Проверка на Института за пътна безопасност /ИПБ/ показва, че от създаването на Фонда за безопасност на движение по пътищата /БДП/ през 2011 г. до октомври 2024 г. са събрани повече от 591 милиона лева /от глоби за превишена скорост/. Изразходени са около 122 милиона лева, като само през последните 2 години 2023-2024 са похарчени над 60 милиона лева, което е половината от всички изразходени средства за 14-годишния период на съществуване на фонда, твърдят от института във Facebook публикация.
Прави впечатление, че около 30 милиона лева са похарчени за покупката на МПС. В същото време се оказва, че всички закупени автомобили нямат застраховка „Автокаско“. Закупените МПС със средства от Фонда за БДП създава предпоставка за злоупотреба, като по данни на ИПБ по-голямата част от тях не се използват за контрол на движението по пътищата. Според ИПБ от данните за изразходените средства се констатира следното:
- В сметката на Фонда за БДП са налични повече от 465 милиона лева;
- Основния разход на средства е направен през последните две години;
- Фондът за БДП не се използва по предназначение;
- Наличните средства във Фонда за БДП неправомерно се използват за попълване на бюджета;
Институтът за пътна безопасност се обръща към МВР и Министерство на финансите, което по силата на чл.157, ал.5 от Закона за публичните финанси, взима и управлява в „единната сметка“ излишъците от Фонда, да преустанови порочната практика Фонда за БДП да се използва за други цели.
„Вода газим жадни ходим“
„Гражданите на Република България с пълно основание негодуват и не заплащат глобите си, защото те не виждат резултатите, които са им обещани. Самоцелното събиране на средства от глоби във фонд, без ясна визия за модел за тяхната употреба и активна дейност към подобряването на пътната безопасност и запазването на живота на гражданите, е ясен показател за некадърност или нещо друго. Изразходваните средства от фонда до този момент са минимални и единствено за доставяне на техника, с която да се събират повече пари“, коментират още от ИПБ, добавяйки:
„Управлението на Фонда за безопасност на движението много прилича на управлението на търговска фирма, която харчи колкото се може по-малко, за да реализира на края на годината излишък, който да се използва от собственика й – министърът на финансите. Залагането на капани по пътищата на България се е превърнало в държавна политика, целяща да събира пари от българските граждани за да се подпомогне неизпълнението на бюджета. Настояваме този държавен рекет да бъде незабавно преустановен!“
Спасяват ТЕЦ „Марица изток 2“ с 2,6 млрд. лева: Има ли бъдеще въглищната централа?
Здравейте
Има много бели петна и празноти в изказването на така наречения инженер. Има няколко важни неща на които не се обръща внимание.
1. Кола която ускорява до 100 километра в час за една секунда създава ускорение което може да убие шофьора. Такива ускорени се създават в реактивните самолети изтребители, но там пилота е с специална тренировка и екип
2. Ускорението което „инженера“ иска да постигне е с „надграждане“ с 24 броя електродвигатели всеки с мощност 220 конски сили и размери на паричка. Такива електромотори все още не съществуват. Ако съществуваха мислите ли че такива големи консорциуми като Тесла volkswagen toyota и китайските автомобило-стриутелу нямаше да построят подобни хиперколи.
3. Говорим за хипер автомобил на електричество, в показания макет не се виждат местата за монтаж на батериите. За да се получи мощността която „инженера“ сънува от 5000 конски сили изисква едно ремарке отзад с батериите.
4. За да се направи една хиперкола са нужни инвестиции и огромен завод в който да се правят всички изпитания. Такъв завод в това село няма, а и самият инженер не е милиардер за да го направи сам.
5. Очакваната цена на такъв автомобил от порядъка на 2 милиона евро би бил недостъпен за широката общественост. Колко човека биха си купили никому неизвестен автомобил с не доказани качества за такава огромна сума пари.
6. Показания прототип едва ли струва повече от 1000 лв с евтините пластмасови панели и колела.
7. Един автомобил се оценява най-напред по това какво струва на производителя така наречената себестойност. Това са всички направени разходи за материали и труд, заплати и всякакви други разходи съпътстващи това производство. Прави се оценка за възможността за производство и чак тогава може да се даде прогнозна цена на автомобила. Например автомобила MG – отначало се произвеждал в гараж. Но въпреки това никога не е струвал повече от 30-40 000 паунда.
8. Обикновено когато това което произвеждаш и да се опитваш да произведеш е ново и няма подобен продукт, най-напред се прави световен патент на изделието и чак тогава се пристъпва към производство на макет, прототип и действащ модел. Срокът за издаване на такъв патент е от порядъка на пет години и струва около 20 000 €.
9. Шума който се вдигна в медиите още на ниво макет означава че се търси финансиране на този проект без ангажимент на инженера. Или с други думи търси някой да влезе с финансови средства които той да използва без контролно а реално готовият проект да се реализира самостоятелно.
10. За да се реализира такъв проект е нужно наличието на опитен инженерен екип проектанти на автомобили на шаси на аеродинамична част, но такива за съжаление „инженера“ няма