В последните дни общественото внимание беше насочено към дейността на ГД „Гранична полиция“ след публично изказване на Асен Василев, в което се постави под въпрос необходимостта от определени гранични проверки след влизането на България в Шенген по въздух и море. В отговор главният комисар Антон Златанов, директор на ГД „Гранична полиция“, направи остър коментар в свой пост в социалните мрежи, в който разобличи манипулациите и подчерта, че „Гранична полиция“ не само е необходима, но и критично важна за сигурността на страната и Европейския съюз:
„Пазим границите на България там, където е необходимо, 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата, навън, без значение дали е -25° или +45°! Не го забравяйте, госпожи и господа!“
Но на какво се основават тези критики? Дали са реални опасения или просто пореден политически ход, който подценява ролята на граничния контрол?
Сред най-сериозните манипулации в изказванията на определени партии е внушението, че след влизането в Шенген граничният контрол на практика няма смисъл. По думите му това твърдение е напълно невярно, защото според чл. 23 от Регламент /ЕС/ 2016/399 България е задължена да прилага компенсаторни мерки. Според главния комисар Златанов тези мерки не са просто бюрократична формалност, а реален механизъм за гарантиране на сигурността:
„Компенсаторните мерки трябва да гарантират недопускане на нелегалния мигрантски натиск през вътрешни граници и противодействие на трансграничната престъпност.“
На практика това означава, че служителите на Гранична полиция не могат просто да бъдат разпуснати, а вместо това трябва да извършват проверки по ключови пътни артерии, по вътрешните граници и на стратегически обекти.
Друг манипулативен аргумент, който често се повтаря, е, че проверките по границата с Румъния ще бъдат напълно премахнати. Това също не отговаря на истината. Главният комисар пояснява, че контролът на ГКПП ще продължи до 30 юни 2025 г., а след това ще се приложат същите компенсаторни мерки, които в момента се изпълняват по границата с Гърция. Тази стратегия не е опция, а необходимост, за да се предотвратят престъпни дейности, включително нелегален трафик на хора, наркотици и контрабандни стоки:
„Това е важен инструмент на държавата, за да не бъде допуснато изместване на мигрантските потоци през вътрешните граници, както и за противодействие на трафика на наркотици, акцизни стоки и фалшиви търговски марки.“
Още един ключов аспект, който критиците удобно пренебрегват, е въпросът за кадровия дефицит в Гранична полиция. Пренасочени са 285 служители към външните граници, но през летния и есенния сезон броят на командированите полицаи, жандармеристи и военни достига 1200 души. Тези командировки струват повече на държавата, отколкото ако служителите са назначени на постоянен щат. Ето защо щатът беше увеличен, а в момента се провежда конкурс за 400 нови служители, като за едно място се борят шестима кандидати.
„Проста сметка!“, подчертава Златанов, намеквайки, че критиките към финансирането на Гранична полиция не почиват на реални икономически аргументи.
Най-опасният аспект на тази атака срещу Гранична полиция е предложението, че граничните полицаи вече не са необходими. Главният комисар категорично се противопоставя на тази теза:
„Проучили сме европейския опит и всички държави отчитат като грешка разформироването на структурите си за граничен контрол.“
Много европейски страни, които са побързали да закрият своите гранични звена, днес са изправени пред сериозни проблеми, защото нямат обучен персонал, който да възстанови контрола при засилен миграционен натиск или терористични заплахи:
„Професионалното ми мнение е, че не бива да допуснем подобни грешки, а трябва да съхраним човешкия ресурс на Гранична полиция.“
Ако България се окаже в ситуация, в която трябва да възстанови контрола по границите, трябва да има подготвени служители, а не да се търсят спешни решения в хаос:
„А когато това се наложи – там ще сме ние!“
Политическите нападки срещу Гранична полиция са манипулативни и опасни. Фактите показват, че:
– Компенсаторните мерки не са избор, а задължение по европейското законодателство.
– Контролът по границата с Румъния няма да изчезне напълно.
– Кадровият дефицит в Гранична полиция е реален и е по-скъпо да се разчита на временни командировки.
– Европейският опит показва, че разформироването на граничните структури е грешка с дългосрочни последици.
Затова политическите атаки срещу Гранична полиция не просто подвеждат обществото – те подкопават националната сигурност.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Готови ли сте да обновите гардероба си? Вижте най-горещите тенденции от подиума
[…] Антон Златанов: Границата не е просто черта на картата.… […]