Прокуратурата разпространи кадър от запис на камера за видео наблюдение от тераса на офис на „Тад Груп“, на който е бил записан разговор между търговския директор Георги Янков и Кристиян Бойков. Той е бил проведен на 15 юли между 14:05 и 14:15 часа – близо 5 часа след разпространението на откраднатата база данни на НАП в интернет пространството. В него Бойков споделя на Янков:
„Знаеш ли какво почвам да се замислям…тея неща дето съм ги изпратил и по медиите сега в момента никой няма да ги отрази…всичко ще приберат като информация за…ще си го приведат такова като информация за вътрешно ползване…ще умра от смях… това ще е най-жалко…ще бъде… ха…аз съм го пратил до BBC и до Reauters…така че…“
Отново същият ден между 19:39 часа и 19:42 часа (9 часа и 26 мин. след публикуването на информацията) Янков разговаря по телефона с непознат:
„да не говорим, че Бивол разполагат с информацията от две седмици… директно с Атанас Чобанов от Бивол се говори…имай предвид, че те не са пуснати всички…те са пуснати точно до медиите, за да ги верифицират, за да ги видят, че са верни и да видят за какво става въпрос…правителството трябва да си замине с всички… с всички“.
Това са само част от доказателствата, които държавното обвинение разпространи днес. Оттам уточняват, че материалът е публикуван по повод протест на Апелативната специализирана прокуратура за определената мярка за неотклонение „парична гаранция“ на собственика на „ТАД груп“ Иван Тодоров и с разрешение на наблюдаващия прокурор.
Към момента е констатирано, че има неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски дружества. Относно личните данни на магистрати, такива са събирани основно за прокурори и следователи, а папката е със заглавие: “ Ne se chistiiiii“.
Прокуратурата публикува и част от свидетелски показания, които ще бъдат представени в цялост на Специализирания наказателен съд:
„Но все пак броят на клиентите е недостатъчен, затова не съм сигурен кой го предложи – И. или К., част от политиката на фирмата за набиране на клиенти да бъде тестването на сайтове на различни дружества без тяхно знание и впоследствие да ги набират като клиенти. Тази политика на фирмата се коментираше постоянно в офиса основно между И. и К., като двамата си говореха, че трябва да се изготви списък с най-големите български сайтове, които да бъдат тествани без знанието на техните собственици, като след това бъда привлечени като клиенти.“
