В неделята след Възнесение Христово православните християни честват Петдесетница – ден, в който Светият Дух слиза над апостолите, дарявайки ги с мъдрост и сила да разнасят словото Божие. Наричана още „рожден ден на Църквата“, тази дата събира в себе си дълбока духовност, но също така и слабо познати народни вярвания, които пазят жив спомена за древни ритуали, земна мистика и връзката на човека с природата.
Денят на зеленото чудо
Във фолклорната традиция на българите Петдесетница е зелена. Буквално. Вратите на домовете се кичат със свежи орехови и габърови клонки – не само за здраве, но и като защита срещу зли сили. Вярвало се е, че в този ден „тръгват самодивите“, а клонките служат за отблъскване на тяхното влияние.
Жените излизали рано сутринта да берат „треви на мълчание“ – лековити растения, които се събират мълком и на голо. Смята се, че в деня на Петдесетница растенията говорят помежду си и който чуе техния шепот, ще се научи да лекува с ръце.
Водата помни, вятърът предсказва
На този ден водата има памет. В някои краища на страната момичета пускат венчета в реки или кладенци – ако венецът се завърти или потъне, това било знак за промяна, сватба или пътуване. В Дунавската равнина се вярвало, че вятърът на Петдесетница носи предзнаменования – ако духа от север, идва суша; ако е от юг, ще има дъждовно лято.
Тайният език на светлината
Сенките на хората в този ден били наблюдавани с особено внимание – ако са дълги и ясни, животът ще е пълен и благословен. В някои родопски села се е вярвало, че ако слънцето се скрие по обяд, предстои „време на изпитания“. Затова и в храмовете се палят три свещи – символ на Троицата, но и своеобразен щит срещу мрак.
Присъединете се към нашия Телеграм
