Икономиката диктува външната политика
Светът преживява дълбока трансформация, в която икономическите интереси все по-отчетливо диктуват външната политика. По думите на доц. Григор Сарийски, икономист и анализатор, става въпрос за “абсолютна трансформация на света такъв, какъвто го познаваме” – процес, който променя глобалните икономически сили, стратегиите на великите държави и съдбата на по-малките като България.
На този фон търговската политика на президента Доналд Тръмп, възходът на технофеодалите и новото геоикономическо пренареждане придобиват още по-голямо значение.
Търговската политика на Тръмп: Повърхностни цели, дълбоки последици
Мерките на Тръмп, анализирани подробно от доц. Сарийски, целят да върнат производството в САЩ чрез мита и протекционизъм. Реалността обаче показва друго:
- Американските работници трудно биха понесли “варварските условия на експлоатация” в глобалните фабрики.
- Митата вече водят до поскъпване на стоки като вълнени пуловери (+170%) и пластмасови изделия (+150–160%), без увеличение на реалните доходи.
- Търговският дефицит на САЩ нараства, а не намалява, въпреки заявените цели.
Според Сарийски идеята за “балансирана търговия с всички страни” е “меко казано несъстоятелна”, тъй като международната търговия исторически включва дефицити с едни партньори и излишъци с други.
Възходът на технофеодалите: Данните като новото злато
Истинската трансформация според доц. Сарийски е прехвърлянето на властта от финансовия капитал към новите технологични елити – технофеодалите.
- Технофеодалите контролират данните, които стават новата стратегическа суровина.
- Политиките на Тръмп, включително облекчаването на достъпа до лични данни, обслужват именно тези нови центрове на власт.
Китай и критичните суровини: Битката за бъдещето
Китай доминира в производството и контрола върху редкоземни елементи, необходими за технологични продукти като дронове и системи за изкуствен интелект. Според доц. Сарийски, ограничаването на износа от Китай създава сериозна заплаха за технологичното превъзходство на САЩ, а митата на Тръмп са опит за преговорна офанзива в тази глобална битка.
Европа като клиент: Старият свят в нова роля
Въпреки опитите за стратегическа автономия, Европа остава основен клиент на американския технологичен и военнопромишлен комплекс. Доц. Сарийски посочва, че е вероятно да бъдат подписани нови споразумения, подобни на неуспешния ТТИП, които ще затвърдят зависимостта на Европа в областта на услугите и интелектуалната собственост.
България като “плацдарм”: Опасности и възможности
България, според анализа на доц. Сарийски, разполага с критични ресурси – земя, вода и електроенергия, които я правят привлекателна за изграждането на центрове за данни и добив на суровини. Опасността е страната да бъде използвана единствено за суровини, без реален технологичен трансфер и без създаване на висока добавена стойност.
„България може да се превърне в нещо като европейския формат на Нигерия“, предупреждава той, ако не се инвестира в собствени индустрии и иновации.
Русия и стратегическото балансиране: Новият Кисинджър триъгълник
Руската рубла се представя като една от най-силните валути на годината, отбелязва доц. Сарийски, основно поради липсата на американски мита върху руския износ.
Това е част от по-широка стратегия за балансиране на отношенията между Русия и Китай, опитвайки се да възстанови елементи от геостратегическата формула на Хенри Кисинджър.
Новата “перестройка”: Елитите на прехода
Днешната глобална промяна, по аналогия на доц. Сарийски, напомня „перестройката“ от 90-те години:
- Елитите от втория ешелон разместват старата система, за да се изкачат в новата.
- Технофеодалите виждат в трансформацията шанс да овладеят глобалната власт чрез данни и ресурси.
България пред избор
Пред България стои стратегически избор:
- Да остане доставчик на суровини без висока стойност.
- Или да инвестира в индустрии и знания, които да осигурят реално участие в новата глобална икономика.
Както отбелязва доц. Сарийски, само страните, които изградят собствени способности за производство и иновации, ще оцелеят като суверенни играчи в света на технофеодалите и новите икономически сили.
Присъединете се към нашия Телеграм
Орлин Алексиев и Красьо Черния стоят зад смяната на шефа на „Метрополитен“ Стоян Братоев?
