Кремъл предупреди, че възнамерява да предприеме ответни „военно-технически“ мерки, след като лидерите на Финландия се обявиха за присъединяване към НАТО, а Швеция вероятно ще направи същото до дни в рамките на историческо преустройство на световния ред, предизвикано от руската инвазия в Украйна, пише „The Associated Press“.
Междувременно днес в Киев ще започне първият съдебен процес за военни престъпления срещу руски военнослужещ от началото на конфликта насам. 21-годишен пленен член на танкова дивизия е обвинен в това, че е застрелял цивилен гражданин през първата седмица на войната.
В момента руските сили продължават да обстрелват различни райони в Централна, Северна и Източна Украйна, включително последната точка на съпротива в Мариупол, в рамките на офанзивата си за превземане на индустриалния регион Донбас. Въпреки това, Украйна успя да си възвърне някои градове и села, които се намират в североизточната ѝ част.
Два месеца и половина след инвазията на Русия в Украйна, която предизвика страх в съседните на Москва страни, президентът и министър-председателят на Финландия обявиха вчера, че скандинавската страна трябва незабавно да подаде молба за членство в НАТО – военният отбранителен пакт, създаден отчасти за противодействие на Съветския съюз. Парламентът на страната все още не се е произнесъл окончателно по този въпрос, но изявлението означава, че е почти сигурно, че Финландия ще кандидатства и ще бъде приета, въпреки че процесът може да отнеме месеци.
Швеция също обмисля да се присъедини към закрилата на НАТО. Това би несъмнено би представлявало сериозна промяна в европейския пейзаж в областта на сигурността, тъй като Швеция избягва да участва във военни съюзи повече от 200 години, а Финландия прие неутралитет след поражението си от Съветския съюз през Втората световна война. Общественото мнение и в двете страни се промени драстично в полза на членството в НАТО след инвазията, което породи страхове и в други нации, че те могат да бъдат следващите цели на Русия. Подобно разширяване на алианса ще остави Русия заобиколена от страни от НАТО в Балтийско море и Арктика и ще бъде сериозен удар за руския президент Владимир Путин, който се надяваше да раздели и свие НАТО в Европа, но вместо това сега е свидетел на обратното.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че алиансът ще приеме Финландия и Швеция с отворени обятия. В отговор на това руското външно министерство предупреди, че Москва ще бъде принудена да предприеме ответни мерки от военно-технически и друг характер, за да се противопостави на възникващите заплахи за националната си сигурност. Предоставянето на оръжия и друга военна подкрепа от страна на НАТО на Украйна вече е от решаващо значение за изненадващия успех на Киев във възпирането на инвазията, като вчера Кремъл отново предупреди със сериозен тон, че тази помощ може да доведе до пряк конфликт между НАТО и Русия.
Британското министерство на отбраната заяви, че съсредоточаването на Русия върху Донбас е оставило останалите ѝ войски около североизточния град Харков уязвими за контраатака от страна на украинските сили, които си върнаха няколко града и села, разположени близо до града. При руските атаки, извършени вчера, са убити най-малко двама цивилни в покрайнините на Харков, вторият по големина град в Украйна, съобщиха местните власти. Ударите са нанесли щети и на сграда, в която се помещават хуманитарна служба, общински офиси и болнични заведения, сподели в Telegram кметът на крайградския град Дергачи, Вячеслав Задоренко. Кметът поясни още, че в нито един от обектите не е имало военната инфраструктура.
Украйна съобщи също, че руските сили са обстрелвали с артилерийски огън и гранатомети украинските войски в района на Запорожие, който е убежище за цивилни граждани, бягащи от Мариупол, а след това са атакували Черниговската и Сумската област на север. В южното пристанище Мариупол, което до голяма степен вече е превърнато в димящи развалини с недостатъчни запаси от храна, вода и лекарства, украинските бойци продължиха да отблъскват руските сили в стоманодобивния завод „Азовстал“ – последната крепост на съпротивата в града. Украинският вицепремиер Ирина Верешчук заяви, че в момента се водят преговори с Русия за освобождаването на 38 тежко ранени украински военнослужещи, които се намират в завода. Тя подчерта, че Украйна се надява да ги размени за 38 „значими“ руски военнопленници.
