Една година след избора дойде и речта. И тя не беше обикновена.
На 1 май 2025 г., на честването на 149 години от Априлското въстание, кметът на Панагюрище Желязко Гагов не изнесе реч — той запали огън. С думи, които не бяха политически, а човешки. Които не убеждаваха, а разтърсваха. Които не прикриваха — а показваха раните.
„Днес ние изгубихме всичко онова, за което те умряха… Изпускаме България през пръсти и я гледаме как се дави в мълчание, в страх и в безверие.“
Това не беше просто честване. Това беше завръщане. На паметта. На болката. На гнева. На надеждата.
Кой е Желязко Гагов?
Той не е от „техните“. Не е част от партия. Не е продукт на структури и мрежи. Желязко Гагов беше избран като независим кандидат. И то не веднъж, а два пъти.
Първо през октомври 2023 г. Тогава независимият кандидат Желязко Гагов удържа трудна победа. Той спечели пред номинирания от ГЕРБ Никола Белишки само с 28 гласа разлика. За единия гласуваха 49.71% от имащите право на глас, а за Белишки – 49.41 на сто.
През март 2024 г. Панагюрище гласува отново. Това донесе още по-силна подкрепа – 5762 гласа за Гагов, 3094 за кандидата на ГЕРБ.
Победата не беше просто електорална. Тя беше емоционална. Беше отстояване на избор. На достойнство. На промяна.
И точно затова тази реч имаше такава сила.
Защото не беше казана от политик, а от човек, който е минал през битка. От човек, когото мнозина смятаха, че няма да допуснат до върха — и именно затова беше вдигнат на раменете.
Година след като стана кмет, Желязко Гагов не избра триумф, а избра истина. Не тържество, а отрезвяване. Не хвалба, а диагноза.
„Това е последната наша България. И ако ние сега не я спасим – не от чужденеца, а от себе си – всяка кръв пролята за нея ще бъде напразна.“
Панагюрище го разпозна. България го чу.
А речта му остана. Не като отчет. Като обет. Защото когато паметта гори, не бива да чакаме пак да загасне, за да си спомним кои сме.
Присъединете се към нашия Телеграм
Независимият кандидат Желязко Гагов удържа победа над ГЕРБ в Панагюрище
