„Според официалните данни на МВР към края на 2024 г. прекратените служебни правоотношения са 1984,5, а новоназначените служители – 2026,5. На пръв поглед балансът изглежда почти равен. Но зад тези числа стои тревожна тенденция, която поставя под въпрос стабилността на системата и способността ѝ да гарантира сигурността на гражданите.“
Това отчитат от Фондация „Общество и сигурност“ във Facebook страницата си, добавяйки:
„В системата към момента има 6080,5 вакантни длъжности, от които 3314 са за държавни служители със средно образование – тоест основният гръбнак на структурите, които ежедневно осигуряват обществения ред, реагират при инциденти и участват в оперативни действия.
Въпреки този сериозен недокомплект, в публичното пространство непрекъснато се лансира тезата за необходимостта „да изхвърлим пенсионираните служители“ от системата. Подобна реторика не просто е лишена от логика – тя е опасна. Ако днес бъдат освободени всички служители, които вече са упражнили правото си на пенсия, кадровият недостиг ще нарасне до близо 8000 души.
Въпросът е прост:
- Как при такъв недокомплект се гарантира сигурността на държавата и обществото?
- Кой ще обезпечава ежедневния патрул по улиците, когато част от структурите вече работят на границата на възможностите си?
- Как ще се реагира при масови мероприятия, спортни събития, протести и кризи, когато липсват хиляди униформени на терен?
- Кой ще обучава новоназначените, ако именно опитните служители – тези, които са преминали през реални ситуации и знаят как да действат – бъдат „изчистени“ от системата?
- Имат ли капацитет АМВР и ЦСПП да обучат толкова много новоназначени служители?
Това са въпроси, на които не отговарят „експертите“, които настояват за административно „подмладяване“, без да предлагат нито стратегия, нито решение. Реалността е, че системата на МВР се крепи на хора – опитни, обучени, мотивирани. И всяка кадрова политика, която не отчита този факт, не е реформа, а риск за националната сигурност.
Затова вместо да се говори за „изхвърляне“ на служители с опит, трябва да се говори за:
- ефективно използване на техния професионален потенциал;
- възможности за хоризонтално кариерно развитие (както е в западноевропейските модели);
- ускорено попълване на вакантните места, чрез реална мотивация за младите кадри.
Докато обаче системата продължава да губи хора, а решенията се заместват с популистки фрази, въпросът остава същият: „Кой ще гарантира сигурността утре, ако днес прогоним тези, които я осигуряват?“.“
Присъединете се към нашия Телеграм
Алкохолен тест и лицево разпознаване – новата бариера срещу грешки по железниците
