Какво знаем за ударите на САЩ по ядрените съоръжения на Иран?

Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ са извършили „успешна“ бомбардировка срещу три ядрени обекта в Иран и че те са били „унищожени“. Израел твърди, че е бил в „пълна координация“ със САЩ при планирането на ударите. Ирански представители потвърдиха, че съоръженията са били ударени, но отрекоха да са претърпели сериозен удар.

Ударите отбелязват значителна ескалация в продължаващата война между Иран и Израел, пише „BBC“.

Какво са бомбардирали САЩ и какви оръжия са използвали?

Американският генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, заяви, че в операция „Midnight Hammer“ са участвали 125 американски военни самолета, включително седем бомбардировача B-2. Една от целите беше Фордо – завод за обогатяване на уран, скрит в отдалечен планински склон, който е жизненоважен за ядрените амбиции на Иран.

САЩ заявиха, че са ударили и два други ядрени обекта – в Натанз и Исфахан. Кейн каза, че първоначалните оценки показват, че и трите ирански ядрени обекта са „претърпели изключителни щети и разрушения“.

Скрит в планински склон южно от Техеран, Фордо се смята, че е по-дълбоко под земята от тунела под Ламанша, свързващ Обединеното кралство и Франция.

Поради дълбочината на Фордо под земята, само САЩ разполагат с вида бомба за „разрушаване на бункери“, достатъчно голяма, за да проникне в обекта – GBU-57 Massive Ordnance Penetrator (MOP). Според експерти, тя тежи 13 000 кг и е способна да падне през около 18 м бетон или 61 м пръст, преди да експлодира.

Поради дълбочината на тунелите на Фордо, успехът на MOP не е гарантиран, но това е единствената бомба, която би могла да се доближи до него. Кейн потвърди по време на брифинга в Пентагона, че сред седемте бомбардировача B-2 Spirit, 14 бомби MOP са били сред „75-те прецизно насочвани оръжия“, използвани при ударите срещу Иран.

Какво е известно за последиците от атаките?

Генерал Кейн заяви, че ще е необходимо известно време, за да се оцени напълно мащабът на щетите, причинени от американската атака.

„Окончателното определяне на щетите от битката ще отнеме известно време, но първоначалната оценка на щетите от битката показва, че и трите обекта са претърпели изключително сериозни щети и разрушения“, каза той.

Иранската организация за атомна енергия заяви, че бомбардировките на трите ядрени обекта са „варварско нарушение“ на международното право. Както Саудитска Арабия, така и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ядреният регулатор на ООН, твърдят, че не е имало повишаване на нивата на радиация след атаката.

Заместник-политическият директор на иранската държавна телевизия Хасан Абедини заяви, че Иран е евакуирал тези три ядрени обекта „преди известно време“. В ефир на държавната телевизия той заяви, че Иран „не е претърпял сериозен удар, защото материалите вече са били изнесени“.

Как би могъл Иран да отвърне на удара?

В рамките на часове след американските бомбардировки, Иран изстреля нов залп от ракети, които засегнаха части от Тел Авив и Хайфа. Най-малко 86 души бяха ранени, съобщиха официални лица.

Иранският външен министър Абас Аракчи осъди американския удар и заяви, че Техеран си запазва правото да отговори. Той каза, че Тръмп е „предал“ американците, на които е било обещано прекратяване на участието на САЩ във войните в Близкия изток.

Кореспондентът на BBC по сигурността Франк Гарднър казва, че Иран сега трябва да избере между три стратегически курса на действие в отговор на американската атака от нощта:

• Не предприемане на никакви действия. Това би могло да го спаси от по-нататъшни атаки от страна на САЩ. Дори би могъл да избере дипломатически път и да се присъедини отново към преговори със САЩ. Но бездействието прави иранския режим да изглежда слаб, особено след всичките му предупреждения за тежки последици, ако САЩ нападнат. Може да реши, че рискът от отслабване на контрола му върху населението надвишава цената на по-нататъшни атаки от страна на САЩ.
• Отмъсти бързо и твърдо. Иран все още разполага със значителен арсенал от балистични ракети, след като ги е произвеждал и крил в продължение на години. Той има списък с цели от около 20 американски бази, от които да избира в по-широкия Близък изток. Той би могъл също така да извърши „ройни атаки“ срещу военни кораби на ВМС на САЩ, използвайки дронове и бързи торпедни лодки.
• Да отвърне на удара по-късно, когато сама избере време. Това би означавало да изчака, докато напрежението отшуми, и да предприеме изненадваща атака, когато американските бази вече не са в максимална бойна готовност.

Какво каза Доналд Тръмп и как реагираха американските политици?

В публикация в платформата си Truth Social в 19:50 местно време (00:50 BST), Тръмп потвърди ударите по Фордо, Натанз и Исфахан.

Малко повече от два часа по-късно, обграден от вицепрезидента Джей Ди Ванс, министъра на отбраната Хегсет и държавния секретар Марко Рубио, Тръмп направи телевизионно обръщение. Той каза, че бъдещите атаки ще бъдат „много по-големи“, освен ако Иран не постигне дипломатическо решение.

„Не забравяйте, че са останали много цели“, каза той.

Няколко членове на Републиканската партия на Тръмп публикуваха изявления в подкрепа на решението, включително сенаторът от Тексас Тед Круз, който „похвали“ президента.

Не всеки републиканец изрази същата подкрепа, като водещата поддръжница на Тръмп, конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, заяви, че „това не е нашата борба“.

Водещият американски демократ Хаким Джефрис заяви, че Тръмп рискува САЩ да се „вплетят в потенциално катастрофална война в Близкия изток“, докато други го обвиниха, че е заобиколил Конгреса, за да започне нова война.

Независимият сенатор Бърни Сандърс определи американските удари като „крайно противоконституционни“, тъй като президентът няма единственото правомощие официално да обяви война на друга държава. Само Конгресът – законодатели, избрани в Камарата на представителите и Сената – може да го направи.

Но законът също така гласи, че президентът е главнокомандващ на въоръжените сили. Това означава, че той може да разполага американски войски и да провежда военни операции без официално обявяване на война.

Как реагираха световните лидери?

Британският премиер сър Киър Стармър заяви, че САЩ са предприели действия за „облекчаване“ на това, което той нарече „сериозната заплаха“, представлявана от ядрената програма на Иран. В изявление той призова Техеран да се съгласи на преговори и да постигне дипломатическо решение.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че американските въздушни удари представляват опасна ескалация, а ръководителят на външната политика на Европейския съюз Кая Калас призова всички страни да се отдръпнат и да се върнат на масата за преговори.

Саудитска Арабия изрази „голяма загриженост“, докато Оман осъди ударите и призова за деескалация. Индийският премиер Нарендра Моди заяви, че е разговарял с иранския президент Масуд Пезешкиан и е призовал за „диалог и дипломация като път напред“.

Руският политик Дмитрий Медведев, съюзник на президента Владимир Путин, заяви: „Тръмп, който дойде като президент-миротворец, започна нова война за САЩ. С такъв успех Тръмп няма да спечели Нобеловата награда за мир“.

Как започна това?

На 13 юни Израел предприе изненадваща атака срещу десетки ирански ядрени и военни цели. Израел заяви, че амбицията му е да демонтира ядрената си програма, която според премиера Бенямин Нетаняху скоро ще може да произведе ядрена бомба.

Иран настоява, че ядрените му амбиции са мирни. В отговор Техеран изстреля стотици ракети и дронове по Израел. Двете страни продължават да си разменят удари оттогава във въздушна война, която продължава повече от седмица.

Тръмп отдавна заявява, че е против Иран да притежава ядрено оръжие. Смята се, че Израел има такова, въпреки че нито потвърждава, нито отрича това.

През март директорът на националното разузнаване на САЩ Тулси Габард заяви, че макар Иран да е увеличил запасите си от уран до безпрецедентни нива, той не изгражда ядрено оръжие – оценка, която Тръмп наскоро определи като „погрешна“.

По време на предизборната си кампания Тръмп критикува предишни администрации на САЩ за участието им в „глупави безкрайни войни“ в Близкия изток и се закле да държи Америка далеч от чуждестранни конфликти.

САЩ и Иран водеха ядрени преговори по време на изненадващата атака на Израел. Само преди два дни Тръмп заяви, че ще даде на Иран две седмици, за да започне съществени преговори, преди да нанесе удар – но този срок се оказа много по-кратък.

Присъединете се към нашия Телеграм