Икономиката на Европейски съюз /ЕС/ започна 2025 година с малко по-силна позиция от очакваното. Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана в понеделник, икономиката ще продължи да расте с умерени темпове тази година, като се очаква растежът да се ускори през 2026 г. въпреки повишената глобална политическа несигурност и напрежението в търговските отношения.
Предвижда се реалният БВП да нарасне с 1,1% през 2025 г. в ЕС и с 0,9% в еврозоната, което до голяма степен съвпада с отчетеното през 2024 г. Очаква се през 2026 г. растежът да нарасне до 1,5% в ЕС и 1,4% в еврозоната.
Очаква се общата инфлация в еврозоната да се забави от 2,4% през 2024 г. до средно 2,1% през 2025 г. и 1,7% през 2026 г. Очаква се инфлацията в ЕС да следва подобна динамика от малко по-високо равнище през 2024 г., което е малко под 2% през 2026 г.
През 2024 г. продължаващото разширяване на заетостта доведе до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин достигна нов рекорд за броя на работните места в Съюза. Въпреки скромния икономически растеж се очаква заетостта да нарасне с още 2 милиона работни места до края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до ново историческо дъно от 5,7 % през 2026 г.
След като се увеличи с 5,3 % през 2024 г., растежът на номиналните заплати ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Работниците ще продължат да се възползват от реалните увеличения на заплатите и също така се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност, причинена от скока на инфлацията.
Бившият президент на САЩ Джо Байдън, на 82 години, е диагностициран с рак на простатата, който се е разпространил в костите му, се казва в изявление от кабинета му в неделя, предава „BBC“. Откритието е направено в петък, след като той е съобщил за симптоми, свързани с уринирането, които са накарали лекарите да открият малък възел на простатата му. Ракът е по-агресивна форма на заболяването и Байдън и семейството му преглеждат възможностите за лечение, се казва в изявлението.
Държавният глава напусна поста си през януари като най-възрастният действащ президент на САЩ в историята, а въпросите за здравето му преследваха първия му мандат, което го накара да прекрати надпреварата си за преизбиране в края на кампанията си. В неделно изявление офисът на Байдън заяви: „Миналата седмица президентът Джо Байдън беше прегледан за новооткрит възел в простатата, след като получи засилващи се симптоми, свързани с уринирането.“
В петък той беше диагностициран с рак на простатата, характеризиращ се с оценка по Глийсън от 9 (степен 5) с метастази в костите.
„Въпреки че това представлява по-агресивна форма на заболяването, ракът изглежда е чувствителен към хормони, което позволява ефективно лечение.“
Според Cancer Research UK, резултат от 9 по скалата на Глийсън означава, че заболяването му е класифицирано като „високостепенно“ и раковите клетки могат да се разпространят бързо. След като новината за диагнозата му се разпространи, бившият президент получи подкрепа и от двете партии.
Президентът Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа Truth Social, че той и първата дама Мелания Тръмп са „натъжени да чуят за скорошната медицинска диагноза на Джо Байдън“.
Бившият вицепрезидент Камала Харис, която е служила по времето на Байдън, написа в X, че тя и съпругът ѝ Дъг Емхоф се молят за семейство Байдън.
„Джо е боец – и знам, че ще се изправи пред това предизвикателство със същата сила, устойчивост и оптимизъм, които винаги са определяли живота и лидерството му“, каза Харис.
В публикация в X, Барак Обама – който беше президент от 2009 до 2017 г. с Джо Байдън като негов заместник – каза, че той и съпругата му Мишел „мислят за цялото семейство Байдън“.
„Никой не е направил повече от Джо, за да открие революционни лечения за рак във всичките му форми, и съм сигурен, че той ще се пребори с това предизвикателство със своята запазена марка решителност и благодат. Молим се за бързо и пълно възстановяване“, каза Обама.
През 2016 г. Обама възложи на Байдън да ръководи правителствена програма за изследвания, насочени към „най-голямото развитие на рака“.
В Обединеното кралство премиерът Киър Стармър заяви: „Много съжалявам да чуя, че президентът Байдън има рак на простатата. Всичко най-добро на Джо, съпругата му Джил и семейството им, а на президента пожелавам бързо и успешно лечение.“
В продължение на много години президентът се застъпваше за изследванията на рака. През 2022 г. той и г-жа Байдън подновиха инициативата „cancer moonshot“ с цел мобилизиране на изследователски усилия за предотвратяване на повече от 4 милиона смъртни случая от рак до 2047 г. Самият Байдън загуби най-големия си син, Бо, от рак на мозъка през 2015 г.
Франция ще построи нов затвор с висока степен на сигурност в отвъдморския си департамент Френска Гвиана, в който ще бъдат настанявани наркотрафиканти и радикални ислямисти, съобщи министърът на правосъдието на страната по време на посещение на територията, предава „BBC“. Жералд Дарманин заяви пред вестник Le Journal du Dimanche (JDD), че затворът ще бъде насочен срещу организираната престъпност „на всички нива“ от веригата за доставка на наркотици.
Съоръжението на стойност 400 млн. евро (337 млн. паунда), което може да отвори врати още през 2028 г., ще бъде построено на изолирано място дълбоко в джунглата на Амазонка в северозападния регион Сен-Лоран-дю-Марони. Планът беше обявен след поредица от инциденти с насилие, свързани с престъпни банди, които през последните месеци станаха обект на нападения срещу затвори и служители в цяла Франция.
Затворът ще побира до 500 души, като в отделно крило ще бъдат настанявани най-опасните престъпници. В интервю за JDD министърът заяви, че новият затвор ще се управлява от „изключително строг карцерален режим“, предназначен „да обезвреди най-опасните наркотрафиканти“. Дарманин заяви, че съоръжението ще се използва за задържане на хора „в началото на пътя на наркотиците“, както и като „трайно средство за отстраняване на ръководителите на мрежите за трафик на наркотици“ в континентална Франция.
Френска Гвиана е регион на Франция, разположен на североизточния бряг на Южна Америка. Нейните жители имат право да гласуват на френските избори и имат достъп до френската система за социално осигуряване, както и до други субсидии. Отдалечеността ѝ от континенталната част на Франция означава, че наркобароните „вече няма да могат да поддържат никакъв контакт със своите престъпни мрежи“, заяви Дарманин пред JDD.
Френските власти отдавна се борят да контролират проникването на мобилните телефони в мрежата на затворите. Известно е, че десетки хиляди от тях се движат из френските затвори.
По-рано тази година френското правителство обяви ново законодателство, предназначено да пресече дейността на престъпните групировки. Мерките ще създадат специален отдел на прокуратурата, който ще се занимава с организираната престъпност. Освен това ще бъдат въведени допълнителни правомощия за разследващите и специален защитен статут за информаторите.
Освен това ще бъдат създадени нови затвори с висока степен на сигурност, включително и този във Френска Гвиана, в които ще бъдат държани най-влиятелните наркобарони, като ще бъдат въведени по-строги правила за посещенията и общуването с външния свят.
През последните месеци Франция стана свидетел на поредица от нападения срещу затвори, които Дарманин определи като „терористични“ инциденти, дошли в отговор на новото законодателство на правителството.
Извършителите на тези нападения са запалили превозни средства извън затворите, а затворът „Ла Фарлед“ в Тулон е бил засегнат от стрелба. В някои случаи извършителите на тези нападения са се представяли за защитници на правата на затворниците.
Според информационна агенция АФП предложеното ново съоръжение във Френска Гвиана ще бъде построено на „стратегически кръстопът“ за наркопласьори, особено от Бразилия и Суринам.
Сен Лоран дю Марони е бившето входно пристанище на печално известната наказателна колония „Дяволски остров“, където между 1852 и 1954 г. са изпратени 70 000 осъдени от континентална Франция. Наказателната колония е декор на книгата „Папийон“ на френския писател Анри Шариер, по която по-късно е заснет холивудски филм с участието на Стив Маккуин и Дъстин Хофман. „BBC“ се е свързала с френското министерство на правосъдието за коментар, уточнява в края на статията си изданието.
Във вторник Европейската комисия приветства приемането от Съвета на 17-ия пакет от санкции срещу Русия. Новите санкции увеличават цената, която Русия плаща, за да продължава своята война, като увеличават натиска върху вече натоварената и нестабилна руска икономика. Това е ясен сигнал за продължаващата и непоколебима подкрепа на ЕС за Украйна.
Този пакет има за цел допълнително да ограничи достъпа на Русия до бойни технологии и да намали приходите от руския внос на енергия чрез насочване към безпрецедентен брой плавателни съдове от сенчестия флот на Русия.
С пакета също така се увеличава броят на списъците на физически лица и фирми. Освен това с него се удължава съществуващото освобождаване от тавана на цените на петрола за проекта „Сахалин-2“, за да се гарантира енергийната сигурност на Япония.
Европейският съюз ще се превърне в световен лидер в забраната на децата да използват социални медии съгласно ново предложение, което набира скорост в Брюксел, съобщава „Politico“.
Предложението, което се оглавява от Гърция и вече е подкрепено от водещите в областта на цифровите технологии Франция и Испания, предвижда ЕС да установи нови правила за масово ограничаване на използването на социални медии от децата на фона на нарастващата загриженост относно последиците от прекарването на твърде много време онлайн.
Въпросът привлече вниманието на световната общественост, след като в края на тази година Австралия въведе минимална възраст от 16 години за регистриране на акаунти в някои сайтове за социални медии.
Според документ, получен от „Politico“, страните искат Брюксел да отиде по-далеч, като установи общоевропейска възраст за цифрово пълнолетие, под която непълнолетните ще се нуждаят от родителско съгласие, за да влизат в социалните медии – което означава, че децата няма да могат автоматично да получат достъп до някое от най-популярните приложения като TikTok, Instagram и Snapchat.
Предложението ще бъде обсъдено от министрите на цифровите технологии на ЕС на среща в началото на юни. То идва в момент, когато Дания се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС за шестмесечен период, в който Копенхаген вече се ангажира с действия в Брюксел.
„Защитата на нашите деца в интернет ще бъде ключов приоритет за предстоящото датско председателство на ЕС“, се казва в изявление на министъра на цифровите технологии на Дания Каролина Стаге Олсен. Датският министър-председател Мете Фредериксен също така по-рано е заявявала, че подкрепя забраната на социалните медии за лица под 15 години.
Предложението беше изпратено на други държави в четвъртък, за да се поиска тяхната подкрепа преди заседанието на Съвета, заяви служител на ЕС, запознат с процеса.
Това е знак, че европейските столици не са доволни от темпото, с което регулаторите в Брюксел предприемат действия, и обединяват усилията си в нов опит да предотвратят излагането пред екран на децата прекомерно дълго. Защитата на малолетните и непълнолетните от вреди и рискове онлайн „изисква колективни действия на европейско равнище“, се казва в предложението.
Този ход следва едногодишните усилия на френския президент Еманюел Макрон. „Трябва да си върнем контрола върху живота на нашите деца и тийнейджъри в Европа и да наложим дигитално пълнолетие на 15-годишна възраст, а не по-рано“, заяви той през април 2024 г., като въведе фразата „дигитално пълнолетие“ в смисъл на правна дефиниция на възрастта, под която на децата трябва да се забрани определено поведение онлайн.
Европейската комисия вече работи по някои мерки, съсредоточени върху съществуващи разпоредби като Закона за цифровите услуги, който определя правилата за онлайн платформите.
Но предложението предвижда ЕС да отиде много по-далеч – със задължителна, вградена проверка на възрастта и родителски контрол на устройствата, както и с „европейски норми“ за свеждане до минимум на убеждаващите архитектури. Те включват функции като автоматично възпроизвеждане, персонализация и изскачащи прозорци, които имат за цел да повишат привлекателността на приложенията и да задържат потребителите онлайн по-дълго време.
В документа се предлага проверката на възрастта да става на ниво устройства, срещу което компании като Apple и Google вероятно ще се противопоставят.
Платформите, сред които на първо място е Meta, лобират за решения на ниво устройство или магазин за приложения, докато доставчиците на магазини за приложения и операционни системи твърдят, че решенията трябва да се предлагат на ниво устройство – несъгласие, което според поддръжниците на регулацията означава, че може да отнеме години, за да видим значими действия от страна на индустрията.
Нито една от платформите за социални медии, с които се свързахме за тази статия –TikTok, Meta, X и Google – не отговори на молбата за коментар по предложението.
Франция вече прие мерки за блокиране на достъпа до социалните медии за деца под 15 години през 2023 г., въпреки че те все още не са напълно приложени.
През последните месеци младшият министър на цифровите технологии на Макрон Клара Шапаз води кампания за привличане на други държави за действия в целия ЕС.
Гърците, които бяха инициатори на предложението, проведоха подобна кампания, въпреки че според тях пълната забрана не работи, заяви министър-председателятКириакос Мицотакис. Вместо това те искат да се съсредоточат върху проверката на възрастта и да изискват от платформите да проектират услугите си с оглед на непълнолетните, като избягват пристрастяващите функции. В резултат на това много от предложенията в предложението остават с общ характер.
Предложението е подписано от Чапаз, гръцкия министър на цифровите технологииДимитрис Папастергиу и испанския министър на цифровите технологии Оскар Лопес Агуеда.
Трите държави са избрани и за тестване на приложение за проверка на възрастта, разработено от Комисията, съобщи по-рано „Politico“.
Европейската комисия иска да извлече по-голяма полза от чуждестранната помощ, която предоставя на бедните страни, в рамките на спорен план, който се разработва в Брюксел или иначе казано – ЕС слага край на свободните пари за Африка, пише „Politico“.
Изпълнителният орган на ЕС възнамерява да добави условия към средствата, превеждани на развиващите се страни, като например необходимостта от спиране на мигрантските потоци, според вътрешен документ, разгледан от „Politico“.
Голямата идея е средствата да се насочат към региони като Африка на юг от Сахара или Близкия изток не само за справяне с бедността, но и за изпълнение на вътрешните приоритети на страните от ЕС.
„Тези пакети [за партньорство] ще засилят връзката между външната дейност и вътрешните приоритети, като например енергийната сигурност, доставките на критични суровини“, пишат председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и комисарят по бюджета Пьотр Серафин във вътрешна бележка, видяна от „POLITICO“, в която се излага следващият многогодишен бюджет на ЕС.
Потенциалната промяна би довела до това, че програмата на ЕС за развитие ще бъде подобна на тази на САЩ и Великобритания, които използват чуждестранната помощ като лост за постигане на приоритетите на местните избиратели. Това би било голяма промяна в сравнение със сегашния модел на помощ на ЕС, който до голяма степен е без обвързващи условия.
Преди да бъдат добавени допълнителни условия към плащанията обаче, ЕС трябва да убеди ключови законодатели, неправителствени организации и държави членки, които трябва единодушно да одобрят новите правила, че това е по-добрата система.
Това може да не е лесно. Критиците твърдят, че тази система може да попречи на усилията на ЕС за намаляване на бедността по света. Ето какво обясни Мария Хосе Ромеро от Eurodad, неправителствена организация, занимаваща се с управлението на дълговете в бедните страни:
„Това е стратегия, която може да подкопае качеството на помощта за развитие на ЕС.“
„Няма нито една държава членка, която да подкрепя този подход“, заяви дипломат от ЕС, който, както и други цитирани в този материал, получи анонимност, за да обсъжда чувствителни теми.
Очаква се министрите на развитието на ЕС да се произнесат по бъдещето на външната помощ по време на среща на 26 май. Това ще стане в рамките на разговорите за следващия многогодишен бюджет – известен в Брюксел като многогодишна финансова рамка – преди предложението на Комисията на 16 юли.
Пари в брой за реформи
Съгласно разглеждания план Комисията ще изгражда икономически партньорства с всяка чужда държава бенефициент, като обвързва помощта с по-широки търговски и икономически отношения.
Критиците обаче твърдят, че този подход мирише на патернализъм и няма да допринесе за подобряване на репутацията на Европа в по-бедните страни, която вече е накърнена от наследството на колониализма. Ромеро от Евродад коментира:
„Това, което е заложено на карта в следващия бюджет, е доверието в ЕС като надежден партньор.“
Датският евродепутат Расмус Нордквист отбеляза:
„Това е [начин] да се угоди на гласоподавателите у дома, а не действително да се направи нещо, което да работи там, където трябва да бъде помощта за развитие.“
Служителите на Брюксел обаче се противопоставят на обвинението, че стратегията повтаря изнудваческите практики, често свързвани с китайския и американския подход към чуждестранната помощ.
Темата е особено чувствителна след използването от президента Доналд Тръмп на чуждестранната помощ като лост за завземане на стратегически активи в чужбина. Забележителен пример е свързан с получаването на достъп до огромните минерални ресурси на Украйна от страна на САЩ като отплата за военната им подкрепа.
Междувременно Китай е обвиняван, че използва чуждестранна помощ, за да насърчава приспособяването към дневния си ред в международни органи като ООН. Това обаче не е нещо, което Европа се стреми да прави.
„Създаваме споразумения за партньорство, които са от взаимна полза“, заяви служител на ЕС.
Комисията сигнализира, че правилата за основната хуманитарна помощ, която осигурява основни нужди като храна и чиста вода, няма да се променят в новия бюджет.
Сливане на фондовете
Новият модел ще доведе до значителни административни промени.Стратегиятанапример ще има за цел да обедини няколко различни програми – от миграцията, през чуждестранните инвестиции, до предотвратяването на конфликти – в един фонд „Глобална Европа“, разделен по географски категории.
Междувременно граничните държави в процес на присъединяване към ЕС – като Западните Балкани, Украйна и Молдова – ще се сблъскат с отделни и потенциално по-тежки условия, отколкото останалите развиващи се страни. Дипломат от ЕС беше категоричен:
„Не можете да прилагате едни и същи условия към страните кандидатки и страните от Северна Африка.“
Някои национални столици обаче виждат в тези промени заграбване на властта от страна на Комисията, тъй като те ще позволят на изпълнителния орган да размества финансирането между различните региони, без да се консултира с националните столици. Ето какво се казва в документа:
„Ще бъде въведена гъвкавост в рамките на географските райони и между тях.“
Посланиците на ЕС се споразумяха в сряда за заемите за регулиране навъоръженията в размер на 150 млрд. евро по програмата „Действия за сигурност в Европа“ (SAFE), съобщиха трима дипломати, пише „Politico“. Сега споразумението трябва да бъде официално прието на заседанието на Съвета по общи въпроси, съставен от министрите на ЕС, на 27 май. Двама от дипломатите заявиха, че Унгария се е въздържала, но тъй като регламентът е бил приет с квалифицирано мнозинство, Будапеща не е могла да блокира инициативата.
Антониу Коща, председател на Европейския съвет, нарече споразумението „важна стъпка към по-силна Европа“. Регламентът SAFE има за цел да повиши отбранителния капацитет на ЕС, за да се изправи срещу Русия; той беше предложен от Комисията през март като част от по-широката ѝ програма ReArm Europe и беше бързо приет от полското председателство на Съвета. Той ще позволи на държавите членки да вземат заеми от ЕС за закупуване на военно оборудване.
Програмата предизвика напрежение с Вашингтон, тъй като САЩ – заедно с други трети страни, които нямат споразумения в областта на отбраната и сигурността с ЕС – не могат да участват в съвместни поръчки по схемата.
Въпреки това САЩ не са напълно изключени. Споразумението позволява 35% от стойността на оръжията да идват от производители извън блока и Украйна.
Окончателният проект на текста, датиран от 20 май и видян от „Politico“, също така улеснява участието на подизпълнители от държави извън ЕС. Сега в него се казва, че общите поръчки, включващи подизпълнители, на които се отпускат между 15 и 35 процента от стойността на договора и „които не са установени или нямат свои изпълнителни управленски структури“ в ЕС или в някой от неговите партньори като Норвегия и Украйна, трябва да бъдат допустими. В понеделник Обединеното кралство сключи пакт за сигурност с ЕС, но все още се нуждае от отделно споразумение, за да участва в SAFE.
Най-големият син на американския президент Доналд Тръмп-младши заяви в сряда, че не изключва възможността в бъдеще да се кандидатира за Белия дом, предава „Politico“.
„Може би един ден … това е призивът“, заяви Тръмп младши на Катарския икономически форум в Доха и добави:
„Мисля, че баща ми наистина промени Републиканската партия.“
Тръмп-младши е смятан за една от най-изявените фигури в движението MAGA и е разглеждан като потенциален наследник на политическото наследство на баща си, ако не и на най-високия пост.
Понастоящем той е изпълнителен вицепрезидент на Trump Organization, но също така помага за оформянето на втората администрация на баща си, като гарантира, че лоялни и идеологически верни хора населяват изпълнителната власт, докато служи като ключов играч за атаки на Тръмп в социалните медии.
Говорейки на форума в Доха, Тръмп-младши защити подхода на администрацията – особено по отношение на търговията – с аргумента, че тя не представлява заплаха за силата на американската икономика.
„Промените отнемат време“, подчерта той и добави, че страховете сред американските граждани относно търговската политика на Тръмп до голяма степен се подхранват от „истерията“ в медиите.
През март Тръмп-младши отрече съобщенията, че обмисля да се кандидатира за президент през 2028 г., като посочи, че е бил ключова фигура в това баща му да избере Джей Ди Ванс за вицепрезидент, когото определи като „незабавен играч на властта“ в Републиканската партия. Тръмп-старши, въпреки че по конституция му е забранено да изкара трети мандат като президент, сам е подклаждал идеята, че може да се кандидатира отново през 2028 г.
Севернокорейският лидер Ким Чен Ун осъди сериозния инцидент по време на пускането по вода на нов военен кораб в четвъртък, като го нарече „престъпно деяние“, което не може да бъде толерирано, съобщава „BBC“.
Части от дъното на 5000-тонния ескадрен миноносец са били смачкани, което е наклонило плавателния съд от равновесие, съобщават държавните медии. Ким, който присъстваше на пускането на кораба на вода, нареди корабът да бъде възстановен преди ключова партийна среща през юни, а участвалите в проектирането на кораба да бъдат подведени под отговорност за инцидента, който според него „в един момент сериозно накърни достойнството и гордостта на нашата нация“.
В съобщенията на държавните медии не се споменава за жертви или наранявания в резултат на инцидента. Ким обясни инцидента от четвъртък, станал в корабостроителницата в източния пристанищен град Чонгджин, с „абсолютна небрежност, безотговорност и ненаучна емпирия“. Той добави, че „безотговорните грешки“ на замесените ще бъдат разгледани на пленарно заседание следващия месец.
Не е ясно какво наказание може да им бъде наложено, но авторитарната държава има плачевни резултати в областта на правата на човека. Активисти твърдят, че хората могат да бъдат вкарани в затвора за почти всичко – от гледане на южнокорейско DVD до опит за дезертьорство.
Не е обичайно Северна Корея да оповестява публично подобни инциденти, въпреки че в миналото е правила това няколко пъти. През ноември миналата година тя определи експлозията във въздуха на военен сателит шест месеца по-рано като „най-тежък провал“ и разкритикува длъжностните лица, които „безотговорно са провели подготовката“ за него.
През август 2023 г. държавата обвини за друго провалено изстрелване на сателит грешка в системата за аварийно бастиране, но заяви, че това „не е голям проблем“. Инцидентът от четвъртък идва седмици след като Северна Корея представи нов 5000-тонен разрушител на западното крайбрежие на страната, който според нея е оборудван да носи над 70 ракети.
Ким нарече бойния кораб „пробив“ в модернизирането на военноморските сили на страната и заяви, че той ще бъде разположен в началото на следващата година.
Администрацията на Тръмп предприе стъпки за прекратяване на правото наХарвард да приема чуждестранни студенти, ескалирайки противопоставянето с най-стария университет в Америка. Министърът на вътрешната сигурност Кристи Ноем написа в X, че администрацията е отнела сертификата на Харвард за „Програма за студенти и обменни посетители“ в резултат на неспазване на закона, предава „BBC“.
„Нека това послужи като предупреждение за всички университети и академични институции в цялата страна“, написа тя в четвъртък. В изявление Харвард нарече хода „незаконен“.
„Ние сме напълно ангажирани с това да поддържаме способността на Харвард да приема нашите чуждестранни студенти и учени, които произхождат от повече от 140 държави и обогатяват университета – и тази нация – неизмеримо“, отговориха от университета, добавяйки:
„Работим бързо, за да предоставим насоки и подкрепа на членовете на нашата общност. Това ответно действие заплашва да причини сериозна вреда на общността на Харвард и на нашата страна и подкопава академичната и изследователска мисия на Харвард.“
Решенията на администрацията на Тръмп биха могли да засегнат хиляди чуждестранни студенти, които учат в университета. Над 6700 чуждестранни студенти са били записани в институцията миналата академична година, показват данни на университета, което представлява 27% от студентския му състав.
Новината бързо се разпространи сред международната общност в кампуса в четвъртък, предизвиквайки страх и разочарование сред хилядите студенти, чието бъдеще внезапно се оказа под въпрос.
„Виждаме много объркване по този въпрос“, каза пред BBC Newshour Сара Дейвис, австралийска студентка, получаваща магистърска степен.
„Новината дойде само пет дни преди много от нас да завършат университета и това очевидно ще има много несигурни последици за това дали ще можем да останем в Съединените щати след това и да продължим да работим тук. Всички просто седим и чакаме да видим дали ще получим съобщения за следващите стъпки от университета.“, заяви още Дейвис, която е президент на Австралия и Нова Зеландия в училището „Харвард Кенеди“.
Лео Герден, 22-годишен студент от Швеция, си спомня деня, в който е получил писмото си за прием в Харвард, като най-хубавия ден в живота си. По-малко от седмица преди дипломирането, той не си е представял, че престоят му в престижния кампус ще приключи по този начин.
„Чуждестранните студенти се използват като покер чипове в битка между Белия дом и Харвард“, смята Герден, допълвайки: „Това е невероятно дехуманизиращо.“
Администрацията на Тръмп започна разследвания срещу десетки университети в различни страни и изтръгна отстъпки от други големи американски институции като Колумбийския университет в Ню Йорк.
Но през април Харвардският университет стана най-известната институция, която се противопостави, обявявайки, че ще съди администрацията на Тръмп, след като тя изпрати на университета списък с дълги искания. По-късно Белият дом заяви, че списъкът е изпратен по погрешка.
Университетът поиска Харвард да промени практиките си за наемане, прием и преподаване , за да помогне в борбата с антисемитизма в кампуса. Заплаши да отнеме статута на университета на освободен от данъци и да замрази милиарди долари държавни субсидии.
По-рано тази година Харвард заяви, че е предприел много стъпки за справяне с антисемитизма и че исканията на правителството са опит за регулиране на „интелектуалните условия“ в университета.
Но противопоставянето продължи да ескалира. Министерството на вътрешната сигурност (DHS) предупреди Харвард, че може да загуби възможността си да приема чуждестранни студенти, ако не се съобрази с мащабното искане на администрацията за достъп до документи, отнасящи се до чуждестранните студенти.
В писмото от четвъртък Ноем продължи. Тя обяви, че DHS е отнело достъпа на Харвард до програмата SEVP, което означава, че няма да може да записва лица със статут на неимигранти от категория F или J за предстоящата академична 2025-2026 година.
Лицата с тези визи ще трябва да се прехвърлят в други университети, за да запазят легалния си статут, пише тя. В писмото се посочва, че Харвард има 72 часа, за да изпълни списък с изисквания, за да има „възможност“ да си възвърне способността да записва тези студенти.
Това включваше предоставяне на правителството на всички дисциплинарни записи за студенти, които не са имигранти, записани в Харвард през последните пет години. Ноем също така поиска от Харвард да предаде електронни записи, видеоклипове или аудио записи на „незаконна“ и „опасна или насилствена“ дейност на студенти, които не са имигранти, в кампуса.
В публикацията си в X, Ноем предупреди, че ходът трябва „да служи като предупреждение за всички университети и академични институции в цялата страна“.
Администрацията на Тръмп се опита да ограничи индивидуалните визи за чуждестранни студенти, което предизвика объркване в университетските кампуси в САЩ и доведе до вълна от съдебни дела.
В някои случаи тези отнемания изглежда са засегнали чуждестранни студенти, които са участвали в политически протести или са имали предишни криминални обвинения, като например нарушения на правилата за шофиране.
В отделно съдебно дело в четвъртък федерален съдия в Калифорния блокира администрацията на Тръмп да отмени правния статут на чуждестранни студенти в САЩ, докато оспорванията на политиката се разглеждат в съда.
„Дойдохме тук заради това, което Америка представлява: свобода на словото, академична свобода, жизнена интелектуална общност“, казаГерден за своите международни съученици. „А сега Тръмп заплашва всички тези ценности.“
„Без чуждестранните студенти Харвард просто вече не е Харвард“, каза той.
Присъединете се към нашия Телеграм
САЩ твърдят, че Судан е използвал химически оръжия по време на войната, и въвеждат нови санкции
