В политиката има елегантни начини да кажеш на хората: “Вашият глас не е от значение.”
Един от тях се нарича изборна бариера.
Тя изглежда като техническа подробност – процент, който партиите трябва да преминат, за да влязат в парламента. Но ефектът ѝ е всичко друго, само не дребен. Това посочва в свой анализ в социалната мрежа Facebook политологът проф. Тодор Галунов. Ето какво още пише той по този за изборната бариера:
„Как работи?
Изборната бариера е минималният процент гласове, който дадена партия или коалиция трябва да получи, за да влезе в парламента. В България тя е 4%.
Звучи логично, нали? Да не се пълни парламентът с партии с по 1-2% подкрепа.
Да, но проблемът започва тук:
Какво се случва с гласовете под бариерата?
Те не изчезват от статистиката, но изчезват от представителството.
А местата в парламента се преразпределят само между “оцелелите” партии.
Това означава, че:
• ако гласуваш за партия с 3.9%;
• твоят глас не носи нито един депутат;
• а част от мандатите, които е трябвало да отидат при нея, отиват при някоя други.
Най-често при по-големите.
Малки гласове = големи загуби.
Така възниква диспропорционален ефект т.е. разликата между процента на реалната обществена подкрепа и броя депутати.
И това е причината често да чуваме фрази като:
“Как така толкова малко хора са гласували за тази партия, а тя има толкова депутати?”
Какво ще стане, ако бариерата се вдигне?
В българските условия това би довело до:
• още по-голямо обезценяване на гласа на “малкия човек”;
• бетониране на властта в ръцете на 3–4 партии;
• трудност пред всяка нова политическа алтернатива.
Да не се заблуждаваме с чуждия опит.
Ще ви кажат, че по света имало “високи бариери” – 5%, 7%, дори 10%.
Да, но:
• те често вървят с балансиращи механизми (напр. регионално представителство, смесена система и централни партийни листи)
• а най-вече – там политическата система не е толкова дискредитирана и будеща недоверие, както у нас.
Въпросът не е дали да има бариера. А в чий интерес е тя.
Когато бариерата става инструмент за отстраняване, а не за представителство,
когато я използват, за да блокират нови идеи и хора, тогава тя вече не е технически праг.
Тя е политически затвор за алтернативност в демокрацията.
Гласът ти не е статистика. Не позволявай да го направят такъв.
И следващият път, когато кажат „вдигаме прага за стабилност“, питай: стабилност за кого?“
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Виртуални оператори: Какво представляват и кога ще се въведат в България
