Организациите, представляващи значителна част от реалната икономика в Република България – търговия, производство, финансов сектор, горива, фармация и услуги –категорично и безусловно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки. Това съобщиха от Българска стопанска камара /БСК/, споделяйки становището им по казуса. В него е изтъкнато:
„Предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми.“
Документът е подписан от Българска стопанска камара, BESCO – Българската предприемаческа асоциация, Алианс на технологичната индустрия, Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалното свиневъдство, Асоциация на месопреработвателите в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Асоциация на свиневъдите в България, Българска асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства, Българска петролна и газова асоциация, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Национална лозаро-винарска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Сдружение за модерна търговия, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България, Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки в България, Съюз на пивоварите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци и Съюз на птицевъдите в България.
Цялото становище
„Уважаеми дами и господа,
Във връзка с приетия на първо четене проект на Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, заявяваме следната принципна, ясна и категорична позиция:
Организациите, представляващи значителна част от реалната икономика в Република България – търговия, производство, финансов сектор, горива, фармация и услуги – категорично и безусловно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки, извън вече съществуващата правна рамка, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Считаме, че предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото.
Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар. Подобни законодателни инициативи злепоставят Република България пред европейските ѝ партньори именно в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като пълноправен член на еврозоната.
Предлаганите репресивни регулации върху цените и надценките представляват извънредна административна тежест, сериозен оперативен и правен риск за компаниите и директен фактор за дестабилизация на веригите на доставка, както на национално, така и на регионално ниво.
Подобен подход не съществува като утвърдена или приемлива практика в държавите, вече преминали към еврото, и е в открито противоречие с принципите на предвидимост, правна сигурност и институционална последователност, които следва да съпътстват този процес.
Въпреки заявените цели, предложеният закон създава реална и напълно предвидима опасност от:
- изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор;
- ограничаване на предлагането и възникване на дефицити;
- свиване на българското производство и повишаване на безработицата;
- блокиране и отлагане на инвестиционни решения;
- отслабване на покупателната способност на потребителите и свиване на вътрешното потребление. Всичко това ще се отрази пряко и крайно негативно върху икономическата среда, инвестиционния климат и финансовата стабилност на държавата.
В Република България вече съществуват ефективни и действащи механизми за:
- защита на потребителите;
- санкциониране на нелоялни търговски практики;
- предотвратяване на картелни споразумения и злоупотреба с пазарно положение;
- контрол върху подвеждащо ценообразуване и нелоялна конкуренция.
- рестрикции и контрол относно увеличението на цените в периода на двойно обозначаване на цените съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и останалите компетентни органи разполагат с пълния набор от правомощия, които при необходимост могат и следва да бъдат прилагани стриктно в рамките на действащото законодателство, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Въвеждането на нов, паралелен режим на контрол дублира съществуващи функции, създава правна несигурност и отваря широко поле за противоречиви тълкувания, селективно прилагане и административен произвол.
Въвеждането на еврото само по себе си представлява изключително натоварващ технически, регулаторен и организационен процес, изискващ мащабна адаптация на ИТ системи, счетоводна отчетност, логистика и масово обучение на персонал. Само дни след старта на този процес, вместо стабилна и предвидима среда, бизнесът е изправен пред нови, прибързани и популистки по своя характер законодателни инициативи, които действат като административен шок и подкопават доверието в институционалната рамка.
Българският бизнес е доказал, че може и ще бъде коректен партньор в процеса на въвеждане на еврото. Това обаче изисква доверие, стабилност и правна сигурност, а не допълнителен регулаторен натиск и експерименти с пазарната среда.
В заключение, настояваме Народното събрание да отхвърли този и всички сходни опити за подмяна на действащия правен ред и за подкопаване на доверието между държава и бизнес. В противен случай ясно заявяваме, че подобни действия ще имат преки, измерими и дългосрочни последици за инвестиционната среда, конкурентоспособността и икономическата стабилност на Република България.“
Присъединете се към нашия Телеграм
НАП глоби „Бургасбус“ с 2600 евро заради цената на билета, дружеството ще обжалва
