Антикорупционната комисия лъже, че по този начин е направен записа, защо го прави?
А) За да прикрие, че записът е бил режисиран и записващият го е направил умишлено
Б) За да аргументира пред съд включването на записа като доказателствен материал“
И в двата случая – с незаконно подслушване или с инсценировка – става въпрос за подмяна на правния ред. Нито един от двата сценария не звучи приемливо за държава, претендираща за демократичност и върховенство на закона.
И най-важното: кой изнесе информацията?
Най-тежкият въпрос остава този за изтичането към медиите. Добромирова е категорична:
„Ако Антикорупционната комисия е направила записа, КОЙ го е разпространил до медиите. Да, тук няма въпросителна.“
Този детайл обикновено остава извън вниманието, но в случая е ключов. Изтичането на записи от разследвания с цел публичен натиск или политическа манипулация е стара техника у нас, но тук виждаме по-нов, по-опасен мащаб: прилагане на потенциално незаконни методи, последвани от целенасочена медийна кампания.
Присъединете се към нашия Телеграм
