Днес хората се събраха на молитва и посетиха масови гробове в индонезийската провинция Ачех, за да отбележат 20-годишнината от огромното цунами в Индийския океан, което удари региона в едно от най-тежките природни бедствия в съвременната история, пише „Асошиейтед прес“.
Мнозина плачеха, докато поднасяха цветя на масовия гроб в село Уле Лхеуе, където са погребани повече от 14 000 неидентифицирани жертви на цунамито. Това е един от няколкото масови гроба в Банда Ачех, столицата на най-северната индонезийска провинция, която е една от най-засегнатите области от земетресението с магнитуд 9,1 и предизвиканото от него огромно цунами. Ето какво разказа Мухамад Амирудин, който е загубил двете си деца преди 20 години и никога не е открил телата им:
„Те ни липсват и все още не знаем къде са. Единственото, което знаем, е, че всяка година посещаваме масовия гроб в Уле Лхуе и Сирон.“
Амирудин, който посещава гроба заедно със съпругата си , обяснява:
„Този живот е само временен, затова правим всичко възможно, за да сме полезни на другите.“
Мощното земетресение край бреговете на индонезийския остров Суматра на 26 декември 2004 г. предизвиква цунами, което убива около 230 000 души в десетина държави, достигайки чак до Източна Африка. Около 1,7 милиона души бяха разселени, предимно в четирите най-засегнати държави: Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд. Само в Индонезия загинаха повече от 170 000 души.
Въпреки че са минали 20 години, оцелелите в Индонезия все още скърбят за близките си, които са загубили от гигантската вълна, изравнила сградите със земята чак до столицата на провинцията Банда Ачех. Стотици хора се събраха да се молят в джамията Байтуррахман в центъра на Банда Ачех. В продължение на три минути в целия град звучаха сирени, за да се отбележи моментът на земетресението.
Инфраструктурата в Ачех е възстановена и сега е по-устойчива, отколкото преди удара на цунамито. В крайбрежните райони са инсталирани системи за ранно предупреждение, които предупреждават жителите за наближаващо цунами, като им осигуряват решаващо време да потърсят безопасност.
Усилията за възстановяване станаха възможни благодарение на подкрепата на международни донори и организации, които предоставиха значителни средства, за да помогнат на региона да се възстанови. Училищата, болниците и основната инфраструктура, разрушена от бедствието, бяха възстановени.
В Тайланд хората се събраха на възпоменателна церемония в Бан Нам Кхем, малко рибарско селище в провинция Пханг Нга, което понесе основната тежест на опустошителната вълна в страната.
Цунамито отне живота на над 8000 души в Тайланд, включително много от тях остават в неизвестност, оставяйки дълбок белег в историята на страната. Близо 400 тела все още не са открити. Опечалените проливат сълзи и се утешават взаимно, докато полагат цветя на мемориала на жертвите на цунамито в селото. Около 300 души се включиха в скромна церемония с мюсюлмански, християнски и будистки молитви.
Урай Сирисук признава, че избягва крайморския мемориален парк през останалата част от годината, защото загубата на 4-годишната ѝ дъщеря все още я разкъсва дълбоко всеки път, когато си спомни за нея.
„Имам чувството, че морето е взело детето ми. Много съм ядосана на това. Дори не мога да си сложа крака във водата“, споделя тя.
Но по думите ѝ „все още чувам гласа ѝ в ушите си, че ме вика. Не мога да я изоставя. Затова трябва да съм тук, заради детето си“.
В Индия стотици се събраха на плажа Марина в южния град Ченай в щата Тамил Наду. Те изляха мляко в морето, за да умилостивят боговете, и поднесоха цветя и молитви за мъртвите, докато на заден план биеха барабани. По официални данни в Индия са загинали 10 749 души, включително близо 7000 души само в Тамил Наду.
„Изминаха 20 години от цунамито“, споделя 69-годишният Садаяммал, който използва само първото си име. Мъжът добавя:
„Тук сме, за да отдадем почит на хората, които са загубили живота си.“
В Шри Ланка оцелели и роднини на жертви на цунамито се събраха в крайбрежното село Перелия и положиха цветя пред мемориала, който е в памет на близо 2000 пътници, загинали при удара на вълната във влака им „Кралица на морето“. Смята се, че само няколко десетки души са оцелели.
Анура Ранджит се присъедини към опечалените, за да отдаде почит на по-малката си сестра Анула Ранджани и 9-годишната ѝ дъщеря, които са били пътници във влака. След този ден Ранджит никога не е чувал за тях. Той изтъкна:
„Търсих ги навсякъде в продължение на години и все още нямаше информация за тях. Загубата им е голяма скръб и болка за мен. Все още скърбя.“
Общо в Шри Ланка по време на цунамито са загинали над 35 000 души. В четвъртък хората в цялата страна запазиха две минути мълчание в памет на загиналите.
СЗО алармира за критичното състояние на здравеопазването в Сирия
