Вместо да се търси решение на конкретен проблем, Общинският съвет в Русе избра пътя на крайностите. Под натиска на съветниците от ВМРО, беше прието изменение на Наредба №4, с което се въвежда пълна забрана за пиене на алкохол на обществени места, независимо дали става дума за пикник в парка или бира на пейка. Нарушението? Глоба от 200 лв.
Решението раздели общността. От групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“ заявиха, че са гласували против, с аргумента, че тази мярка е популистка и несправедлива. Причината за забраната – няколко инцидента с пияни граждани – е използвана, за да бъде въведена тотална рестрикция за всички останали.
Проблемите не се решават с наказание за невинните
„Това е все едно да забраниш колите, защото някой е карал пиян,“ коментират опозиционни съветници. Подобни действия, вместо да санкционират нарушителите, създават усещане за институционално недоверие към гражданите.
Съществува законодателство, което позволява санкциониране на агресия, вандализъм и обществено неприлично поведение. Вместо да се приложи контрол и превенция, общинските власти избират най-лесното – забрани и глоби.
Политическа демонстрация или грижа за обществения ред?
Решението на мнозинството в общинския съвет беше придружено от добре познатия морализаторски аргумент – „Какъв пример даваме на децата?“, изказан от представител на ГЕРБ. Но този въпрос не бе последван от действия срещу пушенето на публични места, въпреки че и то засяга децата. Очевидно има теми, които политиците не смеят да засегнат, когато те самите са част от проблема.
„На чужд гръб и сто тояги са малко,“ гласи народната поговорка, и в случая тя звучи болезнено точно – ограничението не засяга онези, които го въвеждат, а хората, които просто искат да прекарат лятна вечер на открито с бира в ръка.
Когато демокрацията се обърне срещу гражданите
Новата наредба се възприема от мнозина като пример за това как след изборите част от съветниците започват да забравят кой ги е избрал. Вместо диалог и култура на поведение – рестрикции. Вместо образователни и социални политики – контрол и глоба.
Тази мярка не изгражда по-добро общество – тя затвърждава усещането за дистанция между гражданите и управлението. Демокрацията не е механизъм за налагане на колективни наказания, а за защита на справедливостта и свободата.
А тази забрана прави точно обратното.
