Заетите във въглищния сектор са намалели с около 1700 души през последните две години. Несигурността около бъдещето на индустрията кара все повече работници доброволно да напускат, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция в Перник на 17 октомври.
Въглищните региони – между несигурността и търсенето на изход
Конференцията в Перник е част от поредица срещи в рамките на проект по Програма „Развитие на човешките ресурси“, реализиран с участието на Министерството на труда и социалната политика. Инициативата цели да изследва трудовата заетост и нагласите за преквалификация сред работещите в ТЕЦ и мините в Стара Загора, Кюстендил и Перник.
„Най-ценното, което този проект генерира, са индивидуалните профили на всички 12 400 души, ангажирани в сектора. Над 920 от тях са в Перник – в „Топлофикация“ и мините“, посочи Димитров. Той подчерта, че за пръв път има такава яснота за реалните очаквания и нагласи на заетите.
Застаряващи кадри и липса на мобилност
Според данните, над 64% от работещите в Перник и Кюстендил са над 50 години. 13% вече имат право на пенсия, а 1/5 са до пет години преди нея.
„Голяма част от хората са в края на трудовия си път. В същото време 93% казват, че не желаят да напускат региона“, отбеляза лидерът на КНСБ.
Той подчерта, че идеята за преквалификация е важна, но трябва да се съчетае с реални възможности за работа на място.
„Хората искат да запазят доходите и условията си, дори ако се наложи да сменят дейността си“, добави Димитров.
Заплати под средното ниво и риск за цели семейства
По думите на президента на КНСБ, твърденията за високи заплати в сектора не отговарят на реалността. Едва една трета от работещите в Перник получават над средното за областта възнаграждение от 1862 лева, а 21% взимат до 1500 лева.
„Около 15% от заетите имат повече от един член на семейството в същото предприятие. При евентуален срив това би ударило директно домакинствата им“, предупреди Димитров.
2 милиарда лева за трите региона, но липсва координация
Президентът на КНСБ изтъкна, че за Стара Загора, Кюстендил и Перник са предвидени общо 2 млрд. лв. инвестиции по териториалните планове – около 250 млн. лв. само за Перник. Средствата са насочени към нови работни места, квалификация и трансформация на минните терени.
„Въпросът е тези пари да се управляват координирано. Сега са разпръснати между различни министерства и агенции. Затова настояваме за междуведомствен орган, който да обедини усилията и контрола“, заяви той.
Закон за социална защита и бъдеще на енергетиката
КНСБ настоява до края на годината да бъде приет закон за социална защита на заетите във въгледобива. Предложението предвижда пет години преди пенсия работниците да могат да се възползват от т.нар. „минен и енергиен отпуск“, гарантиращ доход и сигурност при евентуално затваряне на предприятия.
Димитров подчерта и нуждата от млади кадри в трансформираните части на енергетиката: „Когато вървим към нещо различно от въглища, имаме нужда от нови инженери.“
КНСБ за политическата ситуация: нужда от устойчивост и бързи решения
В Перник Пламен Димитров коментира и политическата нестабилност в страната. Според него е наложителна устойчивост на управлението, особено предвид трудния бюджет за 2026 г.
„Ако ще има ремонт на кабинета, нека стане възможно най-скоро. Хората чакат яснота за бюджета, заплатите и пенсиите“, каза той.
По отношение на доходите Димитров заяви, че КНСБ ще настоява за ускорен ръст:
„Разликата между цените и заплатите е огромна. През следващите пет години ръстът на доходите трябва да е двуцифрен.“
Финансови предизвикателства пред проектобюджет 2026
Според синдикалния лидер, дефицитът в проектобюджета ще достигне 17–18 млрд. лв.
„Трудно ще се намерят пари без увеличаване на приходите. Ако някой успее без промяна на данъчните ставки – чудесно, но съм скептичен“, посочи той и добави, че КНСБ няма да приеме орязване на средства за заплати и пенсии.
Присъединете се към нашия Телеграм
Магнитни бури на 19 октомври 2025 г.: Ще видим ли полярно сияние тази неделя?
