Дългата граница между Финландия и Русия минава през гъсти гори и е маркирана само от дървени стълбове с ниски огради, предназначени да спират бездомния добитък. Скоро обаче на някои участъци от границата ще бъде издигната по-здрава и по-висока ограда. По-рано този месец полски военнослужещи започнаха да поставят намотки от бодлива тел по границата с Калининград – руски ексклав, разположен между Полша и Литва. Камери и електронна система за наблюдение също ще бъдат инсталирани в зоната, която доскоро се охраняваше само от патрули на граничари.
Падането на Берлинската стена преди повече от 30 години символизира надеждата за сътрудничество с Москва. Сега войната на Русия в Украйна постави началото на нова ера на конфронтация в Европа и издигането на нови бариери от стомана, бетон и бодлива тел. Те обаче се изграждат от Запада. Страхът и разделението замениха еуфорията, демонстрирана, когато германците танцуваха на върха на Берлинската стена и отчупиха парчета от преградата, издигната през 1961 г. от комунистическите лидери. Тя се простираше на 155 километра и обграждаше Западен Берлин до 1989 г., когато източногерманските власти отвориха пропускателните пунктове след масови протести. В рамките на една година Източна и Западна Германия се обединиха отново.
Някои държави в Европейския съюз започнаха да изграждат огради по границите си в отговор на потока от над 1 милион бежанци и други мигранти, които през 2015 г. навлязоха в Южна Европа от Близкия изток и Африка. През 2015 г. и 2016 г. Русия насочи хиляди лица, търсещи убежище, предимно от Близкия изток, към граничните контролно-пропускателни пунктове в Северна Финландия. Когато отношенията с Беларус се влошиха, след като нейният авторитарен президент Александър Лукашенко беше обявен за победител в избори, които се възприеха от мнозина като фалшифицирани, правителството на Минск пренасочи хиляди мигранти към границите на ЕС в рамките на така наречената „хибридна война“ В отговор на този ход Полша и Литва издигнаха стени по границите си с Беларус.
Опасявайки се от нова миграционна криза в отговор на санкциите срещу Москва заради продължаващата вече близо девет месеца война в Украйна, европейските лидери започнаха да укрепват границите си. Финландската министър-председателка Сана Марин обяви плановете си да укрепи части от 1340-километровата граница на страната си – най-дългата от границите на всички страни членки на ЕС. Москва заплаши със „сериозни военно-политически последици“ Финландия и Швеция заради стремежа им да се присъединят към НАТО, а Марин заяви, че укрепителните съоръжения ще помогнат за защитата на страната от „хибридната заплаха“ от евентуална мащабна и нелегална миграция, организирана от Кремъл. Новите бариери няма да могат да осигурят достатъчна защита от ракети или танкове. Вместо това правителствата очакват стените, оградите и електронното наблюдение да гарантират по-добър контрол на границите им и да спрат големите мигрантски вълни.
Активисти, борещи се за правата на човека в Полша, протестираха срещу стоманената стена с височина 5,5 м, издигната по протежение на 186 км от границата с Беларус, като заявиха, че тя не допуска най-уязвимите хора да потърсят убдежище. Анна Албот, активист по правата на малцинствата споделя, че е виждала хора, които използват стълби, за да прескочат оградата или такива, които се опитват да направят тунел под нея. След завършването на стената миналото лято около 1800 мигранти, които са успели да влязат в Полша и са се озовали в горите, отчаяни от липсата на храна, вода или лекарства, са се обърнали за помощ към „Grupa Granica“ – организацията, на която Албот е съосновател.
Изграждането на тази стена, както и оградата по границата с Калининград дават ясен сигнал на Минск и Москва, че Полша се отнася изключително сериозно към сигурността и целостта на своите граници. Макар милитаризираните граници да са популярни през последните години, правителствата често са склонни да омаловажат живота и здравето на отчаяните мигранти, които често са готови да рискуват всичко, преминавайки границата в името на по-добър живот.
