Китайските бойни самолети се насочват към съюзниците на САЩ в „игра на пиле“ с високи залози над Азиатско-Тихоокеанския регион, която рискува да излезе извън контрол – повишавайки риска от инцидент, който може да предизвика война, пише „BBC“.
Това е мнението на анализаторите, които предупреждават, че все по-агресивните маневри на китайските изтребители – обвинени в застрашаване на канадски и австралийски самолети и екипаж в последните инциденти – са знак, че Пекин издига териториалните си претенции на ново опасно ниво. И именно заплахата, която е на ръба да прерасне в конфликт – вероятно след свалянето на военен самолет – е тази, която ще раздвижи умовете, когато най-голямата среща на върха в Азия за отбрана, Диалогът Шангри-Ла, като започне в Сингапур в петък.
Всички погледи ще бъдат насочени към министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин и китайския му колега Уей Фънхе, като и двамата ще се обърнат към конференцията за своите визии за сигурност в региона и се очаква да се срещнат в петък вечерта за двустранни разговори.
Висши служители на отбраната на САЩ издадоха, че Вашингтон ще се съсредоточи отчасти върху „поставянето на парапети за отношенията“, потвърди служител, като същевременно призова за по-зрели механизми за комуникация при кризисни ситуации, за да се гарантира, че нарастващата конкуренция между двете най-важни световни сили няма да ескалира в конфликт. Ето какво коментира служителят:
„Едно от основните правила, които целим да установим с Китайската народна партия, е, че ние ще характеризираме нашата позиция и те могат да характеризират своята позиция. Мисля, че полагаме всички усилия, за да гарантираме, че това е професионална, съществена среща.“
Анализаторите ще търсят информация защо Китай е засилил своята агресия – и дали това представлява нов фронт в конфликта, който мнозина вече наричат „сива зона“. Питър Лейтън, сътрудник в австралийския институт Грифит Азия, е сред многото, които казват, че последните действия на Китай са „опасна“ ескалация на подобни тактики. По думите му „време е да бъдем разтревожени, а не просто нащрек“.
Сивата зона
Действията в сивата зона са военни действия за принудителни действия, насочени към постигане на национални политически цели, които не отговарят на реалната война.
Много анализатори използват термина, за да опишат действията на Пекин в Южнокитайско море. Китай прекара години в превръщането на отдалечени острови и неясни рифове в спорни райони на морето в укрепени военни бази и въздушни писти, а също така беше обвинен, че използва риболовни кораби, за да прехвърля територия, която претендира за своя. Китай продължава да претендира за огромното мнозинство от морето от 1,3 милиона квадратни мили, където има териториални спорове с различни други страни, въпреки знаковия международен трибунал, който се произнесе срещу неговите искове през 2016 г.
Лейтън, пишейки в блога на Lowy Institute, заяви, че Китай сега „натиска границата“ на своята тактика в сивата зона със своите „все по-агресивни“ прихващания на самолети, принадлежащи на съюзници на САЩ.
Твърди се, че през май китайски изтребител J-16 е разрязал и пуснал „плява“ – малки ленти от алуминий, използвани за примамване на ракети с радарно насочване, които могат да бъдат вредни за преследващ самолет, ако бъдат погълнати в двигател – в пътя на австралийски разузнавателен самолет P-8 близо до Южнокитайско море. Този инцидент, обявен за „много опасен“ от Канбера, според който плявата е била погълната в двигателя на P-8, последва подобни твърдения на Канада, че на няколко пъти китайски самолети са бръмчали от разузнавателния й кораб, действащ от Япония, застрашавайки канадските летци.
Въпреки че тези инциденти разтревожиха САЩ и техните съюзници, Пекин настоява, че чуждите нации са виновни и реагира гневно както на Австралия, така и на Канада. Вземете този отговор от говорителя на китайското министерство на отбраната Тан Кефей до Канбера:
„Тъй като австралийският самолет застрашава сериозно суверенитета и сигурността на Китай, китайската армия отговори с професионални, безопасни, разумни и законни мерки. Оттогава австралийската страна бърка правилното и грешното и многократно разпространява дезинформация, за да се застъпи и да създаде конфронтация.“
Лейтън и други не купуват това – те казват, че Китай следва много умишлен план за игра.
Насочване към слаби връзки, но защо сега?
Пекин използва своите пилоти в „игра на пиле“ с високи залози, смята Ориана Скайлър Мастро, експерт по китайската армия и нерезидентен сътрудник в Американския институт за предприемачество. Това е игра, в която Пекин вярва, че ще спечели, защото не се притеснява от възможността за ескалация, но знае, че западните страни са, каза Мастро, добавяйки, че „китайците не вярват в неволна ескалация“. Тя допълни:
„Ако има катастрофа, китайците или искат да водят война и ще го направят, или не го правят и няма да го направят.“
„От тяхна гледна точка няма никакъв смисъл да бъдете тласкани във война, която не искате да водите.“
„Те се занимават с тези рискови поведения и след това казват (на опонентите си): би било по-безопасно за вас, ако не сте тук.“
Ако е така, защо сега?
Мастро и други казаха, че е важно, че Китай досега е избрал съюзници на САЩ – а не самите САЩ – за тази игра на пиле. Това може да бъде начинът на страната да се опита да разбие събрана от САЩ коалиция от тихоокеански партньори. Това коментира Тимъти Хийт, старши международен изследовател в областта на отбраната в мозъчния тръст RAND Corp. Той отбеляза нарасналото значение, което Вашингтон придава на Четворката – неговия неформален съюз с Австралия, Индия и Япония, който проведе две срещи на върха през последната година – и изявленията на САЩ за изграждане на коалиции, които да застанат до Тайван, демократично самоуправляващият се остров Пекин смята за част от своята територия и заплаши, че ще превземе със сила, ако се наложи. Хийт потвърди:
„Насочването към съюзници на САЩ като Канада и Австралия може да бъде начин да се изследват слабостите в такива коалиции и да се повиши осведомеността на местната публика на тези страни относно опасностите от военното сътрудничество със САЩ срещу Китай.“
Пекин смята, че да се играе на пиле с тези страни като по-малко рисковано от това със САЩ, тъй като те имат по-ограничени средства за реакция, коментира Мастро и добави:
„Китай не трябва да върви срещу Съединените щати, за да подкопае позицията на САЩ в Азия. Те просто трябва да изтеглят (своите) съюзници.“
И Китай вероятно ще играе дългата игра, казаха анализатори, използвайки тактиката си в сивата зона, за да отслабва постепенно влиянието на САЩ. Лейтън изрази това по следния начин:
„Китай ще се надява, че чуждестранните военни самолети, изправени пред постоянна заплаха от сблъсък или повреда, ще бъдат постепенно изтласкани от Южнокитайско море. Ако е така, с дейността на Китай все по-малко предизвикана, други страни могат постепенно да приемат или поне да се съгласят с изключителните териториални претенции на Китай.“
Теория на измамната ескадрила
Все пак не всички наблюдатели са убедени, че повишената агресия над Тихия океан е част от грандиозен план. Една от теориите гласи, че това може да е дело на измамник-пилот или ескадрила, които поемат собствена инициатива, вместо да следват заповеди от Пекин. Дрю Томпсън, бивш служител на Министерството на отбраната на САЩ и гостуващ старши научен сътрудник в Училището по публична политика Лий Куан Ю в Националния университет на Сингапур, призова австралийските и канадските власти да разкрият повече подробности за срещите.
Например, много може да се заключи от опашните номера на китайските самолети, за които се твърди, че многократно са бръмчали по канадските самолети, изтъкна дой и обясни:
„Ако номерата на опашката бяха еднакви или подобни при различни инциденти, това може да подкрепи теорията за измамния пилот.“
Въпреки това, ако номерата на опашката показват различни самолети и различни ескадрили, тогава „може би това е нещо повече от инициатива на един подведен индивидуален пилот, който иска да направи политическо изявление“, каза Томпсън и попита: А накъде оттук?
Каквато и да е мотивацията зад агресията, Томпсън е на мнение, че възможните дипломатически решения засега изглеждат слаби:
„Следващата стъпка е да стане публично достояние и да окажем малък натиск върху Китай.“
Но Мастро мисли, че опитът да се смути Китай ще има малък ефект, тъй като той разглежда ситуацията през различна от Запада призма. Тя е категорична:
„Знам, че казваме, че те трябва да имат същите интереси като нас… но те не го правят.“
Все пак Вашингтон и неговите съюзници трябва да уведомят Пекин, че ще държат Китайската комунистическа партия отговорна, ако нейната политика нас ръба излезе извън контрол, уточни Мастро. За западните страни тя каза:
„Губим си времето, опитвайки се да разберем китайските намерения. Да се запитаме дали беше нарочно, не беше ли нарочно, ние им даваме толкова много аута.“
Тъй като най-големите имена в отбраната се събират в Сингапур този уикенд, големият въпрос на устните на повечето ще бъде следният: колко дълго Вашингтон и неговите съюзници ще продължат да предоставят тези стъпки, преди да решат да затвърдят позицията си – и да издадат блъфа на Китай.