Вторият ден на Великден е продължение на празничната еуфория, но и момент за събиране с приятели, съседи и роднини, които не сме успели да видим на самия празник. По българска традиция, и този ден е повод да седнем около богата трапеза – не просто за угощение, а за продължение на празника с уважение към символите и вкусовете, които носят Великден.
Какво се поднася?
В центъра на масата, разбира се, остават великденските яйца. Според народните вярвания, с тях се „борят“ и през следващите дни – не само за късмет, но и като част от забавлението и настроението на празника.
До яйцата неизменно стоят козунакът и месото от предишния ден – агнешко, печено пиле или свинско. Обикновено не се готви нещо ново, а се поднасят останалите ястия от първия ден, като се допълват с леки салати, зелени подправки и свежи добавки. Целта е не толкова количеството, колкото качеството и споделянето на празничния дух.
Местни традиции и гостоприемство
В много краища на страната вторият ден на Великден е денят, в който семействата отиват на гости – най-често при кумове, кумци, кръстници и близки приятели. Трапезата тогава се подрежда с особено внимание. Добавят се домашни туршии, баница, както и местни специалитети като дроб-сарма, печено сирене или сладкиши, характерни за региона.
Не липсва и домашна ракия, или вино, а в някои села се организират и общоселски веселби с хора, музика и танци. Това е своеобразно продължение на Възкресението – чрез живото присъствие на традицията в ежедневието.
Символика и съвременност
Все повече семейства залагат на модерна и здравословна трапеза, като добавят леки ястия, пресни салати и вегетариански опции. Но дори тогава символиката на яйцето, козунака и месото остава непокътната – защото именно те свързват новото с древното, ежедневното с тържественото.
Вторият ден на Великден е още една възможност да покажем гостоприемство, уважение и обич, защото българската трапеза е не просто храна – тя е дом, спомен и традиция.
Присъединете се към нашия Телеграм
