Управителят на българската централна банка очаква страната да запази политическата и фискалната си дисциплина, дори и след като влизането ѝ в еврозоната промени възможностите ѝ за заемане на средства, пише „Politico“.
„Фискалната дисциплина е в основата на нашата макроикономическа рамка от повече от четвърт век и това трябва да остане непроменено“, заяви управителят Димитър Радев в ексклузивно интервю за „Politico“. Той отбеляза:
„Процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби, дългогодишния ни ангажимент към фискалната стабилност.“
Предишните разширения на еврозоната често са водили до цикли на бум и спад в страните, които се присъединяват. Причината за това е, че лихвените проценти на ЕЦБ са били твърде ниски за такива икономики, като се има предвид, че те имат по-нисък дълг и по-висок потенциал за растеж от големите западноевропейски икономики. Радев подчерта:
„Макар най-зрелищният пример да е Гърция, повечето от тези спадове са засегнали страни, които, подобно на България, излизаха от комунизма с неразвити финансови системи и контрол. Но опасенията от разточителство, подхранвано от дългове, след като България си осигури ниски лихвени проценти и по-лесен достъп до международните капиталови пазари, са неоснователни.“
„Напълно съзнаваме, че присъединяването към еврозоната предполага приемане на политическа рамка, предназначена за цялата зона“, коментира Радев и продължи:
„Решението е да се укрепят националните политики, особено във фискалната и структурната област, за да се гарантира устойчивост в рамките на обща парична система.“
Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха на България окончателно одобрение миналата седмица да приеме еврото на 1 януари 2026 г., което я прави 21-вата членка на валутния съюз. Това е исторически момент за балканската страна с 6,4 милиона души население, която за първи път се ангажира с тази стъпка през 2007 г., но се сблъска с години на забавяния – най-скоро поради инфлация след пандемията и руската инвазия в Украйна.
За да се присъедини към еврото, средната инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябваше да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от инфлацията в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация. Тя скочи до 4% в началото на годината, след като изтече срокът на различни мерки за защита на населението от инфлационния скок, като например освобождаване от ДДС за ресторанти, хляб и брашно. Въпреки това, тя спадна до средногодишна стойност от 2,7% през април, с помощта на значително понижение на държавно регулираните административни цени.
Цифрите може да изглеждат добре, но Брюксел отбеляза, че България все още се сблъсква с предизвикателства в борбата с корупцията и подобряването на независимостта на съдебната система.
Радев даде ясно да се разбере, че новият статут на България няма да промени радикално икономическата ѝ философия. Той обясни:
„Основното предизвикателство не е дали можем да вземем повече заеми, а дали ще останем ангажирани да използваме дълга по разумно и ориентирано към растеж начин.“
Нови натиски
Централната банка на България също ще се изправи пред значителни промени. При режима на валутен борд инфлацията се контролираше до голяма степен не чрез лихвената политика – която София е отстъпила – а чрез фискална дисциплина и данъчна политика.
Основните лостове на Българската народна банка бяха банковите резервни изисквания, които в момента са 12%, и лихвеният процент върху тези резерви, който е нула. Но от следващата година тя ще загуби контрол над и двата лоста, което може да има сериозни последствия: резервните изисквания на ЕЦБ са само 1%. Това означава, че при равни други условия, българските банки изведнъж ще разполагат с много повече пари за отпускане на кредити, което ще подхрани кредитния бум, който вече е в разгара си: ипотечните кредити са се увеличили с 26% за годината до април, а потребителските кредити – с 14%.
Присъединяването към еврозоната и премахването на валутния борд премахва автоматичния дисциплиниращ механизъм и превръща правилата на Пакта за стабилност и растеж — рамка, която ЕС умишлено е направил по-гъвкава — в крайното ограничение за фискалната политика. Всички тези правила са заложени и в националното законодателство, но в доклада си за конвергенцията ЕЦБ отбелязва, че „все още е желателен по-нататъшен напредък“, за да се гарантира, че фискалният съвет на България, който отговаря за наблюдението на спазването на правилата от страна на правителството, може да осигури адекватна отчетност.
„Структурна характеристика на паричния съюз е, че паричната политика е обща, докато фискалните политики остават национални“, заяви Радев, признавайки потенциалните асиметрии. По думите му:
„Не трябва да очакваме ЕЦБ да адаптира политиката към отделните икономики – отговорността за съгласуването и адаптирането лежи върху националните власти.“
Цифрово евро и парични иновации
България се присъединява към еврозоната в уникален момент: потенциалното въвеждане на цифрово евро. Банковите асоциации в целия блок се притесняват, че това ще направи членовете им по-податливи на изтегляне на депозити и ще ограничи способността им да отпускат кредити, ако бъде проектирано погрешно. Това може да бъде особено проблем за България, където банките играят още по-голяма роля във финансирането на икономиката, отколкото в повечето части на еврозоната, поради липсата на вътрешен капиталов пазар.
Макар Радев да отхвърли опасенията, че цифровото евро ще усложни влизането на България, той призна, че то добавя едно ниво на стратегическо мислене, особено в областта на плащанията и технологиите.
Той добави, че България участва активно в дискусиите на Евросистемата относно дизайна на цифровото евро, като се застъпва за модел, който запазва финансовата стабилност и защитава личния живот.
„Всяко цифрово евро трябва да зачита европейските ценности, включително правото на личен живот“, заяви управителят на Централната банка на страната, призовавайки за „калибриран подход“, за да се избегне създаването на инструмент за наблюдение.
Той изтъкна, че опитът на България с валутния борд – който наложи консервативно управление на резервите и строги практики за ликвидност сред търговските банки – я поставя в добра позиция да управлява рисковете, свързани с бъдещото цифрово евро.
Консервативна сила
Докато България се готви да заеме мястото си на масата във Франкфурт, Радев даде сигнал, че БНБ ще запази предпазлив, фокусиран върху стабилността подход към паричната политика.
Избягвайки традиционните етикети „ястреб“ или „гълъб“, Радев даде ясно да се разбере, че ще подкрепи политики, които укрепват устойчивостта, намаляват фрагментацията и гарантират ценовата стабилност в еврозоната.
„Аз ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да променяме тази позиция“, категоричен бе той.
Присъединете се към нашия Телеграм
ЕС се изправя пред трудна битка за приемането на нови санкции срещу Русия
