Забавянето в процеса по възобновяване на работата по завода за втечнен природен газ на компанията TotalEnergies в Мозамбик означава, че съоръжението няма да бъде пуснато в експлоатация до 2029 г., както се надяваше главният изпълнителен директор на компанията Патрик Пуяне, информира “Politico”.
Новината, която беше отразена първо от „Financial Times“, а след това потвърдена и от „Reuters“, е резултат от политическата нестабилност в Мозамбик и разкритието на “Politico”, че мозамбикски военнослужещи, работещи в района на завода за природен газ на TotalEnergies, са отвлекли, изнасилили и убили десетки цивилни лица. Преди време Пуяне заяви, че гигантът трябва да осигури окончателно финансиране за проекта, преди да може да отмени форсмажорната клауза, договорно условие, при което бяха прекратени строителните дейности след ислямистки нападения в региона Кабо Делгадо, където се намира заводът през 2021 година.
„Приоритет е възстановяването на мира и сигурността в Кабо Делгадо и преодоляването на форсмажорните обстоятелства,“, сподели говорител на Total пред “Reuters”.
От ръководството на компанията откликнаха на молбата за коментар на “Politico”, като признаха за забавянето, без да посочват конкретен срок или допълнителни подробности.
Проектът на стойност 20 млрд. долара, който е най-крупната частна инвестиция в Африка към момента на обявяването му, понастоящем е подложен на силен натиск от страна на европейски законодатели и неправителствени организации, които разкритикуваха остро нарушенията на човешките права, свързани с него.
„Макар че TotalEnergies изглежда отлага заплахата си за скорошно възобновяване на проекта, ние не забравяме сериозното негативно влиянието, което проектът продължава да генерира в Мозамбик,“, разкри Лорет Филипо, активистка в кампанията „Friends of the Earth“ („Приятели на Земята“) във Франция, като определи всяко възобновяване на работата по проекта като неприемливо.
По-рано тази седмица кампанията „Friends of the Earth“ се присъедини към повече от 100 други неправителствени организации, призовавайки частните банки и публичните кредитни институции да спрат финансирането на проекта. Те предприеха този ход, тъй като възобновяването на дейността на проекта зависи и от повторното одобрение на заем в размер на 4,7 млрд. долара от Американската експортно-импортна банка.
