Понякога трагедиите започват с едно мълчаливо присъствие. Едно дете на маса в ресторант, с чаша сок и поглед вперен в нищото. Без глас, без жест, само с тиха болка в очите. Така го е видял Кирил Димитров – съвсем случаен минувач, който решава да направи нещо просто и човешко: да покани едно самотно момче да … Продължете с четенето на Виктор, който просто искаше разговор. И внимание. И надежда.