В понеделник стана ясно, че президентът на САЩ Доналд Тръмп Тръмп е посъветвал Израел да не убива върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменеи. Това потвърди пред „Politico“ американски служител, пожелал да остане анонимен:
„През последните дни Израел имаше възможност да убие иранския лидер, но Тръмп се обяви категорично против плана.“
В петък сутринта Израел започна така наречената „превантивна“ атака срещу иранските ядрени съоръжения в Близкия изток. Обявената цел бе да унищожи ядрените способности на страната. А този ход бе придружен от конкретни смъртоносни атаки срещу някои от най-висшите генерали и ядрени учени на Иран. Двете страни продължиха да си разменят удари в неделя. Въпреки че очевидно не е почитател на аятолаха, Тръмп настоява, че все още съществува път за Израел и Иран да решат проблемите си с дипломация.
„Вече има много смърт и разрушения, но все още има време да се сложи край на това клане, като следващите планирани атаки ще бъдат още по-брутални“, написа той в Truth Social в петък. И добави:
„Иран трябва да сключи сделка, преди да не остане нищо, и да спаси това, което някога беше известно като Иранската империя.“
Израелският премиер Бенямин Нетаняху се въздържа, когато в неделя беше помолен да потвърди информацията на водещия на Fox News Брет Байър. Той коментира:
„Има толкова много фалшиви информации за разговори, които никога не са се състояли, и аз няма да се занимавам с това. Но мога да ви кажа, че мисля, че правим това, което трябва да направим, ще направим това, което трябва да направим, и мисля, че Съединените щати знаят какво е добро за Съединените щати.“
Но Нетаняху не отрече, че смяната на режима е цел за Израел в борбата му с Техеран.
„Това със сигурност може да бъде резултатът“, подчерта той пред Байър – „Защото режимът в Иран е много слаб. Мисля, че на практика му остават две неща – плановете му да притежава атомни бомби и балистични ракети.“
Израелският посланик в САЩ Йехиел Лайтер също отказа да изключи възможността да се преследва Хаменеи.
„Мисля, че е справедливо да се каже, че никой, който заплашва с унищожението на Израел, не трябва да бъде изключен от списъка с цели“, заяви Лайтер пред Марта Радац в предаването „This Week“ по ABC. И продължи:
„Но няма да обсъждаме конкретни лица, знаете, онлайн. Идеята е да неутрализираме и прекратим иранското намерение да унищожи Израел чрез ядрени оръжия и балистични ракети. И всеки, който пречи на това или всъщност подкрепя каузата за унищожаване на Израел, очевидно е човек, с когото ще трябва да се справим.“
През изминалата седмица петролът и златото поскъпнаха, а фондовите пазари отбелязаха спад след ударите на Израел срещу цели в Иран, съобщава „The Guardian“. Ескалацията на конфликта в Близкия изток, който е център на световното производство на петрол, доведе до рязко повишение на цените на едро, отбелязва изданието. Цената на суровия петрол тип Брент се повиши с повече от 7% след новината за атаките. Тя премина над 75 долара (55 лири) за барел, достигайки най-високото си ниво от април насам.
Ударите на Израел по Иран и отговора на Иран първоначално предизвикаха сътресения на световните финансови пазари, отбелязва и статия на „BBC“. Цената на петрола скочи, но след уикенд на ракетни и дронови удари между двете страни цената на суровия петрол отново спадна.
Въпреки това, цените на петрола са с 10 долара по-високи, отколкото бяха преди месец. И отново се появяват опасения. Повишените разходи за енергия могат да направят всичко по скъпо. Това се отнася от бензина и храната до почивките. Същото се случи, след като Русия нахлу в Украйна преди три години. Това се отрази на живота на хората по целия свят.
Атаките предизвикаха незабавна реакция на пазарите. Суровият петрол брент се повиши до над 78 долара за барел в петък. Оттогава цената му спадна до около 74,50 долара. Но все още е с 10 долара по-висока, отколкото беше през същия период на миналия месец. Цената на петрола се повишава и понижава постоянно в отговор на големи геополитически събития и състоянието на световната икономика. Затова не е изненада, че цените на петрола реагират на конфликта между Израел и Иран.
Въпреки това, цената е далеч под нивото от преди една година. Тя е и значително под върховете, наблюдавани през 2022 г. след руската инвазия в Украйна. Тогава скочи до почти 130 долара за барел.
Най-малко двама души са загинали и 32 други бяха ранени, след като железен мост над река се срути в понеделник в популярна туристическа дестинация в западния индийски щат Махаращра. Това съобщи най-високопоставеният избран служител на щата, предава „Асошиейтед прес“.
Най-малко шестима души са били хоспитализирани в критично състояние, написа главният министър Девендра Фаднавис в социалната мрежа X. Местните медии съобщиха, че десетки туристи са били на моста, когато той се е срутил. Много от тях са паднали в пълноводната река.
Фаднавис отбеляза, че шестима души са били спасени и че се провежда интензивна спасителна операция, тъй като някои хора са били отнесени от водата.
Инцидентът е станал в района Кундамала в окръг Пуне, където през последните дни е валяло обилно, което е довело до постоянен приток на реката, съобщи Press Trust of India.
Когато мостът се е срутил, в района, който е често посещаван за пикници, не е валяло, съобщи информационната агенция. Полицията твърди, че екипи на Националната сила за реагиране при бедствия и други екипи за търсене и спасяване са предприели спасителни операции.
Инфраструктурата на Индия отдавна е засегната от проблеми с безопасността. Това понякога води до големи бедствия по магистралите и мостовете. През 2022 г. вековен висящ мост се срути в река в западния щат Гуджарат. В този инцидент стотици хора паднаха във водата и загинаха най-малко 132 души.
Испанският премиер Педро Санчес е под натиск от редица социалисти да свика предсрочни избори, съобщава „Politico“. Това се случва след като серия от корупционни скандали, които разтърсиха партията му. Публично повечето кметове и регионални лидери от партията подкрепят Санчес. Все повече от тях обаче тайно се опасяват, че той вече е пречка и че корупционните скандали на социалистите ще погубят кандидатите на общинско и регионално ниво. Общински служител от Социалистическата партия коментира пред „Politico“:
„Не виждам как той може да обърне нещата през следващите две години.“
И уточни:
„Ако трябва да загубим контрола си над правителството, по-добре да го направим сега и да използваме времето преди местните и регионалните избори, за да покажем, че сме се разделили окончателно с всичко това.“
Въпреки публичната подкрепа, много регионални лидери се опасяват, че кризата ще доведе до тежки изборни загуби. Доклад на полицията свързва близкия съюзник на Санчес, Сантос Сердан, с подкупи. Сердан подаде оставка от партийното ръководство миналата седмица, а в понеделник се отказа от мястото си в испанския парламент.
Санчес реагира на новината за доклада на UCO миналата седмица с телевизионно обръщение. В него той се извини на испанската общественост и обеща да предприеме „решителни“ действия за борба с вътрешната корупция.
В понеделник премиерът разчисти висшите ешелони на партията и назначи преходен екип. Той разпореди и външен одит на финансите на социалистите. Но общото мнение е, че мерките, обявени от премиера за почистване на партията му, са недостатъчни, за да се справи с по-широката политическа криза или да промени мнението на испанците, които сега свързват социалистите с корупция. Разследването на предполагаемата корупция на Сердан е свързано с текущо разследване на UCO срещу Хосе Луис Абалос, неговия предшественик като генерален секретар на партията по организационни въпроси. И двамата бяха лично назначени на поста от Санчес, който ги считаше за близки съюзници.
Въпреки призивите за оттегляне, Санчес твърди, че ще остане на поста, за да „управлява в бурята“. Опозицията предпочита той да остане, тъй като кризата отслабва социалистите преди следващите избори.
Срещата на Г-7 през 2025 г. приключи без обща декларация по въпроса за Украйна и без присъствието на американския президент, информира „POLITICO“. Г-7 не успя да приеме съвместна декларация в подкрепа на Киев. Това стана въпреки надеждите на делегациите, подготвящи срещата. Само няколко дни преди форума в канадските Скалисти планини те все още търсеха формулировка, която да е приемлива за всички лидери. Включително и за Доналд Тръмп.
С изтичането на времето е станало ясно, че Тръмп няма да се съгласи с твърди формулировки срещу Русия. Лидерите на Г-7 не успяха да постигнат съгласие по съвместна декларация за Украйна. Причината: САЩ отказаха да подкрепят нови общи мерки срещу Русия. Вместо това, домакинът на срещата – канадският премиер Марк Карни – публикува самостоятелно „резюме на председателя“. В него се подчертава подкрепата за мирните усилия на президента Тръмп. Той изразява и настояване към Русия да приеме безусловно прекратяване на огъня.
Карни заяви, че формулировката е била договорена директно с Тръмп, а останалите лидери са дали съгласието си. Зад дипломатичния език обаче стои реалността – Тръмп не е склонен на нови санкции срещу Москва. Канадски официален представител посочи, че поради посредническата роля на САЩ не е било възможно да се изготви съвместен текст, приемлив за всички.
Въпреки това Обединеното кралство и Европейският съюз ще продължат опитите да ограничат цената на руския петрол. Британският премиер Кир Стармър призна трудностите, но настоя за решителност. Канада обяви нов пакет от помощи и санкции срещу Русия, определен като един от най-значимите досега.
Срещата премина с демонстративна учтивост към Тръмп – включително подаръци и премълчаване на неточни изказвания. След отпътуването му обаче, Карни бе по-критичен към тезите на американския президент. Той обърна особено внимание на изключването на Русия от Г-8. Ето какво каза Карни пред журналисти относно коментарите на Тръмп за Г-8:
„Да го кажем меко, това беше лично обидно за гражданите на Украйна и жителите на Крим, когато Русия нахлу през 2014 г., което беше причината за изключването ѝ от Г-8.“
Въпреки разногласията, Г-7 остава единна в подкрепата за Украйна. ЕС подготвя 18-и пакет санкции, а Вашингтон обмисля нови тарифи върху руските горива – макар и с фокус към Китай. Според германския канцлер Фридрих Мерц срещата е била „по-успешна от очакваното“.
В сряда индонезийският вулкан Левотоби Лаки Лаки изригна отново, изхвърляйки огромни количества пепел и дим, предава „Асошиейтед прес“. Това доведе до евакуации на населението и отмяна на десетки полети, включително до туристическия остров Бали. Изригванията започнаха във вторник, когато облаци пепел достигнаха височина 10 000 метра. Те бяха видими от 150 км. В сряда следобед пепелта достигна 5000 метра.
Индонезийските власти обявиха най-високо ниво на тревога. Зоната около кратера беше разширена до 8 км. Евакуиран беше и наблюдателният пост на вулкана, разположен на 7 км от върха. Не се съобщава за жертви. Пепел и отломки паднаха извън опасната зона – в селата Бору, Хева, Ватобуку и други. Други потърсиха убежище в Нилекнохенг, на 12 км от вулкана, съобщи Националната агенция за управление на бедствия. Абдул Мухари, говорител на агенцията, заяви:
„Някои жители в село Нилекнохенг, на 12 километра (7,4 мили) от кратера, също са евакуирани.“
Летищата в Бали и Лабуан Баджо отмениха полети. Засегнати бяха връзки с Австралия, Индия, Малайзия, Китай и Нова Зеландия. Вулканичната пепел крие риск за самолетните двигатели.
Jetstar отмени полети от и до Бали, но съобщи, че пепелният облак може да се разсее до края на деня. Air New Zealand също анулира полет до Окланд и презаписва пътниците. Прекъснати бяха и връзки със Сингапур, Делхи и Пудун (Китай).
Вулканът Левотоби Лаки Лаки, висок 1584 метра (5197 фута), е близнак на вулкана Левотоби Перempuan в окръг Флорес Тимур. Вулканът е имал няколко изригвания досега. Нивото на опасност и зоната, в която е забранено достъпът, са се променяли няколко пъти, преди да бъдат повишени отново до най-високото ниво във вторник. През ноември изригване на същия вулкан уби девет души. Той изригна и през март.
Индонезия е архипелаг с 270 милиона души население и честа сеизмична активност. Тя има над 120 активни вулкана. Страната се намира върху т.нар. „Огнен пръстен“ – зона с интензивна сеизмична и вулканична активност около Тихия океан.
Европейският съюз /ЕС/ се стреми да извлече милиарди допълнителни евро от замразените руски активи, съобщава „POLITICO“. Това ще стане с прехвърляне в по-рискови инвестиции — чрез план, който ще увеличи помощта за Украйна, като същевременно ще избегне обвиненията в кражба на пари от Москва.
Изпълнителният орган на ЕС обмисля прехвърлянето на почти 200 милиарда евро замразени руски държавни активи в нов, по-рисков инвестиционен фонд, който ще изплаща по-високи лихви. До момента те са държани в Белгия. Целта е да се генерират повече печалби, за да се подпомогне поддържането на разбитата от войната икономика на Украйна. Това се случва на фона на заплахите на американския президент Доналд Тръмп да спре финансирането.
Активите бяха замразени през 2022 г. в отговор на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Въпреки това, тази мярка няма да доведе до пълна конфискация на руските активи. А това се противопоставя от няколко държави от ЕС, поради финансови и правни съображения. ЕС планира да използва само лихвите от замразените руски активи, без да засяга основната сума. Така Брюксел се надява да избегне обвинения в нарушение на международното право.
Миналата година страните от Г-7 се съгласиха да отпуснат на Украйна 45 млрд. евро от печалбите от тези активи. Делът на ЕС от 18 млрд. евро ще бъде изчерпан до края на 2024 г. Това поражда въпроси как ще се финансира Украйна през 2026 г.
Финансовите министри от ЕС ще обсъдят темата на неформална среща в Люксембург. Полша призовава за нови идеи, включително използване на новия заемен механизъм SAFE за закупуване на оръжие за Украйна. Комисията обмисля създаване на специален фонд под егидата на ЕС, който да инвестира по-рисково. Така ще се търси по-висока доходност. В момента активите се инвестират чрез Euroclear в белгийската централна банка с минимална възвръщаемост. За 2024 г. тя е донесла 4 млрд. евро.
Поддръжниците на идеята искат повече приходи за Украйна. Според тях това би било защита и срещу евентуално вето от Унгария за продължаване на санкциите срещу Русия.
Санкциите трябва да се подновяват на всеки шест месеца с единодушие. Унгария неведнъж е заплашвала да блокира процеса. Комисията вече е обсъдила с Франция, Германия, Италия и Естония варианти за защита на активите, ако това се случи. Засега няма решение. Евродлъжностни лица търсят начин новият фонд да се създаде с квалифицирано мнозинство, за да се заобиколи евентуалното вето на Орбан.
Критиците предупреждават, че ако инвестициите се окажат губещи, ще пострада европейският данъкоплатец. Общият бюджет на ЕС е натоварен, а новият ще влезе в сила чак през 2028 г. От вече одобрения фонд от 50 млрд. евро за Украйна до 2027 г., по-голямата част е изразходвана.
„Няма да е лесно да се намерят нови пари в сегашната финансова рамка“, казва европейски дипломат.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съкращава работни места в най-мощния военен алианс в света като част от мащабна реструктуризация, предава „POLITICO“. Рюте планира да премахне две дивизии и да съкрати десетки позиции в централата в Брюксел.
Според служител на алианса Рюте извършва DOGE с НАТО, подобно на драстичната кампания на Илон Мъск за съкращаване на федералното правителство на САЩ по-рано тази година. Реорганизацията идва на фона на опасения, че скептичният към НАТО американски президент Доналд Тръмп един ден може да напусне военния алианс. Той ще бъде на предстоящата среща на алианса в Хага.
Реформите се провеждат и на фона на сложна геополитическа и отбранителна обстановка, с войни, разтърсващи Украйна и Близкия изток. Когато пое поста от Йенс Столтенберг, Марк Рюте заяви, че НАТО има нужда от промени. Целта му е алиансът да се адаптира към по-сложния свят.
Бившият холандски премиер бързо започна преструктуриране. Проведе две срещи с персонала и обяви съкращения. Международните отдели ще бъдат намалени от осем на шест. Ще бъдат закрити Отделът за публична дипломация и Отделът за изпълнително управление. Задачите им ще се поемат от други структури.
Длъжностите на началниците на тези отдели ще бъдат премахнати. Двама от тях –Мари-Доха Бесансоно и Карло Боргини – вече напускат постовете си. Ще има и съкращения на персонал. Очаква се обаче да бъдат наети и нови служители. Според служител от НАТО, това е нормално при смяна на генералния секретар. Реформата на Рюте е обмислена и дългосрочна, твърдят експерти.
Щабът на НАТО в Брюксел има около 4000 души. От тях 1500 са международни служители. Много от тях са на временни договори. В момента се обсъжда намаляване на този тип позиции и превръщането им в постоянни.
Бивш служител на НАТО обяснява, че това ще донесе повече последователност. Младите служители са талантливи и вече имат достъп до класифицирана информация. Те трябва да получат шанс за постоянни постове.
Рюте е известен със способността си да общува с Доналд Тръмп. През следващите години той ще се опитва да задържи САЩ в НАТО. Ще убеждава съюзниците, че може да използва ресурсите на алианса ефективно и пестеливо. Анализаторът Александър Мателаер коментира:
„Рюте преструктурира в съответствие с основни приоритети – отбраната и ефективността. Реорганизацията вероятно се случва със съгласието на САЩ.“
Въпреки че мерките са по-скоро символични, те показват желанието за по-добро разпределение на ресурсите. НАТО търси баланс между граждански и военен бюджет. Официален представител заяви, че реформата е одобрена от съюзниците и цели да направи НАТО по-ефективна организация. Процесът продължава.
Пожари са избухнали близо до офисите на Microsoft в Беершеба, Южен Израел, като жилищни сгради също са засегнати, съобщава „BBC“. По информация на израелските служби за спешна помощ, петима души са ранени и откарани в болница. Технологичният парк Gav-Yam, където се намират офисите, вероятно е бил целта на ирански удар, подобно на атаката в четвъртък, при която беше засегната и болница Soroka, разположена наблизо.
През нощта срещу петък Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са нанесли десетки въздушни удари по обекти в Техеран, с участието на повече от 60 изтребителя. По данни на IDF в атаката са използвани около 120 боеприпаса. Целите включват военни заводи за ракети и ядрен изследователски център, който според Израел е свързан с оръжейна програма на Иран
Иран също удря, но без официална реакция
По същото време, според IDF, Иран е нанесъл удари по южната част на Израел. Засега няма официален коментар от Техеран относно действията.
Конфликтът между Израел и Иран продължава да се разгаря, като удари и ответни атаки вече засягат и цивилни райони и стратегически обекти.
Британските вестници разсъждават върху двете седмици „отсрочка“ за Тръмп
Президентът Тръмп „изглежда, че смекчава позицията си“, съобщава Telegraph. Той заяви, че ще вземе решение за нанасяне на удари от страна на САЩ в рамките на две седмици, отлагайки действията, докато има шанс за преговори.
„Financial Times“ пише, че двуседмичният срок увеличава шансовете за преговори между САЩ и Иран. „Times“ описва двуседмичното „отсрочване“ на Тръмп като „стъпка назад от ръба“. Вестникът съобщава, че американският президент търси „изход“, след като съветниците му се притесняват от способността на Иран да атакува американски бази в Близкия изток.
Присъединете се към нашия Телеграм
Стъмпи празнува 39-ия си рожден ден със световен рекорд за най-дълголетен лемур
