Кашмирците в Индия се сблъскват с насилие след смъртоносно нападение, а жителите на местността споделят: „Прекалено ни е страх да се върнем“, предава „BBC“. А статията започва така:
Сложните бродирани шалове с пера са любими на клиентите му в Мусури, планински град в северния щат Утаракханд, където той работи. За купувачите му шаловете са знак за лукс. За Дар те са метафора на дома, а традиционните му шарки са наситени с история и са белег на неговата кашмирска идентичност.
Но напоследък тази идентичност му се тълкува като проклятие.
В неделя Дар, заедно с още един продавач, е публично тормозен и нападнат от членове на хиндуистка дясна група, за които се твърди, че са били разгневени от убийството на 26 души на популярно туристическо място в Кашмир миналата седмица. Индия обвини Пакистан за нападението – обвинение, което Исламабад отрича.
На видеозапис от нападението се вижда как мъжете блъскат и обиждат Дар и приятеля му, докато обират сергията им, разположена на оживен булевард. Дар обясни:
„Обвиниха ни за нападението, казаха ни да напуснем града и никога повече да не се показваме.“
Той казва, че стоката му, струваща хиляди долари, все още лежи там.
„Но ние сме твърде уплашени, за да се върнем.“
Тъй като възмущението от нападението се разпространява, в сряда полицията арестува тримата мъже, но ги освобождава няколко часа по-късно, след като им налага глоба и ги моли да се „извинят“ на Дар и колегата му. По това време обаче Дар вече е бил напуснал, заедно с десетки други продавачи на кашмирски шалове, които, след като са живели в Мусури в продължение на десетилетия, казват, че вече не се чувстват в безопасност там.
Много от оцелелите след нападението в Пахалгам – най-смъртоносното нападение срещу цивилни граждани през последните години – заявиха, че бойците са се насочили специално към хиндуистки мъже, което предизвика гнева и скръбта в Индия, а политиците от различни партии поискаха строги мерки.
Оттогава насам има повече от дузина съобщения за кашмирски продавачи и студенти в индийски градове, които са подложени на тормоз, очерняне и заплахи от десни групи – но също и от собствените си съученици, клиенти и съседи. В интернет се разпространяват видеоклипове, показващи как ученици биват прогонвани от кампуса и бити по улиците.
В четвъртък една от оцелелите, чийто съпруг, офицер от военноморските сили, е бил убит при нападението на бойците, призова хората да не преследват мюсюлмани и кашмирци.
„Искаме мир и само мир“, категорична бе тя.
Но опасенията за безопасността принудиха много кашмирци като Дар да се върнат у дома.
Уммат Шабир, студентка по медицинска сестра в университет в щата Пенджаб, заяви, че миналата седмица някои жени в квартала ѝ я обвинили, че е „терористка, която трябва да бъде изхвърлена“.
„Същия ден моя съученичка беше принудена да слезе от таксито от шофьора, след като той разбрал, че тя е кашмирка“, коментира тя и добавя:
„Отне ни три дни да пътуваме обратно до Кашмир, но нямахме друг избор. Трябваше да отидем.“
Шабир се е върнала в родния си град, но за много други дори домът вече не се чувства в безопасност.
Докато продължава издирването на извършителите на нападението от миналата седмица, силите за сигурност в Кашмир задържаха хиляди хора, затвориха над 50 туристически дестинации, изпратиха допълнителни военни и паравоенни части и взривиха няколко къщи, принадлежащи на семейства на заподозрени бойци, които обвиняват в „терористични връзки“.
Репресиите предизвикаха страх и безпокойство сред цивилното население, много от които нарекоха действията форма на „колективно наказание“ срещу тях.
Без да споменава разрушенията, главният министър на Джаму и Кашмир Омар Абдула заяви, че виновните трябва да бъдат наказани без милост, „но не позволявайте невинни хора да се превърнат в съпътстващи щети“. Бившият главен министър Мехбуба Муфти също разкритикува разрушенията, като предупреди правителството да прави разлика между „терористи и цивилни“.
„Винаги, когато напрежението ескалира, ние сме първите, които понасят тежестта му. Но към нас все още се отнасят като към заподозрени и от нас се очаква да спрем живота си“, заяви пред „BBC“ друг студент, пожелал да остане анонимен.
„Въпреки това този път отзвукът е много по-голям“, твърди Шафи Субхан, продавач на шалове от област Купвара, който също е работил в Мусури.
През 20-те години, откакто прави бизнес там, Субхан заяви, че никога не се е сблъсквал с публична заплаха – дори след терористичната атака в окръг Пулвама през 2019 г., при която загинаха 40 военнослужещи от паравоенната полиция.
За него Мусури се чувствал като дом, място, където намирал спокойствие – въпреки че бил на стотици километри от него. Той казва, че споделя емоционална връзка с клиентите си, които идват от всички краища на страната
„Хората винаги бяха любезни с нас, носеха дрехите ни с толкова много радост“, спомня си Субан и продължава:
„Но в онзи ден, когато колегите ни бяха нападнати, никой не дойде да помогне. Хората просто стояха и гледаха. Това ги нарани физически – но емоционално, много повече.“
У дома, в Кашмир, мирът отдавна е крехък. И Индия, и Пакистан претендират за цялата територия, но управляват отделни части, а в администрирания от Индия регион повече от три десетилетия кипи въоръжено въстание, което отнема живота на хиляди хора. Попаднали между тях, цивилни граждани казват, че се чувстват заклещени в една безкрайна неопределеност, която се усеща особено задушаващо, когато връзките между Индия и Пакистан се изострят.
Мнозина твърдят, че в миналото военните сблъсъци между страните са били последвани от вълни от тормоз и насилие срещу кашмирците, както и от значително ограничаване на сигурността и комуникациите в региона.
През последните години насилието намалява, а официални лица посочват подобрената инфраструктура, туризма и инвестициите като признаци за по-голяма стабилност, особено след 2019 г., когато беше отменен специалният конституционен статут на региона по член 370.
Но арестите и операциите по сигурността продължават, а критиците твърдят, че спокойствието е настъпило за сметка на гражданските свободи и политическите свободи.
„Иглата на подозренията винаги е върху местните жители, дори когато войнствеността е намаляла през последните десетилетия и половина“, заяви Анурада Бхасин, главен редактор на вестниците „Кашмир таймс“, и допълни:
„Те винаги трябва да доказват своята невинност.“
Когато новината за убийствата се разпространи миналата седмица, кашмирците излязоха по улиците, организирайки бдения със свещи и протестни шествия. Ден след нападението беше обявено пълно спиране на работата, а вестниците отпечатаха черни първи страници. Омар Абдула се извини публично, като заяви, че е „подвел своите гости“.
Бхасин споделя, че ответната реакция на кашмирците срещу подобни нападения не е нещо ново; подобно осъждане е имало и в миналото, макар и в по-малък мащаб.
„Никой там не одобрява убийствата на цивилни – те познават твърде добре болката от загубата на близки“.
Но тя добавя, че е несправедливо да се прехвърля тежестта на доказване на невинността върху кашмирците, когато те самите са станали мишена на омраза и насилие.
„Това само ще насади още повече страх и ще отчужди още повече хората, много от които вече се чувстват изолирани от останалата част на страната.“
Мирза Уахид, кашмирски писател, смята, че кашмирците са „особено уязвими, тъй като се разглеждат през различна оптика“, бидейки част от мюсюлманското население на Индия.
„Най-тъжното е, че много от тях ще изтърпят унижението и оскърблението, ще се скрият за известно време и ще чакат това да отмине, защото имат живот, който трябва да живеят.“
Никой не знае това по-добре от Мохамед Шафи Дар, наемен работник в Шопиан в Кашмир, чиято къща беше взривена от силите за сигурност миналата седмица.
Пет дни по-късно той все още събира парчетата. Дар, който сега живее под открито небе със съпругата си, трите си дъщери и сина си, изтъква:
„Загубихме всичко. Нямаме дори прибори за готвене на храна.“
Той обясни, че семейството му няма представа къде е другият им 20-годишен син, дали се е присъединил към бойците, дали изобщо е жив или мъртъв. Родителите му споделят, че 19-годишният колежанин е напуснал дома си през октомври миналата година и никога не се е върнал. Оттогава те не са разговаряли.
„И все пак ние сме наказани за предполагаемите му престъпления. Защо?“
Присъединете се към нашия Телеграм
