„145 години след създаването му, България се готви да се раздели с лева. Но зад числата и валутния курс стои далеч по-дълбок въпрос – дали губим част от себе си.“
Така започва последният анализ на политическия анализатор проф. Тодор Галунов, който продължава по следния начин:
„Преди 145 години Второто Обикновено Народно събрание приема Закона за създаване на българския лев – паричната единица, която ще стане основа на финансовата идентичност на новата българска държава. Решението тогава е практично: левът заменя френския франк, но съотношението между тях е едно към едно. В онези години френският франк е символ на стабилност в Европа, а България с този ход гарантира доверие и конвертируемост още в зората на своето развитие.
Сега, 145 години по-късно, страната се подготвя за нов преход – този път от лева към еврото. Решението не е само техническо. Нито е само икономическо. Това е въпрос за паметта, за границите на принадлежността и за усещането за дом.
Левът като културен код
За някои българинът губи пари. За други – губи нещо по-голямо: символа на своята национална държава. Левът не е просто разплащателно средство. Той е историческо име, вплетено в идентичността ни – от „левски“ пари до „твърда валута“, през години на инфлации, девалвации и икономически турболенции.
И въпреки всичко, левът оцеля. Досега.
Цените, заемите, спекулата: битовата тревога
Преходът към еврото повдига съвсем реални въпроси:
• Какво ще стане с цените?
• Ще поскъпнат ли стоките?
• Ще се увеличат ли лихвите?
• Ще се засили ли спекулата?
Икономистите предвиждат някои „трусове“, но не драматични. Истинската загуба обаче не е в портфейла, а в психологията на държавността. В епохата на европейска интеграция и свобода на движение, все повече гласове питат: на каква цена губим „българското“?
Европа: повече възможности или по-студен свят?
Европейският съюз предлага принципи, които звучат безспорно: свободно движение, достъп до пазари, сигурност и сътрудничество. Но зад либералния модел на общност се крие и нещо друго – размиване на родовата и националната памет. Бавно, почти незабележимо, личната история се разтваря в единен формат.
„Може и да станем част от Европейски Съединени Щати, но ще бъдем ли по-щастливи, макар и по-сити, без нашето, българското?“ – пита се в обществото.
Юридически – закъсняхме. Исторически – още не е късно.
Юридически протестите и идеите за референдум днес са извън времето. Подписването и ратифицирането на Договора за присъединяване към ЕС отдавна са факт. България вече е поела ангажимент.
Но общественият разговор не трябва да се изчерпва с формалности. Защото истинският дебат закъсня – но не е загубен.
Финалният въпрос
Левът си отива. Еврозоната идва. Но в последните дни на националната ни валута въпросът не е колко ще струва хлябът, а колко струва паметта?
Ще се адаптираме – без съмнение. Ще бъдем част от европейския модел – въпрос на време. Но ще съумеем ли да запазим топлината на България в един по-богат, но студен свят?“
Проф. Тодор Галунов е част от състава на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Професор по политология от 2011 година. Преподавател по политически науки в катедра „Политология, социология и културология“ при Философски факултет.
Присъединете се към нашия Телеграм
Спекула с цените? Не и при еврото – държавата обещава твърд контрол
