На днешния ден – 18 юли 2025 г., се навършват 188 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски. Времето не е способно да изтрие образа му, нито да заглуши неговия глас. Напротив – с всяка година, с всяко поколение, Левски става по-необходим. Не просто като герой от учебниците, а като морален компас в общество, което често се лута между свободата и страха, между идеалите и компромиса.
Роден в Карлово през 1837 година, Левски израства в свят, в който робството не е просто политическо положение, а ежедневие, сковаващо духа. Още в младостта си той избира трудния път – първо като йеродякон Игнатий, после като участник в Първата българска легия, а след това – като самотен пратеник на свободата, който обикаля българските земи, за да създаде вътрешната революционна организация. Всяка крачка от този път е пропита с риск, самота и лишения. Но и с вяра.
Наричан Апостол на свободата, Левски не просто мечтае за независима България – той я изгражда в умовете на обикновените хора. Говори им за чиста и свята република, за равенство пред закона, за общество без чорбаджии и паши. Във време, когато почти никой не се осмелява да назове тези идеи на глас, той не само ги изрича, а ги превръща в план – методичен, системен и организиран. Именно това плаши най-много Османската империя: не бунтът на емоцията, а хладнокръвната решимост на един човек да промени съдбата на народа си.
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“ – тази мисъл не е просто цитат. Тя е същността на саможертвата, която Левски избира. А когато го залавят, никого не издава. Приема съдбата си с достойнство, защото е вярвал, че мисията му надживява неговия живот.
Днес, 188 години след рождението му, в свят, в който политическото често е лишено от морал, а думите са изгубили тежестта си, Левски ни гледа от портретите с онзи суров и безкомпромисен поглед, който пита: „Какво направи ти за Отечеството?“ Не за партията, не за себе си – за Отечеството. С онази дума, която е била синоним на живот за него.
Паметта за Левски не се състои само в честванията. Истинското му присъствие е в постъпките – в борбата срещу несправедливостта, в стремежа към истина, в отказа от примирение. И ако има нещо, което всеки българин трябва да си припомни на този ден, то е, че свободата не е подарък. Тя е дело. А делото на Левски чака своята завършеност не в миналото, а в нашето настояще.
Присъединете се към нашия Телеграм
Българската история с Румен Петков: Настаняването на турците по българските земи
